Бахрам I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Монета на Бахрам I

Бахрам I (Wahrām, Varahran) е четвърти владетел от Сасанидската династия на Персия. Син на Шапур I, брат и приемник на Хормазд I.

Бахрам I управлява през 273 – 276 г., през което време обявява манихейството за ерес, убива пророка Мани и започва гонения на последователите му, решително налагайки Зороастризъм като държавна религия на Персия.

През 273 г. Бахрам I подновява мира с Римската империя, но две години по-късно император Аврелиан обявява война на Сасанидска Персия, възнамерявайки да поведе поход в Месопотамия. Това не се случва поради убийството на императора от приближените му (275 г.). Бахрам I умира през 276 г. и е наследен от неговия син Бахрам II.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • A. Sh. Shahbazi: “Bahrām I” Encyclopaedia Iranica, III/5, pp. 514-522, (accessed on 30 December 2012).
  • Rawlinson, George: The Seven Great Monarchies Of The Ancient Eastern World, Vol 7. (of 7): The Sassanian or New Persian Empire CHAPTER V.
  • Rawlinson, George: The seven great monarchies of the ancient eastern world. Volume 3. Parthia; New Persia. New York: The Nottingham society (1875) Chapter V, p. 294-296