Направо към съдържанието

Бахаулла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бахаулла
میرزا حسینعلی نوری
ирански религиозен деец
Роден
Починал
29 май 1892 г. (74 г.)
ПогребанАкра, Израел

РелигияБахайство
Бахаулла в Общомедия

Бахаулла (на персийски: بهاءالله, [bæhɒːʔolːɒːh]) е ирански религиозен деец, основател на бахайската религия.

Роден е като Хусайн Али на 12 ноември 1817 година в Техеран в богато благородническо семейство. Не получава формално образование, но е начетен и силно религиозен. На 27-годишна възраст става последовател на религиозното движение на бабизма, сред позициите на което е отмяната на ислямския закон.[1] На 33-годишна възраст, при кампания на властите за унищожаване на движението, Бахаулла на косъм избягва смъртта, имуществото му е конфискувано и той е прогонен от Иран. Според твърденията му, докато лежи в затвора преди изгнанието си, получава откровение от Бог.[2]

И след като се установява в Ирак, Бахаулла продължава да предизвиква недоволството на иранските власти, които искат от османското правителство да го премести по-далеч. Така той е изселен в Цариград, но и там властите стават враждебни към религиозното му учение и го поставят под домашен арест в Одрин за четири години, последван от две години интерниране в Акра. Ограниченията му постепенно са облекчени и той прекарва последните си години в относителна свобода в района около Акра.

Бахаулла е автор на повече от 1500 писма, някои от които са с дължина на книга, преведени на най-малко 802 езика.[3] Известни примери са „Скритите думи“, „Китаб-и-Икан“ и „Китаб-и-Акдас“. Част от учението му е мистично и се отнася до природата на Бог и развитието на душата, докато друга засяга обществени въпроси, религиозните задължения на неговите последователи или структурата на бахайските институции, които биха разпространявали религията.[4]

Бахаулла умира на 29 май 1892 година близо до Акра. Гробът му е място за поклонничество на неговите последователи, които към 20-те години на XXI век наброяват между 5 и 8 милиона души.[5] Бахаите считат Бахаулла за Проявление на Бог, наследник на предшественици като Сидхарта Гаутама Буда, Иисус Христос или Мохамед.[6]

  1. Warburg, Margit (2006). Citizens of the World: A History and Sociology of the Baha'is from a Globalisation Perspective. Leiden, The Netherlands: Brill. ISBN 978-90-04-14373-9. OCLC 234309958. p. 131-132, 143
  2. Smith, Peter (2000). A Concise Encyclopedia of the Baháʼí Faith. Oxford, UK: Oneworld Publications. ISBN 1-85168-184-1. p. 323
  3. Hartz, Paula (2009). World Religions: Baha'i Faith (3rd ed.). New York: Chelsea House Publishers. ISBN 978-1-60413-104-8. p. 56
  4. Stockman, Robert (2013). Baháʼí Faith: A Guide For The Perplexed. New York: Bloomsbury Academic. ISBN 978-1-4411-8781-9. p. 2
  5. Warburg, Margit (2006). Citizens of the World: A History and Sociology of the Baha'is from a Globalisation Perspective. Leiden, The Netherlands: Brill. ISBN 978-90-04-14373-9. OCLC 234309958. p. 225
  6. Dehghani, Sasha (2022). "Ch. 15: Progressive Revelation". In Stockman, Robert H. (ed.). The World of the Bahá'í Faith. Oxfordshire, UK: Routledge. pp. 188–200. ISBN 978-1-138-36772-2. p. 188-189