Беатриче ди Тенда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Беатриче Ласкарина ди Тенда
Беатриче ди Тенда
Герб на Ласкарис ди Вентимиля

Беатриче Ласкарис де Вентимиля ди Тенда или само Беатриче ди Тенда (на френски: Béatrice Lascaris de Tende, Béatrice de Tende, Beatrix de Tende; на италиански: Beatrice Cane, Beatrice di Tenda, * ок. 1372 в Казале Монферато, † 13 септември 1418 в Бинаско) е принцеса от византийската фамилия Ласкариди. Тя е правнучка на Евдокия Ласкарина Асенина и следователно по тази линия е прапраправнучка на българския цар Йоан Асен II. След като се омъжва Беатриче става херцогиня на Милано от 1412 до 1418 г.

Беатриче е дъщеря на графа на Тенда Пиетро Балбо II Ласкарис и съпругата му Полигена.[1] Сестра е на граф Джовани Антонио I Ласкарис ди Тенда.

Беатриче се омъжва на 2 септември 1403 г. във фамилния дворец на Ласкаридите в Тенда за кондотиера Фачино Кане (1360–1412), който по онова време брани интересите на миланската династия Висконти. Беатриче е вярна спътница на съпруга си, воюва наравно с него в постоянните междуособици между италианските държавици в Пиемонт и Ломбардия и според семейните предания войската на Фачино трепери пред суровата господарка.[2][3]

През 1412 г. загива херцогът на Милано Джовани Мария Висконти, при когото служи Фачино. По същото време е убит и самият Фачино и е погребан в Павия. Според неговото последно желание четиридесетгодишната Беатриче се омъжва през същата година за брата на Джовани Висконти, двадесегодишния Филипо Мария Висконти, който след смъртта на Джовани става новият херцог на Милано.[4] Беатриче му донася близо половин милион флорини, дава му войниците и обширните владения на първия си съпруг, които включват градовете Новара, Алесандрия, Верчели, Тортона, езерото Лаго Маджоре.

Шест години по-късно обаче Филипо Висконти се влюбва в придворната на Беатриче Аниезе дел Майно, която му ражда дъщеря Бианка Мария Висконти. Той решава да се отърве от жена си и я обвинява в изневяра с един трубадур на име Мишел Оромбели. За целта нарежда да бъдат арестувани трубадурът заедно с две от нейните придворни дами и след мъчения те са принудени да обвинят господарката си.[5] Така през август 1418 г. Беатриче е арестувана, измъчвана и въпреки че отрича скалъпените обвинения, на 13 септември 1418 г. заедно с трубадура и двете дами е обезглавена в двора на замъка Бинаско, а по-късно всички те са заровени в обща яма. За трагичния живот на Беатриче през 1833 г. Винченцо Белини създава операта „Беатриче ди Тенда“.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]