Беглерия
| Беглерия Ξηρόλακκος | |
|---|---|
| — село — | |
  Беглерия  Беглерия  Беглерия | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 89 m |
| Население | 71 души (2001) |
Беглерия или Беглерли или Бейлери (на гръцки: Ξηρόλακκος, Ксиролакос, до 1926 Μπεϊλερλή, Бейлерли[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония със 71 души население (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено южно от град Ругуновец (Поликастро), на левия бряг на Вардар (Аксиос).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Беглерия (Begleria) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 15 домакинства, като жителите му са 68 българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година Бейлери брои 125 жители българи християни.[3]
В Бейлери пуска корени кукушката уния, но в 1900 година селото се отказва от нея и става екзархийско. Българският търговски агент в Солун Атанас Шопов и секретарят на агентството Недялко Колушев пишат:
| „ | Не е истина, че селата Алексово и Рошлово (Доганджий) са се отказали от унията по причина на преследвания и терор от страна на някакви си разбойнически чети; отказванието на тия две села, тъй и на селата Беглерия и Калиново е станало по причина, че български черковни власти са запретили на православните българи да се сродяват, т.е. да вземат или да дават моми от и на униатите, да им венчават и кръщават или да приемат от тях кърстници и кумове и пр. А не трябва да се изпуска от предвид, че всичките села в каазата, цялото население е българско православно, само в казаните четири села е имало 10-15 униатски къщи.[4] | “ |
Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Беглерия (Begleria) има 152 българи екзархисти.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 - 163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 18.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „