Башино село

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Башино село
Башино Село
— село —
общ изглед
общ изглед
Macedonia relief location map.jpg
41.7483° с. ш. 21.76° и. д.
Башино село
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Вардарски
Община Велес
Географска област Повардарие
Надм. височина 205 m
Население (2002) 814 души
МПС код VE
Башино село в Общомедия

Башино село или само Башино, понякога Бащино село (на македонска литературна норма: Башино Село; на турски: Паша Кьой) е село в община Велес, Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Башино село се намира в средния дял на Велешката околия, в северната част на малкото Велешко поле, между международния път Е-75 и река Вардар. Средището е разположено на 175 м надморска височина и е отдалечено на 5 км от град Велес. Населението му е 775 души, от които 767 декларират, че са македонци, а 8 - сърби.

В селото съществува начално училище, поща и хранителни магазини. С площ от 9,6 км2, 393,5 ха обработваема земя и едва 0,2 ха гори, населението на селото се занимава главно със земеделска работа. Башино село е средно по големина, с положителен прираст в броя на популацията. Немалък дял от трудоспособните жители работят във Велес.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Писмо за сключване на орталък между търговците от Башино село Хаджи Тасе и Мано Хаджи Петко, 5 януари 1814 година: „От денеска овде покажуям како се чйниме ортаци сос Хаджи Тасета. И турия Хаджи Тасе капитал 5000 гроша, броени пари да работат. На среде от овиа пари, што ке им даде госпот — или кяр или зарар — братски да делат наполу. И имаме збор за четири години да работиме заедно ортаклък. Откак се свърши това време, ако сака и еден и други, пак можат за повеке време да останат; затова правиме две писма едно како друго, да се знае. 1814. януария 5. Башино село, Яс Хаджи Тасе су каил Яс Мано Хаджи Петко. Како е горе згрешено не сме покажале от овиа капитал ште требат повеке пари или десет хиляди или дваесет — да стои добир Хаджи Тасе секой пат и да работат сос файде по 50 пари на месец на сто-то.

Според преданията Башино село е наречено така по думите на неизвестен турски бег, който когато го видял казал: Е, това е баш селото - хубаво село. Жителите на селището и то самото се споменават в няколко народни песни от македонския край. Други варианти за етимология са, че българското име произлиза от турското му - Паша кьой или от думата баща.

Селската църква „Свети Никола“ е от 1840 г.[2]

През първата половина на XIX век в Башино село съществува българско училище. В 1845 година башиноселци изготвят печат на своето училище, на който е отбелязяно: "Печ(ат) Башовското Българско Училище"[3] В 1859 година Йордан Хаджиконстантинов-Джинот пише, че Башино село има 200 къщи, църква „Свети Никола“ и „добро училище с един прост учител“.[4]

На 10 май 1848 година башиноселци пишат молба за финансова помощ за училището си до Александър Екзарх, в която казват:

...Селото имаме 150 къщи све болгаре и училище имаме добро, ради учител от истото село само на боларский язик, а деца се збираят до 80...[5]

След което на 8 юни 1850 година с писмо подписано от поп Димитър Стефанов, поп Мице Радула, учителя Давид Теодоров, Мануш Коджабашев, Хаджи Трайко, Никола Радула и други му благодарят за получените 800 гроша помощ за девическото училище:

...Благонадеяни сме занапред да получаваме вашата богата помощ, с която улесняющеся да следуваме по горящему богодухновенному желанию вашему с преосвещение простейшаго рода нашего и ту в Западной Булгарии...[6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Бащино село е посочено като село със 70 домакинства с 338 жители българи.[7] На 9 февруари 1879 година турски бежанци нападат велешката църква „Свети Спас“, а по-късно и църквата в Башино село (Пашакьой).[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Башино е населявано от 960 жители, като всички са българи.[9]

В края на XIX и началото на XX век селото е разделено в конфесионално отношение, като по-голямата част от жителите му са под върховенството на Българската екзархия, а останалите са привърженици на сръбската пропаганда. През 1891 година 34 къщи от селото (от общо 184) се обявяват за сръбски. По-късно за нуждите на сърбоманската група в селото се открива и сръбско училище, което функционира паралелно с българското.[10] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Башино село има 63 сръбски къщи.[11] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1 200 българи екзархисти и 272 българи патриаршисти и функционира българско училище.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година петима души от Башино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Паша кьой (Pašaköj) като сръбско село.[14]

В миналото голяма част от жителите се преселват в Куманово, тъй като градът привличал хората от района, след сливането на вардарската с моравската железница от 1888 година.

Според преброяването от 2002 година селото има 814 жители.[15]

Националност Всичко
македонци 802
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 8
бошняци 0
други 3

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Андрей и Константин Петкович
Лазар Петрович
Родени в Башино село
  • България Русия Андрей Петкович (1837 - 1897), български учител и руски дипломат
  • България Атанас Вишин (1890-1984), български общественик, един от основателите на Македонска политическа организация в Австралия[16]
  • България Димитър Петкович, български възрожденец
  • България Игнат Т. Чимрев, български учител в родното си село след 1840, спомоществовател за „Православное учение.. Платона“, превел Ил Стоянов (1844) и за „Житие св. Григория Омиритскаго“, превел Ав. Попстоянов (1852)[17]
  • България Константин Петкович (1824 - 1898), български славист, публицист и поет; руски дипломат и преводач
  • България Лазар Вишин, български революционер
  • Сърбия Лазар Петрович (1850 - 1903), сръбски генерал
  • Република Македония Михайло Маневски (р. 1937), политик от Република Македония
  • Сърбия Темелко Байрактаров (1882 - 1918), сърбомански четнически войвода, загинал на Солунския фронт
Умрели в Башино село
  • Сърбия Наце Янкович (? - 23 декември 1904), сърбомански четнически войвода, екзекутиран от велешката чета на Стефан Димитров[18]
Свързани с Башино село
  • България Пандо Белев, родом от Велес, учител в селото през 1873-1874 година[19]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Населени места во Општина Велес
  2. Башиноселска парохија - цркви. // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.
  3. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София 1931, с. 82
  4. Цариградски вестник, 9, 0 421, 7 март 1959, цит. по Извори за българската етнография, т. 1. Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 72.
  5. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 146 - 147.
  6. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 148.
  7. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 184-185.
  8. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 298.
  9. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 156.
  10. Поверителен доклад от българския консул в Скопие Ив. Икономов до министър-председателя, 21 март 1911, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония, София, 1995, с. 492
  11. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  12. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 118-119.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
  14. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  15. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  16. Парцел 36. // София помни.
  17. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.703.
  18. Военноисторически сборник, том 56, брой 4-6. Военноисторическа комисия при Щаба на армията. с. 55. Посетен на 15 декември 2013 г.
  19. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.60.
Населени места в Община Велес
Велес | Башино село | Белещевица | Бузалково | Ветерско | Горно Каласлари | Горно Оризари | Джидимирци | Долно Каласлари | Долно Оризари | Иванковци | Карабунище | Круше | Кумарино | Лугунци | Мамутчево | Новачани | Ново село | Ораовец | Отовица | Ращани | Рудник | Сълп | Сливник | Сояклари | Сопот | Църквино | Чалошево | Ърлевци

Исторически села: Влахчени | Дуган | Еленоводица | Чука

     Портал „Македония“         Портал „Македония