Башкортостан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Башкирия)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Република Башкортостан
Знаме
    
Герб
Map of Russia - Bashkortostan.svg
Страна Flag of Russia.svg Русия
Столица Уфа
Площ 142 947 км² km²
Население (2017) 4 066 972 души души
Ръководител Рустем Хамитов
Езици башкирски, руски
Република Башкортостан в Общомедия

Република Башкортостан, Башкортостан или Башкирия (на башкирски: Башҡортостан Республикаһы) е субект в състава на Руската Федерация. Заема площ от 142 947 km² (0,83 % от общата площ на Русия, 27-мо място в РФ) и е разположена на границата между Европа и Азия. Влиза в състава на Приволжкия федерален окръг и Уралския икономически район. На 1 януари 2017 г. в републиката живеят 4 066 972 души (2,77% от населението на Русия, 7-мо място в РФ). Столица град Уфа. Разстояние от Москва до Уфа 1519 km

История[редактиране | редактиране на кода]

Република Башкортостан е създадена на 23 март 1919 г. като Башкирска АССР в състава на СССР. От 31 март 1992 г. Република Башкортостан влиза в състава на Руската Федерация.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Планината Иремел

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Република Башкортостан е разположена на границата мужду Европа и Азия и заема източните покрайнини на Източноеропейската равнина (Предуралие), широката планинска част на Южен Урал и хълмисто-равнинната част на Задуралието (Задуралски пенеплен). На север граничи с Пермски край и Свердловска област, на изток с Челябинска област, на югоизток, юг и югозапад – с Оренбургска област, на запад – с Република Татарстан, на северозапад – с Република Удмуртия. В тези си граници заема площ от 142 947 km². От север на юг се простира на 550 km, а от запад на изток – на 430 km.[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Западната част на републиката е равниннна, а източната – предимно планинска. В Предуралието ясно се открояват Бугулминско-Белебеевското възвишение (на югозапад), източните части на възвишението Общ Сърт (на юг), Уфимското плато (на североизток) с височини на места до 400 – 500 m и намиращата се между тях, по долината на река Белая – Долнобелска хълмиста равнина. Източната част на страната се заема от най-високите части на планината Южен Урал. Тук тя има ширина до 150 km и се състои от система от меридионални хребети, като най-висок от тях е хребета Уралтау. В него се намира и най-високата точка на Република Башкортостан връх Ямантау 1638 m. На юг хребетите се снижават и постепенно преминават в хълмистото Залаирско плато. В тази част на републиката широко са разпространени карстовите явления.[1]

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Помпи за нефт на компанията Башнефт
Кариера край Сибай

Република Башкортостан е една от най-богатите територии на Русия, що се отнася до минерални ресурси със залежи на около 3000 вида. Башкортостан е богат на нефт и е един от основните центрове за добив на нефт в Руската федерация. Други важни природни залежи са на природен газ, въглища, желязна руда, манган, хром, олово, волфрам и др.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Башкортостан е континентален. Средна януарска температура -14°C (град Бирск), -14°C (село Кага). Средна юлска температура 16,5°C (село Кага), 20,5°C (село Раевски). Средногодишна температура от 0,3°C (в планините) до 2,8°C (в равнините). Годишната сума на валежите се изменя от 400 – 500 mm в Предуралието, над 500 – 600 mm в планинските части на Южен Урал и около 300 mm в Задуралието. В равнинните части вегетационният период (с температури над 10°C) е 120 – 135 дни, температурната сума 1800 – 2000°C.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Нугушкото водохранилище на река Нугуш (десен приток на Белая)

Територията на Република Башкортостан се отнася към три водосборни басейна: на река Волга (79%), на река Урал (20%) и на река Об (1%). Към водосборния басейн на Волга спадат реките: Кама с левите си притоците си Белая и Ик; Уфа, Дьома и Сим (притоци на Белая) и Ай (приток на Уфа). Към водосборния басейн на река Урал освен самата река Урал, протичаща в източната част с притока си Сакмара. Към водосборния басейн на река Об – най-горните течения на реките Уй (ляв приток на Тобол) и Миас (десен приток на Исет).

