Башкирия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Башкортостан
Республика Башкортостан (Башкирия)
Башҡортостан Республикаhы (Башҡортостан)
Знаме на Башкирия
(знаме)
Герб на Башкирия
(герб)
Башкирия на картата на Русия
Официален език руски и башкирски
Столица Уфа
Ръководителят на републиката Рустем Хамитов
Федерален окръг Уралски федерален окръг
Площ
142 947 км²
Население
4 071 181 хил. души (2016)
Гъстота
28.48/км²
Часова зона UTC +5
Автомобилен код 02
Bashkir03.png

Башкирия, Република Башкортостан или Башкортостан (на башкирски: Башҡортостан Республикаһы) е субект в състава на Руската Федерация. Заема площ от 92,6 хил. км2 (0,84 % от общата площ на Русия, 29-то място в РФ). Разположен е на границата между Европа и Азия и заема основно Южен Урал, равнините на Башкирското Предуралие и хълмисто-равнинната част на Башкирското Задуралие.

На север граничи с Пермски край и Свердловска област, на изток с Челябинска област, на югоизток, юг и югозапад - с Оренбургска област, на запад - с Република Татарстан, на северозапад – с Удмуртия.

Влиза в състава на Приволжки федерален окръг и Уралски икономически район.

По данни от 2000 г. в републиката живеят 4 104 336 души (2,83% от населението на Русия, 7-мо място в РФ).

История[редактиране | редактиране на кода]

Република Башкортостан е създадена на 23 март 1919 г. като Башкирска АССР в състава на СССР. От 31 март 1992 г. Република Башкортостан влиза в състава на Руската Федерация.

География[редактиране | редактиране на кода]

В Башкортостан се намират части от южен Урал и съседните му равнини

Реки[редактиране | редактиране на кода]

Река Нугуш

В републиката има над 13 000 реки. Много от тях са част от транспортната система на Европейска Русия и осигуряват достъп до летищата на Балтийско и Черно море.

Сред големите реки са:

Езера[редактиране | редактиране на кода]

Езерото Асиликюл

В Башкортостан има 2700 езера и язовири. Сред главните езера са:

Планини[редактиране | редактиране на кода]

Планината Иремел

На територията на Башкортостан се намират части от Южен Урал, простиращи се от северната до южната граница. Някои от най-високите планини са:

Природни залежи[редактиране | редактиране на кода]

Помпи за нефт на компанията Башнефт
Кариера край Сибай

Република Башкортостан е една от най-богатите територии на Русия, що се отнася до минерални ресурси със залежи на около 3000 вида минерални ресурси. Башкортостан е богат на нефт и е един от основните центрове за добив на нефт в Руската федерация. Други важни природни залежи са на природен газ, въглища, желязна руда, манган, хром, олово, волфрам и др.

Башкортостан е и богат на гори. Общата територия, покрита с гори е около 62 000 km² – повече от една трета от цялата територия на републиката. Преобладаващите дървесни видове са бреза, иглолистни, липа и явор.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

  • Средногодишна температура: 0,3°C (в планините) до 2,8°C (в равнините)
  • Средна януарска температура: -16°C
  • Средна юлска температура: 18°C

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Башкортостан възлиза на 4 104 336 души, от които 2 626 613 – градско население. Мъжете са 1 923 233 души, или 46,9% от общия брой.

Етническият състав населението е: - руснаци (36,32%); - башкири (29,76%); - татари (24,14%); - чуваши (2,86%); - марийци (2,58%); - украинци (1,35%); - мордовци (0,63%); - беларуси (0,6%).

96,4 % от населението владее руски език. Башкирски език владеят 25,8%. Татарски език – 34,0% от населението.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално републиката се дели на 54 административни района, 21 града, 4 674 населени места.

Райони[редактиране | редактиране на кода]

Абзелиловски; Алшеевски; Архангелски; Аскински; Аургазински; Баймакски; Бакалински; Балтачевски; Белебеевски; Белокатайски; Белорецки; Бижбулякски; Бирски; Благоварски; Благовещенски; Буздякски; Бураевски; Бурзянски; Гафурийски; Давлекановски; Дувански; Дюртюлински; Ермекеевски; Зиан-чурински; Зилаирски; Иглински; Илишевски; Ишимбайски; Калтасински; Караиделски; Кармаскалински; Кигински; Краснокамски; Кугарчински; Куш-наренковски; Куюргазински; Мелеузовски, Мечетлински; Мишкински; Миякински; Нуримановски; Салаватский; Стерлибашевски; Стерлитамакски; Татишлински; Туймазински; Уфимски; Учалински; Федоровски; Хайбуллински; Чекмагушевски; Чишмински; Шарански; Янаулски.

Основни градове[редактиране | редактиране на кода]

Агидел, Баймак, Белебей, Белорецк, Бирск, Благовещенск, Давлеканово, Дюртюли, Ишимбай, Кумертау, Межгоре, Мелеуз, Нефтекамск, Октябрский, Салават, Сибай, Стерлитамак, Туймази, Уфа, Учали, Янаул.

Столица - град Уфа.

Физико-географски данни[редактиране | редактиране на кода]

Републиката е разположена на склоновете на Южен Урал и в Предуралието.

Най-високата точка на територията на Башкортостан е планината Ямантау (1638 м.). Най-големи реки на територията на страната са Белая (Агидел) (1430 км) и притоците ѝ Нугуш (235 км), Сим (239 км), Уфа (918 км), Дьома (556 км), Сакмара (760 км) и Ик (571 км). Има около 2 700 езера.

Климатът е умерено-континентален. Средногодишна температура - +0,3° в планините и +2,8° в равнините. Средна температура през януари - -13,3°С, през юли - +21,6°С. Средногодишни валежи - 300-600 мм.

Горите заемат над 40% от територията на републиката. В Предуралието има смесени гори, а на север, в западната предпланинска част - борови и брезови гори.

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

В Башкортостан има залежи на минерални суровини, нефт, газ, въглища, желязна руда и злато.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Най-важните отрасли са нефтодобива и нефтопреработката; нефтохимия (производство на горива, смазочни масла, мазут, синтетичен каучук, спирт, нефтобитум, синтетични смоли и пластмаси, хербициди и др.); машиностроене и металообработка; цветна и черна металургия.

Развита е и дървопреработвателната промишленост и производството на строителни материали.

Селското стопанство е насочено към производството на зърно и животновъдство. Отглеждат се пшеница, ръж, овес, ечемик и захарно цвекло, както и слънчоглед.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Град Уфа е свързан с ж п линия със Самара, Челябинск и други градове, Реките Белая и Уфа са плавателни.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]