Баудолино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Баудолино
Baudolino
Автор Умберто Еко
Първо издание 2000 г.
Италия
Издателство Бомпиани
Оригинален език италиански
Жанр роман
Вид исторически роман, Спекулативна фантастика

Баудолино е роман на Умберто Еко от 2000 година за приключенията на италиански младеж на име Баудолино в християнския свят през XII век.

Анотацията на книгата разказва, че някъде в Южен Пиемонт, където по-късно се издига родния му град Алесандрия, израства Баудолино — селянче с богата фантазия и лъжлив език. Той впечатлява императора на Свещената Римска Империя Фридрих I Барбароса дотам, че последния го осиновява и го оставя да разказва своите измислици, които по чудо по-късно се превръщат в история. Баудолино изфабрикува писмо от Презвитер Йоан от легендарно източно християнско царство, дал храна за въображението и пътуванията на много западни пътешественици. Така и Барбароса, подбуден от измислиците на Баудолино, се включва в Третия кръстоносен поход.

Въпреки че самият Баудолино е историческа личност със съмнителна достоверност и плод предимно на художествена измислица, произведението на Умберто Еко разглежда други автентични исторически персонажи. Освен Фридрих I в повествованието намират място Никита Хониат, Кьолнския Архипоет, Хасан ибн Сабах, Беда Достопочтени, Кийо Провансалеца и Робер де Борон. С тях Еко представя прототипни класически истории от средновековната литература и легенда, като Кармина Бурана, Парсифал, Свещения Граал, историята за асасините.

Други факти[редактиране | редактиране на кода]

Името Баудолино има келтски произход. Свети Баудолино (712 – 744) е възприет за покровител от град Алесандрия с ежегоден празник на 10 ноември.

Първото издание на книгата е на италиански и е от 2000 г., а на български от 2003 г.

Исторически лица в романа[редактиране | редактиране на кода]

Средновековни легенди и артефакти, чийто произход се описва в романа[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]