Беатрис Оханесян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Беатрис Оханесян
Բեատրիս Հովհաննիսյան
иракско-арменска пианистка
Родена
Починала
17 юли 2008 г. (81 г.)

НационалностFlag of Armenia.svg Армения
Flag of the United States.svg САЩ
Учила вДжулиард
Кралска музикална академия
Работила вмузикант, композитор
Музикална кариера
Инструментипиано

Беатрис Оханесян (15 март 1927 – 17 юли 2008) е иракска пианистка и композиторка, етническа арменка.

Известна е с това, че е първият концертиращ пианист на Ирак, както и първата композиторка в страната.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Оханесян е родена в Багдад на 15 март 1927 г. в заможно арменско семейство. Баща ѝ, роден в Персия, се установява в Багдад, след като е прекарал известно време в Индия.[2] Както майка ѝ, така и двамата ѝ чичовци са останали сираци от арменския геноцид.

И двамата ѝ родители я насърчават да учи музика.[1] Оханесян се записва в Института за изящни изкуства, завършвайки специалност пиано.[3] След дипломирането си тя служи като асистент на своя професор румънски произход Жулиен Херц. Иракска правителствена стипендия ѝ позволява да продължи обучението си в Кралската музикална академия в Лондон при професор Макс Пирани. След това получава стипендия „Фулбрайт“ за обучение в училище „Джулиард“ в Ню Йорк, което завършва с дебютно представяне в Карнеги Хол.

Докато е в САЩ, Оханесян посещава брат си Аршам и съпругата му в Минесота. Там тя участва в концерт, заедно с оркестъра на Минесота и бива насърчена да остане в Америка. Въпреки това, Оханесян почувства нужда да бъде в Ирак.

Всички ми казваха, че трябва да остана в Америка, но вътрешният ми глас ми каза, че трябва да се върна в Ирак и да науча сънародниците си да обичат музиката. Класическата музика беше нова, все още не бе проникнала в Ирак и имаше нужда от хора като мен, за да се окуражи растежът ѝ..

Кариера в Ирак[редактиране | редактиране на кода]

След като се връща в Ирак, Оханесян е назначена за ръководител на отдела по пиано в Института за изящни изкуства в Багдад. По време на летните почивки тя участва в майсторски класове и музикални семинари в различни страни.[3] През 1961 г. става главен пианист на Иракския национален симфоничен оркестър. Този пост тя заема повече от тридесет години.[1] От 1969 до 1972 г. Оханесян преподава едновременно в Университета на Минесота и колежа Макалестър. През 1980 г., по време на ирано-иракската война, тя пише първата иракска композиция.

Творчеството ѝ попада в полезрението на иракските служители, включително президента Саддам Хюсеин. На въпроса каква награда би искала за постиженията си, Оханесян си пожелава по-добро пиано.[4] Подаряват ѝ роял на Steinway, който обаче оставя след като се установява в САЩ след първата война в Персийския залив (1990 – 1991 г.). Пролетта, преди да умре, пианото, което дотогава се пази от неин приятел в Иракската национална симфония, най-накрая пристига в Минесота, пълно с няколко от вечерни рокли на пианистката.[5]

Късни години[редактиране | редактиране на кода]

През 1994 г. Оханесян се премества за постоянно в Съединените щати, установявайки се в Минеаполис-Сейнт Пол. Отново започва да преподава в университета в Минесота, колежа „Макалестър“, както и в университета „Сейнт Томас“.[4] Служи също като органист на арменската апостолическа църква „Свети Павел“ Архив на оригинала от 2020-10-21 в Wayback Machine..[3]

Оханесиан умира от рак на 17 юли 2008 г. в Блумингтън, на 81. години.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Combs, Marianne. Music in Baghdad: An Iraqi pioneer looks back. Minnesota Public Radio. Посетен на 7 август 2008 г.
  2. Windle, Holly. Baghdad Barcarolle: How Beatrice Ohanessian became Iraq's foremost classical pianist. Nodin Press, 2008, ISBN 978-1-932472-78-3, p. 10
  3. а б в Obituaries. Star Tribune. Посетен на 7 август 2008 г.
  4. а б Cohen, Ben. Ohanessian was piano prodigy of Iraq, world. Star Tribune. Посетен на 8 август 2008 г.
  5. Klein, Allegra. Mission to Baghdad Архив на оригинала от 2008-05-15 в Wayback Machine.. Strings Magazine. Посетен на 8 август 2008 г.