Беатриса Маконска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Беатриса Маконска
Графиня-консорт на Савоя
Beatrice de Vienne.jpg
Родена
Починала
1230 г. (70 г.)
Blason Mâcon.svg
Семейство
Род Савойска династия, Иврейска династия
Съпруг Хумберт III (Савоя) (1177)
Деца Томас I Савойски
Беатриса Маконска в Общомедия

Беатриса Маконска (на италиански: Beatrice di Mâcon, на френски: Béatrice de Mâcon) или Беатриса Виенска (на итал.: Beatrice di Vienne, на фр.: Béatrice de Vienne) или Беатриса от Виеноа (на итал. Beatrice del Viennois (* ок. 11601230), е графиня консорт на Савоя (1177 – 4 март 1189) като 4-та и последна съпруга на 8-ия граф на Савоя Хумберт III Савойски.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Беатриса е благородничка от рода Макон, управляващ Графство Макон с център град Макон в днешния френски департамент Сон е Лоар, който господства и над Графство Виен от около 1100 г. нататък.

Тя е дъщеря на Гералд I (* 1124 † 1184) – граф на Макон (1157 – 1184) и на Виен (1157 – 1184), господар на Салан и на Трав, син на граф Вилхелм IV Бургундски/ Вилхелм III Маконски († 1157) и на съпругата му Понция или Алиса дьо Трав, и на Морет дьо Салан – дъщеря на владетеля на Салан Гошер III и на съпругата му (с неизвестно име).[1]

Беатриса има пет братя и две сестри:

  • Гоше IV (дьо Макон) дьо Салан (* 1153 † 1219) – господар на Салан и на Трав;
  • Вилхелм IV Маконски (* 1155 † 1224) – граф на Макон (1184 – 1224), на Виен и на Оксон;
  • Стефан (Етиен) Виенски (*1157 † 1193) – архиепископ на Бесансон (1191 – 1193);
  • Александрин Маконска (* 1164 † 1242);
  • Ида Виенска (*1162 † 1224);
  • Гералд Маконски (* 1166 † 1211) – господар на Вадан;
  • Райнхард (Рено) Маконски (* 1168 † 1213).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1077 г. Беатриса се омъжва за графа на Савоя, на Аоста и на Мориен Хумберт III (* 11364 март 1189).[2] [3][4] Той е първородният син на 7-ия граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен Амадей III (* 1092 или 1095, † 30 август 1148), който пръв приема титлата „граф на Савоя“, и на съпругата му Мао (Матилда) Албонска.[5] След смъртта на 3-тата му съпруга Клеменция от Церинген и въпреки че няма мъжки наследник, граф Хумберт III не възнамерява да се жени повторно и дори се оттегля в манастир. Поради настояването на поданиците и на съветниците му обаче той напуска манастира и се съгласява да се ожени за 4-ти път за Беатриса.

През 1178 г. Беатриса му ражда син на име Томас.[6] След раждането графът със съгласието на съпругата си се оттегля в Абатство Откомб.

Съпругът на Беатриса умира след около 14 г. царуване в Шамбери на 4 март 1189 г. на 52-годишна възраст.[7][8] Графът е погребан в Абатство Откомб, където става монах няколко дни преди смъртта си.[9] Той е наследен от единствения си син Томас под попечителството и регентството на Бонифаций Монфератски – син на маркграфа на Монферат Вилхелм V.[10]

Малко след смъртта на съпруга ѝ синът им Томас, следвайки инструкциите на Беатриса и на наставника си Бонифаций Монфератски, потвърждава даренията на баща си Хумберт III и на прародителя си Хумберт I Белоръки за канониците на Катедралата на Сен Жан дьо Мориен.[11]

Беатриса умира много години след съпруга си – през 1230 г. в Шампан e Фонтен (Аквитания).[12]

Потомци[редактиране | редактиране на кода]

Беатриса има един син и (вероятно) една дъщеря от брака си с граф Хумберт III Савойски:[13][14]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Beatrice di Mâcon“ и страницата „Béatrice de Vienne“ в Уикипедия на италиански и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Първични източници[редактиране | редактиране на кода]

Историографска литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Monumenta Germaniae historica. Scriptorum. Tomus 23, Chronica aevi suevici. 1925-1933. с. 863. (на латински)
  2. Previté-Orton, Charles. The early history of the house of Savoy (1000-1233). p. 352. (на английски)
  3. de Saint-Genis, Victor Flour. Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,.... 1868-1869. p. 213, бел. 2. (на френски)
  4. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monuments, histoires et autres preuves authentiques.. Lyon, G. Barbier, 1660. p. 240. (на френски)
  5. Samuel Guichenon, Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 230
  6. Caruti, Dominico. Regesta comitum Sabaudiae. с. 127, doc. CCCXLVII. (на латински)
  7. Fabio Arduino. Beato Umberto III di Savoia Conte. // Santi e beati.it. Посетен на 28.6.2020. (на италиански)
  8. Billiet, Alexis, L'Abbé Abrieux, M.. Chartes du diocèse de Maurienne. 1861. с. 340. (на латински)
  9. Jacquemoud, op.cit., p.50
  10. Samuel Guichenon, Histoire de Savoie, p. 222
  11. Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino : ricerche e documenti. Т. DOC № XXXVI. (на латински)
  12. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien. с. DOC. 74.
  13. (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - BEATRIX de Vienne (HUMBERT de Savoie)
  14. André Palluel-Guillard. Humbert III. // La Maison de Savoie.
  15. Потвърдена е само от Europäische Stammtafeln, том II, 190. Europäische Stammtafeln са колекция от генеалогични таблици на най-важните европейски благороднически фамилии.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „Франция“         Портал „Франция          Портал „История“         Портал „История          Портал „Биографии“         Портал „Биографии