Беатриче Реджина дела Скала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Беатриче Реджина дела Скала
съгосподарка на Милано, господарка на Милано
Beatrice Regina della Scala.jpg
Детайл, изобразяващ Беатриче Реджина на фреска в Капелоне дели Спаньоли в базиликата Санта Мария Новела (Флоренция)
УправлениеI. 5 октомври 1354 – 4 август 1378 (съгосподарка с Джильола Гонзага и Бианка Савойска
II. 4 август 1378 – 18 юни 1384 (господарка на Милано)
НаследилаI. Изабела Фиески
II. себе си
Наследена отI. себе си
II. Катерина Висконти
Лични данни
Родена
1333 г.
Починала
18 юни 1384 г. (51 г.)
Погребана вБазилика „Сан Джовани ин Конка“ в Милано (до 1892), църква „Сант Алесандро ин Дзебедия“ в Милано (от 1892)
Семейство
ДинастияДела Скала по рождение
Висконти по брак
БащаМастино II дела Скала
МайкаТадеа да Карара
БракБернабо Висконти
ПотомциТадеа
Верде
Марко
Лудовико
Валентина
Родолфо
Карло
Антония
Катерина
Аниезе
Мадалена
Джанмастино
Лучия
Елизабета
Англезия
ГербStemma della Scala.svg Arms of the House of Visconti (1277).svg
Беатриче Реджина дела Скала в Общомедия

Беатриче (Реджина) дела Скала (на италиански: Beatrice Regina della Scala; * 1331, Верона; † 18 юни 1384, Милано[1][2] или вероятно в Сант'Анджело Лодижано[3], Синьория Милано) от рода Скалиджери, е съпруга на Бернабо Висконти. Тя е съгосподарка на Милано (1355 – 1378) заедно с Джильола Гонзага – съпруга на Матео II Висконти, и с Бианка Савойска – съпруга на Галеацо II Висконти. След смъртта на двамата братя на съпруга ѝ тя е единствената господарка на Милано до смъртта си (1378 – 1384).

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на Мастино II дела Скала († 1351) – господар на Верона и Виченца (1304 – 1311), господар на Падуа (1328 – 1338), господар на Парма (1332 – 1341), господар на Бреша (1332 – 1337), господар на Лука (1335 – 1347), и на съпругата му Тадеа да Карара († 1375) – дъщеря на Якопо I, господар на Падуа, и на Елизабета Градениго – патриция на Венеция. Има четирима братя и три сестри:[1]

Има и пет полубратя от извънбрачни връзки на баща ѝ:

  • Тебалдо († сл. 1380), ∞ за Катерина Алдригето
  • Френяно дела Скала († 25 февруари 1354, Верона, обезглавен), претендент за трона на Верона
  • Аймонте († 1394), приор на Сан Джорджо ин Бадия от 1370, приор във Верона
  • Пиетро († ок. 1393), епископ на Верона (1350 – 1387), свален, епископ на Лоди (1388 – 1390), свален
  • Джовани.

Брак с Бернабо Висконти. Господарка на Милано[редактиране | редактиране на кода]

Бернабò и съпругата му Беатриче (фреска от базиликатаСанта Мария Новела“ във Флоренция)

Беатриче (Реджина) се жени на 27 септември 1350 г. за Бернабо Висконти († 19 декември 1385) от рода Висконти, тогавашен сътрудник и определен за наследник, заедно с Матео II Висконти и Галеацо II Висконти (двама имперски викарии, синьори на Милано), на Джовани Висконти (* 1290, † 1354). Оттогава тя живее в Милано в двореца Сан Джовани ин Конка.

Италианският историк от 1516 век Бернардино Корио я определя като надменна, нечестива, дръзка и ненаситна на богатства жена,[4] докато според П. Джовио тя е амбициозна и горда, и култивира тези черти и в децата си.[5]

Реджина е опитен политик и договаря заеми със съпруга си в замяна на притежаването на голям брой феоди, особено в районите на Лоди, Бергамо и Бреша. На 16 август 1366 г. за 10 хил. флорина са закупени феодите на Ураго д'Ольо, Пумененго, Фиорано, Калчо и Галеняно.[3] През 1379 г. съпругът ѝ Бернабо Висконти ѝ дарява феодите Сомаля, Кастелнуово Бока д'Ада, Маяно, Монтеолдрадо, Сант'Анджело Лодиджано и Мерлино.[6] Към тях през декември 1380 г. се добавят Касано, Стедзано, Киньоло, Вилантерио, Рокафранка, Табияно (днешно поселище на Салсомаджоре Терме) и Пицобелазио.[7] През 1383 г. тя също така получава Ронкаля (днешно подселище на Пиаченца), Сардзана, Валенца, Санто Стефано и Карара.[8] През януари 1380 Реджина продава Ураго, през април – Калчо и Калчано Супериоре, а през 1382 г. – и Калчано Инфериоре.