В Башкортостан има 12 725 реки с обща дължина 57 366 km, като голяма част от тях са маловодни. За тях е характерно смесеното подхранване, като преобладава снежното (50 – 70%). Характеризират се с ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно и особено зимно маловодие.[2]

Езерото Асликул

На територията на страната има над 7900 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 550 km², в т.ч. 1650 езера с площ над 10 дка. Голяма част от тях са разположени в западната част на републиката, предимно покрай теченията на големите реки. Най-големите естествени езера са: Асликул (23,5 km²) и Кандрикюл (15,6 km²). Най-голям изкуствен водоем е Павловското водохранилище на река Уфа, Нугушкото водохранилище на река Нугуш (десен приток на Белая) и Кармановското водохранилище на река Буй (ляв приток на Кама.[2]

Почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от равнинните територии на Башкортостан са разположени в зоната на лесостепите и степите с преобладаване на черноземните почви. На север, в Предуралието е подзоната на силно разредените смесени гори, съпроводени със сиви горски и подзолисти почви. В планинските части на страната е ясно изразено поясното зониране: поясът на дъбово-липовите гори върху сиви горски почви; борово-еловите гори върху планински подзолисти почви. Черноземните почви заемат около 34% от цялата територия на страната, сивите горски почви – 35%, подзолистите и планинско подзолистите почви – 5,5%, алувиалните почви – 5,5%, останалите – 18%.

Общата територия, покрита с гори е около 62 000 km² – повече от една трета от цялата територия на републиката. Преобладаващите дървесни видове са бреза, иглолистни, липа и явор.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Башкортостан на 1 януари 2017 г. възлиза на 4 066 972 души, от които 2 518 972 градско население и 1 548 000 селско население. Мъжете са 1 923 233 души, или 46,9% от общия брой.

Етническият състав населението е: - руснаци (36,32%); - башкири (29,76%); - татари (24,14%); - чуваши (2,86%); - марийци (2,58%); - украинци (1,35%); - мордовци (0,63%); - беларуси (0,6%).

96,4 % от населението владее руски език. Башкирски език владеят 25,8%. Татарски език – 34,0% от населението.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално република Башкортостан се дели на 9 републикански градски окръга, 54 муниципални района, 21 града, в т.ч. 8 града с републиканско подчинение (Агидел, Кумертау, Нефтекамск, Октябърски, Салават, Сибай, Стерлитамак и Уфа), 1 град с особен статут Межгоре, 12 града с районно подчинение и 2 селища от градски тип. Общо 4 674 населени места.

