Бедржих Сметана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бедржих Сметана
Bedřich Smetana
Smetana.jpg
Информация
Роден
Починал
12 май 1884 г. (60 г.)
Стил класическа музика
Уебсайт
Бедржих Сметана в Общомедия

Бѐдржих Смѐтана (на чешки: Bedřich Smetana) е чешки композитор, диригент, педагог и общественик, смятан за патриарх на чешката музикална култура.

Сметана започва да развива таланта си още като малък и рано проявява интереса си към музиката. В юношеския си дневник той пише: „Искам да бъда композитор като Моцарт и виртуоз като Лист“. В същото време той се запознава с идеите на т. нар. „будители“ (чешко национално движение за възраждане на майчиния език и еманципиране от австрийското влияние), чийто привърженик остава до края на дните си.

В периода 1847 – 1856 година ръководи основаната от него музикална школа в Прага. До 1861 година работи като диригент и пианист в Гьотеборг, Швеция, откъдето се завръща в родината си заради болест на съпругата си. След нейната смърт, която преживява изключително тежко, за кратко време Сметана отново е в Швеция, но от 1863 година трайно се установява в Чехия, където развива активна дейност като композитор, музикален критик, диригент и общественик. През 70-те години на 19 век го сполетява трагедията на Бетховен – Сметана постепенно губи слуха си, а през 1874 година е вече напълно глух. В началото на 1882 година започва да губи и разсъдъка си.

В творчеството си Сметана съчетава класическите и актуалните за времето си течения с богатството на народната музика. Освен това той често се обръща като сюжет към традициите на чешкия фолклор и народен епос. Страстен поклонник на Лист, той желае да изтъкне, подобно на своя кумир, особеностите на славянската музика. Сметана е автор на няколко опери, сред тях „Далибор“ (1867), „Двете вдовици“ (1874), „Целувката“ (1876), които се поставят на световните оперни сцени. Най-известна обаче е операта му „Продадена невеста“ (1866), смятана за един от върховете в оперното творчество изобщо.

Сметана е автор и на 6 симфонични поеми с общото наименование „Моето отечество“ (сред които изпъкват „Моята страна“ и, особено нейната част „Вълтава“, която съществува със собствена оркестрация и като самостоятелно произведение), инструментални и хорови творби, на множество музикално-теоретични и критически статии.