Беатриче д’Есте (1268 – 1334)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Беатриче д’Есте (на италиански: Beatrice d'Este, * ок. 1268 във Ферара, † 1 септември 1334 в Милано) от фамилията д’Есте е чрез женитба господарка на Милано.

Тя е дъщеря на Обицо II д’Есте (1247–1293), господар на Ферара и Модена, и на Якопина Фиеши († 1287), племенница на папа Инокентий IV. Беатриче е сестра на Алдобрандино II д’Есте и Ацо VIII.

Беатриче д’Есте се омъжва за Нино Висконти ди Пиза (1265–1298), съдия-владетел на остров Сардиния от 1275 или 1276 г., който умира през 1298 г. Те имат една дъщеря:

  • Джована Висконти (* 1289, † 1339), последва 1298 г. баща си и се омъжва на 13 ноември 1309 г. за граф Рицардо да Камино, граф на Кенеда и господар на Тревизо.

Беатриче д’Есте се омъжва втори път на 24 юни 1300 г. за Галеацо I Висконти (1277–1328) от фамилията Висконти, господар на Милано от 1322 до 1328 г., син на Матео I Висконти. Двамата имат децата:

Беатриче е погребана в църквата Св. Франческо в Милано.

Източници[редактиране | редактиране на кода]