Административно-териториално дебение на Башкортостан
Административно-териториално деление на Република Башкартостан към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Уфа (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Агидел 67 15 281 гр. Агидел 15 281 228
Кумертау 170 64 783 гр. Кумертау 60 807 236
Межгоре 219 15 861 гр. Межгоре 15 861 330
Нефтекамск 147 138 314 гр. Нефтекамск 126 805 250
Октябърски 99 113 929 гр. Октябърски 113 929 195
Салават 106 153 181 гр. Салават 153 181 165
Сибай 154 62 067 гр. Сибай 61 054 457
Стерлитамак 109 280 233 гр. Стерлитамак 280 233 130
Уфа 710 1 126 098 гр. Уфа 1 115 560
Муниципални райони
1. Абзелиловски 4 289 44 962 с. Аскарово 7 634 445
2. Алшеевски 2 411 38 874 с. Раевски 19 384 125
3. Архангелски 2 411 17 630 с. Архангелское 5 819 88
4. Аскински 2 542 18 867 с. Аскино 6 918 222
5. Аургазински 2 014 33 358 с. Толбази 10 114 80
6. Баймакски 5 492 57 042 гр. Баймак 17 529 489
7. Бакалински 1 951 26 496 с. Бакали 9 568 175
8. Балтачевски 1 598 18 981 с. Старобалтачево 5 598 182
9. Белебеевски 1 873 97 459 гр. Белебей 59 123 180 Приютово
10. Белокатайски 3 037 18 389 с. Новобелокатай 5 961 400
11. Белорецки 11 307 102 143 гр. Белорецк 65 801 350
12. Бижбулякски 2 134 22 984 с. Бижбуляк 6 446 230
13. Бирски 1 717 64 690 гр. Бирск 46 330 106
14. Благоварски 1 688 25 423 с. Язиково 6 368 70
15. Благовешченски 2 259 49 380 гр. Благовешченск 34 955 42
16. Буздякски 1 633 27 337 с. Буздяк 10 323 130
17. Бураевски 1 792 22 146 с. Бураево 9 522 160
18. Бурзянски 4 444 16 559 с. Старосубхангулово 4 609 330
19. Гафурийски 3 038 31 364 с. Красноусолски 11 991 130
20. Давлекановски 1 866 40 162 гр. Давлеканово 23 774 109
21. Дувански 3 243 30 930 с. Месягутово 10 883 324
22. Дюртюлински 1 669 61 051 гр. Дюртюли 30 858 124
23. Ермекеевски 1 437 15 737 с. Ермекеево 3 937 212
24. Зианчурински 3 342 25 582 с. Исянгулово 7 418 337
25. Зилаирски 5 774 14 923 с. Зилаир 5 585 410
26. Иглински 2 456 60 777 с. Иглино 16 811 48
27. Илишевски 1 974 32 244 с. Верхнеяркеево 9 384 160
28. Ишимбайски 4 003 88 092 гр. Ишимбай 65 422 160
29. Калтасински 1 519 23 613 с. Картаси 4 418 210
30. Караиделски 3 786 25 533 с. Караидел 5 980 217
31. Кармаскалински 1 751 50 319 с. Кармаскали 8 540 50
32. Кигински 1 688 17 235 с. Верхние Киги 6 637 353
33. Краснокамски 1 688 27 467 с. Николо-Березовка 6 202 258
34. Кугарчински 3 373 28 649 с. Мраково 8 690 275
35. Кушнаренковски 1 718 27 074 с. Кущнаренково 9 870 60
36. Куюргазински 2 235 23 360 с. Ермолаевка 6 397 244
37. Мелеузовски 3 201 84 042 гр. Мелеуз 58 536 205
38. Мечетлински 1 557 22 983 с. Болшеустикинское 7 839 374
39. Мишкински 1 689 23 419 с. Мишкино 6 021 140
40. Миякински 2 051 25 620 с. Киргиз-Мияки 7 473 190
41. Нуримановски 2 512 20 353 с. Красная Горка 4 280 100
42. Салаватски 2 182 24 196 с. Малояз 4 914 364
43. Стерлибашевски 1 609 18 207 с. Стерлибашево 5 930 182
44. Стерлитамакски 2 222 42 281 гр. Стерлитамак 130
45. Татишлински 1 376 22 918 с. Верхние Татишли 6 615 217
46. Туймазински 2 362 132 463 гр. Туймази 68 410 170
47. Уфимски 1 597 87 798 гр. Уфа
48. Учалински 4 507 71 291 гр. Учали 37 715 450
49. Федоровски 1 693 17 147 с. Федоровка 4 306 200
50. Хайбулински 3 912 31 112 с. Акъяр 6 941 520
51. Чекмагушевски 1 686 28 546 с. Чекмагуш 11 382 111
52. Чишмински 1 824 52 607 сгт Чишми 22 408 57
53. Шарански район 1 384 20 518 с. Шаран 5 929 201
54. Янаулски 2 068 44 911 гр. Янаул 25 747 230

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Най-важните отрасли са нефтодобива и нефтопреработката; нефтохимия (производство на горива, смазочни масла, мазут, синтетичен каучук, спирт, нефтобитум, синтетични смоли и пластмаси, хербициди и др.); машиностроене и металообработка; цветна и черна металургия.

Развита е и дървопреработвателната промишленост и производството на строителни материали.

Селското стопанство е насочено към производството на зърно и животновъдство. Отглеждат се пшеница, ръж, овес, ечемик и захарно цвекло, както и слънчоглед.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Град Уфа е свързан с ж п линия със Самара, Челябинск и други градове, Реките Белая и Уфа са плавателни.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article102352.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Башкортостан
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2549/Республика_Башкортостан «Вода России» – Република Башкорностан
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Башкортостана“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.