Беглерия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Беглерия
Ξηρόλακκος
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 89 m
Население 71 души (2001)

Беглерия или Беглерли или Бейлери (на гръцки: Ξηρόλακκος, Ксиролакос, до 1926 Μπεϊλερλή, Бейлерли[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония със 71 души население (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено южно от град Ругуновец (Поликастро), на левия бряг на Вардар (Аксиос).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Беглерия (Begleria) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 15 домакинства, като жителите му са 68 българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година Бейлери брои 125 жители българи християни.[3]

В Бейлери пуска корени кукушката уния, но в 1900 година селото се отказва от нея и става екзархийско. Българският търговски агент в Солун Атанас Шопов и секретарят на агентството Недялко Колушев пишат:

Не е истина, че селата Алексово и Рошлово (Доганджий) са се отказали от унията по причина на преследвания и терор от страна на някакви си разбойнически чети; отказванието на тия две села, тъй и на селата Беглерия и Калиново е станало по причина, че български черковни власти са запретили на православните българи да се сродяват, т.е. да вземат или да дават моми от и на униатите, да им венчават и кръщават или да приемат от тях кърстници и кумове и пр. А не трябва да се изпуска от предвид, че всичките села в каазата, цялото население е българско православно, само в казаните четири села е имало 10-15 униатски къщи.[4]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Беглерия (Begleria) има 152 българи екзархисти.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 - 163.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 18.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония