Бахайство

Бахайството, наричано от последователите му бахайска вяра, а понякога и според бахаите погрешно – бахаизъм, e религиозно учение. Основано е през 19 век в района на днешен Иран, от персиеца Бахаулла. Изповядващите я се наричат бахаи, и в началото на 21 век наброяват около 6 милиона души в над 200 страни по целия свят, но най-много техни представители има в САЩ^[1].

Бахайството изповядва съществуването на един Създател Бог и единството на цялото човечество. Отхвърля троичността на Бога според християнството. Според него религиозната история на човечеството е еволюиращ образователен процес. То получава знания посредством пратеници, назовавани „Проявления на Бога“. Според бахаите Бахаулла (в превод-Славата Божия) е най-скорошният, най-прогресивният, но не и последен от божите пратеници. Той се обявява за дългоочакван учител на всички народи, предречен в християнството като човешкия син идещ в Славата на Отца, исляма, като Каем (означава Този, който ще се надигне), хиндуизма (като нова инкарнация на Кришна), будизма, като Маитрея Буда (Буда на Универсалната справедливост) и други религии. Твърди, че е дошло времето и Бог ни дава Ново Откровение за обединението на света, равенството на хората и изграждането на епоха на вечен мир и справедливост.

Свещените за бахаите места се намират на хълма Кармел в град Хайфа и имението Бахджи близо до град Акра в Израел. Там са положени мощите на Баб и Бахаулла. Изградени са молитвени домове на Бахаите по един във всеки континент. В техните храмове се четат и пеят само молитви.

В средата на XIX век новата религия учение започва бързо да се разпространява в Персия особено сред висшата класа от персийски произход. Управляващата тюркска Каджарска династия съзира опасността и предприема силови и жестоки мерки. След вдигнатия бунт през 1844 г. бахаите са обкръжени в крепост в планинския масив Елбрус и водачите им са избити с хитрост. И до днес бахайството е най-гонената религия в шиитския Иран.

Потомците на Бахаулла (Абдул Баха и Шоги Ефенди), както и последователите Му разпространяват ученията на новата вяра, която през ХХ век става световна религия. От 1963 г. делата на общността се ръководят от Световния дом на справедливостта-колективно управително тяло избирано на всеки 5 години от Националните съвети на бахаите по света. Известни бахаи са швейцарският учен Огюст Форел и румънската кралица Мария, чийто дворец е в Балчик.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Перкинс, М., Хойнсворт, Ф. Бахаизм. М., 1990.
Пивоваров, Д. В. Учение бахаи: обновление смысла истории. – В: Эсслемонт, Д. Ж. Баха-Улла и новая эра. Екатеринбург, 1992.
Хатчър, Уилям С., Дж. Дъглас Мартин. Бахайската вяра. Раждането на една световна религия. С., 1992.
Стефанов, йером. Павел. Бахайството – религия на антихриста. – Църковен вестник, No 14, 8 април 1993.
Асенов, Бончо. Религиите и сектите в България. С., Полиграф, 1998, 378 – 383.
Иоаннесян, Ю. А. Очерки веры Баби и Бахаи. Изучение в свете первичных источников. СПб., Петербургское востоковедение, 2003.
Мустакова-Пасарт, Елена. Критично съзнание. Изследване на морала в световен исторически контекст. С., УИ, 2005.
И. В. Базиленко. О влиянии идей бахаизма на мировоззрение Л. Н. Толстого. – Христианское чтение, 2009, № 7 – 8, 150 – 171;^{[неработеща препратка]}

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Hutter, M. Encyclopedia of Religion vol. 2, 2nd ed., 2005, Macmillan Reference USA, Detroit, ISBN 0-02-865733-0, p737-740

[eor-1] Hutter, M. Encyclopedia of Religion vol. 2, 2nd ed., 2005, Macmillan Reference USA, Detroit, ISBN 0-02-865733-0, p737-740

[1]