Башибозук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Башибозук – документална снимка от времето на Руско-турската война 1877 – 78 г.
Башибозук – османска пощенска картичка

Башибозук (на турски: başıbozuk) е название за вид нередовна войска в Османската империя, както и за отделен войник от тези войски – мюсюлмани, които съдействат на османската власт при потушаване на бунтове или във война.. В превод думата означава „повредена глава“, което подчертава липсата на подчинение и пълната им неорганизираност.

Набирали са се от представители на най-воинствените мюсюлмански народности в империята, най-често от Мала Азия и Албания – арнаутски башибозуци или накратко Арнаути. Държавата осигурява на башибозуците само оръжие, без да дава заплата, и башибозукът се издържа от грабеж и убийства.

Башибозуци са извършителите на едни от най-кървавите събития в българската история преди Освобождението, например Баташкото клане[1], водени начело от Ахмед Ага Барутанлията (полицейски началник на Доспат), както и т. нар. „Страшното“ в Карлово.

През 1876 г. Баркли пише за башибозуците: „Тези башибозуци бяха повечето дребни и мургави хора, облечени в кафяви, мръсни и окъсани униформи и въоръжени със стари кремъклийки, саби и пистолети, според желанието си... Подчинението на техните офцери е последната им грижа ... И не само че са крадци в мирно време, но са и почти безполезни, когато са призовани да се бият... дезертират при първия залп и се забавляват назад да избиват жени и деца и да унищожават умуществото както на приятелите, така и на враговете“.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]