Реджина управлява Реджо Емилия от 1373 до 1384 г. с пълномощие от съпруга си.

Tя не толерира злоупотребите на нейните роднини Дела Скала: през 1375 г., след смъртта на Кансиньорио дела Скала, Реджина отправя легитимни претенции към частта от наследството на Мастино II дела Скала. Тя повежда 1400 копиеносци към Бреша, за да защити правата си. През 1379 г. съпругът ѝ разделя владенията си между петимата си законни синове, а Реджина се явява като регентка на Бреша и територията от името на непълнолетния им син Мастино.[3]

През декември 1378 г. Реджина, заедно с най-големия си син Марко Висконти, тръгва със 700 мъже срещу Верона, но не успява да превземе града. Вследствие на сключения договор между съпруга ѝ Бернабо Висконти и князете на Верона от рода Скалиджери Реджина се отказва от претенциите си и получава огромната сума от 400 хил. флорина годишно (60 хил. първоначална вноска и по 12 хил. за всяка следваща година до погасяване на дълга) в допълнение към годишна пенсия от 2 хил. флорина.[9]

На 7 септември 1381 г. кара да построят църквата „Санта Мария дела Скала“ в Милано за 15 хил. флорина на мястото на останките на Палацо дей Ториани. Тази църква дава името на Театро ала Скала.

Реджина прави важни промени в замъка в Сант'Анджело Лодижано на стойност 100 хил. флорина, превръщайки го в свой величествен дом.

Умира на 18 юни 1384 г. Погребана е до съпруга си в криптата „Сан Джовани ин Конка“ в Милано. На същия ден съпругът ѝ Бернабо заповядва на всички миланци да носят траур в продължение на една година, за да отбележат смъртта на жена му.[4] През 1892 г. нейните тленни останки са пренесени в църквата „Сант'Алесандро“ в Милано заедно с тези на съпруга ѝ Бернабо, където е поставена надгробна плоча.[10]

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 27 септември 1350 в Милано за Бернабо Висконти (* 1321 или 1323, Милано, Синьория Милано; † 19 декември 1385, Трецо сул'Ада, пак там) от рода Висконти, господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника и съгосподар на Милано заедно с братята си Матео II и Галеацо II, от когото има петима сина и десет дъщери:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((it)) M. Carrara, Gli Scaligeri, Dell'Oglio, Varese, 1996
  • ((it)) A. Castagnetti e G. M. Varanini, Il veneto nel medioevo: Dai Comuni cittadini al predominio scaligero nella Marca, Banca Popolare di Verona, 1991
  • ((it)) A. Castagnetti e G. M. Varanini, Il Veneto nel medioevo: Le signorie trecentesche, Banca Popolare di Verona, 1995
  • ((it)) Bernardino Corio, Storia di Milano, vol. 1 e vol. 2, Francesco Colombo, Milano, 1856
  • ((it)) Paolo Giovio, Vite dei dodici Visconti, Francesco Colombo, Milano, 1853
  • ((it)) G. M. Varanini, Gli Scaligeri 1277 – 1387, Arnoldo Mondadori Editore, Milano, 1988
  • ((en)) Jane Black, Absolutism in Renaissance Milan: Plenitude of Power under the Visconti and the Sforza 1329 – 1535, Oxford University Press, 2009, ISBN 978-0-19-956529-0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Alboino I. // genealogy.euweb.cz. Посетен на 7 март 2021.
  2. Beatrice. // MedLands. Посетен на 9 март 2021.
  3. а б в Gigliola Soldi Rondinini. Della Scala, Beatrice. // Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 37. 1989. Посетен на 9 март 2021.
  4. а б B. Corio, Storia di Milano, Milano, 1856, vol II, p. 300
  5. P. Giovio, Vite dei dodici Visconti, 1853, p. 200
  6. B. Corio, Storia di Milano, Milano, 1856, vol II, pp. 282 – 290
  7. B. Corio, Storia di Milano, Milano, 1856, vol II, p. 291
  8. B. Corio, Storia di Milano, Milano, 1856, vol II, p. 297
  9. B. Corio, Storia di Milano, Milano, 1856, vol II, p. 288
  10. Beatrice Regina della Scala, l'Iron Lady del XIV secolo
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Regina della Scala“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​