Бахрам I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Монета на Бахрам I

Бахрам I (Wahrām, Varahran) е четвърти владетел от Сасанидската династия на Персия. Wправлява през 273 – 276 г. Бахрам I е син на Шапур I и наследява брат си Хормазд I.[1]

Бахрам I обявява манихейството за ерес, убива пророка Мани и започва гонения на последователите му, решително налагайки Зороастризъм като държавна религия на Персия.[2][3][1]

През 273 г. Бахрам I подновява мира с Римската империя, но две години по-късно император Аврелиан обявява война на Сасанидска Персия, възнамерявайки да поведе поход в Месопотамия. Това не се случва поради убийството на императора от приближените му (275 г.). Бахрам I умира през 276 г. и е наследен от неговия син Бахрам II.[2][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Oliver Nicholson (editor) – The Oxford Dictionary of Late Antiquity, Oxford University Press (2018), p. 193 – 194
  2. а б Mehrdad Kia – The Persian Empire: A Historical Encyclopedia (Volume 1), ABC-CLIO (2016), p. 233 – 234
  3. а б A. Shapur Shahbazi: Bahrām I. Encyclopaedia Iranica, Vol. III, Fasc. 5 (1988), pp. 514 – 522

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Rawlinson, George: The seven great monarchies of the ancient eastern world. Volume 3. Parthia; New Persia. New York: The Nottingham society (1875) Chapter V, pp. 294 – 296