Беглеж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Беглеж
Selo beglej Izgled otgore.jpg
Общи данни
Население 816 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 57.251 km²
Надм. височина 242 m
Пощ. код 5872
Тел. код 06519
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 3068
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Плевен
Георг Спартански
(РБ, ВМРО-БНД)
Кметство
   - кмет
Беглеж
Павлина Владимирова
(БНД)
Беглеж в Общомедия

Беглѐж е село в Северна България. Намира се в община Плевен, област Плевен. Родно място на световноизвестната оперна прима Гена Димитрова (1941 – 2005).[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в триъгълник на 25 km южно от Плевен, на 28 km западно от Ловеч и 30 km североизточно от Луковит. Регулацията включва 126 ha, землището 5500 ha. Обработваемата земя е 34 713 da, залесени територии 10 595 da, пасища 6728 da, широколистни гори 12 000 da, овощни градини 594 da. Теренът е сравнително равнинен, слабо наведен на запад, но дълбоко нарязан в регулацията от р. Барата и странични долове. Реката е дълга 21 km, тече от изток на запад и се влива в р. Вит на 8,5 km от селото.

Температурата през лятото е 25 – 28°C, а през зимата до -6 °C.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на с. Беглеж започва в края на XV век. Според изследванията на братя Шкорпил (1898 – 1899) и проф. Богдан Филов (1903) селището е възникнало около 1600 – 1625 г. Местено е два пъти през 1792 и 1795 г. при размириците на Осман Пазвантоглу и при чумната епидемия. От археологическите паметници се разбира, че в местностите „Камен дол“, „Балийца“ и „Селишкият геран“ са съществували селища.

Предци на днешните Беглежани са българи от Родопите, бягащи от помохамеданчване от тамошното село Плиздица (Плизгавица). Преминавайки през Троянския и Етрополски проход, старейшините заселват хората между реките Вит и Осъм. Ловешкият първенец заселва родопските бегълци в източната половина на землището, а Луковитският – в западната. Заселниците решават новото име на селото да бъде Беглеж, т.е. село на бегълци. В речника на селяните влизат изразите „бягството“ и „беглежко тегло“, напомнящи вечно за нерадостната съдба на беглеца.

Днешният герб на Беглеж символизира борбата, ученолюбието и труда на фона на гостоприемството, толерантността и честността.

Във войните за национално освобождение участват над 250 беглежани, на които през 2005 г. е издигнат паметник.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Източноправославна, храм „Св. Вознесение Господне“, построен през 1893 г. от майстор Иван Булката от гр. Трявна. Сградата е обявена за паметник на културата. През 1894 г. на християнския празник Голяма Богородица (15 август ст.ст.) църквата е открита от врачанския митрополит Константин. Получава се разрешение, подписано от Стефан Стамболов, с което селото преминава от Луковитска към Плевенска околия.

В селото живеят и 100 – 120 жители, изповядващи ислям, но няма джамия.

Религиите живеят мирно, с взаимно уважение към религиозните празници и обичаи.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Кметство с административно обслужващо звено, ОУ „В. Левски“, ЦДГ „Иглика“, Домашен социален патронаж, Клуб на инвалида и пенсионера, Социално-педагогически интернат.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

През землището на село Беглеж преминават реките Вит, Катунешка река и Змийца (Барата). От археологическите паметници се разбира, че в м. „Камен дол“, „Балийца“ и „Селищния дол“ са съществували селища. В ранното средновековие има тъмни местни предания и легенди за съществуването на село само на последното място. Признати паметници на културата са православният храм „Св. Вознесение Господне“ и две жилищни постройки частна собственост. През 2001 г. се преустройва в етнографски музей частен имот на братя Железарови, дарен на кметството за тази цел. През 2005 г. кметството по проект изгражда паметник на участниците във войните над 200 беглежани.

Сред природни забележителности, недокоснати от вредности и строителство са каньоните на реките Вит, Катунешката река, наричана от беглежани „оная река“, местностите „Кривокрой“, „Пчелина“, „Метильова локва“ и др.

Личности родени в Беглеж[редактиране | редактиране на кода]

Некласифицирани[редактиране | редактиране на кода]

  • Петър Колев (1919 – 2008), механизатор, герой на соц. труд въвежда комплексната механизация в селското стопанство
  • Петър Костов (р.1927), български лекар и поет
  • Николай Нейков, Пурата, (р.?) майстор на спорта
  • Петко Спасов (р.?) български поет
  • Георги Лалов (1924 – 2011), собственик на фабриката „Лалов-2003“ в селото

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

ФК Зенит“ основан 1924 година. Има перфектна база и с малко инвестиции стадиона спокойно може да приеме мачове от В група

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванова, Иванка. Памет за Гена Димитрова. // Дума, бр. 106, 11 май 2011 г., посетен на 30 юни 2011 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]