Башънли

Башънли
Διάσελο
	Башънли Διάσελο
— село —
	Башънли Башънли Башънли
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Кукуш
Надм. височина	550 m

Башънли (на гръцки: Διάσελο, Диасело, катаревуса: Διάσελον, Диаселон, до 1926 година: Μπασανλή, Басанли^[1]) е историческо село в Република Гърция, разположено на територията на дем Кукуш, област Централна Македония.

География

Селото е било разположено на 550 m надморска височина, на около 25 km североизточно от град Кукуш (Килкис) и на 4 km североизточно от Горни Тодорак (Ано Теодораки)^[2] в котловината между планините Круша на север и Карадаг (Мавровуни) на юг, в южното подножие на връх Сусамник (781 m).^[3]

История

В Османската империя

В XIX век Башънли е турско село в Авретхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Вешанля (Véchanlya) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 30 домакинства, като жителите му са 100 мюсюлмани.^[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Башънли има 400 жители турци.^[5]

Гърция

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Турското му население се изселва в Турция в 1924 година и на негово място са настанени малко гърци бежанци. В 1927 година името на селото е променено на Диасело. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 15 семейства и 43 жители бежанци.^[6]

Ахметли пострадва силно през Гражданската война (1946 – 1949) и е разселено.^[2]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	308^[2]	169^[2]	47^[2]	92^[2]

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 3 март 2025 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 166 – 167.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 3 март 2025 г.

[Симовски_76-2] а ^б ^в ^г ^д ^е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 76. (на македонска литературна норма)

[3] По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.

[4] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 166 – 167.

[5] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.

[6] Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]