Бежаново (област Ловеч)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бежаново.

Бежаново
Общи данни
Население 1415 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 60.937 km²
Надм. височина 184 m
Пощ. код 5792
Тел. код 06984
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 3143
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Луковит
Иван Грънчаров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Бежаново
Петър Гаджев
(ДПС)

Бежаново е село в Северна България. То се намира в община Луковит, област Ловеч. В землището му са разкрити поне пет археологически обекта.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бежаново се намира в Северен Централен регион на България. На 130 км от София и на 35 км от Плевен и Ловеч. Надморската му височина е от 100 до 199 м. Селото се разполага върху два срещуположни хълма около река Каменица (приток на Вит), което прави терена наклонен и това се отразява и в архитектурата. Често къщите са разположена терасовидно върху стръмния терен така, че към улицата е на един етаж, а към наклона – на два. Като правило двата етажа се свързват с външно бетонно стълбище.

История[редактиране | редактиране на кода]

Произход на името[редактиране | редактиране на кода]

Според местна легенда името на село Бежаново възникнало, когато под османска власт през селото минавал османския паша и изрекъл думите „Бежан Aва“, което значело чист вьздух или чиста природа. Оттогава селището било наречено Бежаново. Друга легенда разказва, че по турско време много бежанци се преселили и заживяли тук.

Най-достоверна и научно обоснована теория за произхода на името на селото има историкът от началото на ХХ век Васил Миков. Според него и по подобие на банатския топоним Стар Бешенов селото получава името си от маджарското произношение на племето печенеги, които вероятно са живели през средновековието в двата района[1].

Археология[редактиране | редактиране на кода]

През септември 2007 археолози откриват в местността Бануня край Бежаново поселище от четвъртото хилядолетие преди Христа. Разкрити са пет огнища, три пещи, ръчна мелница за зърно, както и керамични съдове, две медни шила, каменна брадва и оръдия на труда, изработени от кремък[2].

От запазените в околността останки от няколко антични селища ясно проличава, че мястото е имало важно стратегическо значение и през гръко-римския период. Особено колоритна е крепостта „Пресечена скала“ край река Каменица, която е охранявала минаващия успоредно на реката път. Разкритите древни укрепления в землището на стратегически разположеното село са:

  • Крепост 1[3]
  • Бекярско кале[4]
  • Укрепено селище Бануня[5]
  • Укрепено селище[6]
  • Крепост при кариерата за камъни[7]

Факти[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война 4 души от Бежаново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото има добре запазена православна църква „Възнесение Господне“, построена от Исая Мажовски.[9]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В село Бежаново има голяма църква, две училища и една детска градина. Край него преминават реките Вит, Каменица, и Катунецка река. Край селото се намира пещера „Парниците“. В нея има подземно езеро. Влиза се с лодки. В селото е и паметната плоча на загиналите през войните. Близо до селото се намира скривалището на партизаните, което се намира в местността Киризлика. Село Бежаново е село богато на пещери. Някои от тях са: пещера Коня, Очилатата пещера, Данчова дупка. Също като природни забележителности се смятат: местността Синигера, Вълчия дол, местността Боруня, местността Синия вир.

Паметник на летците

През 2013 година на Спасовден в село Бежаново са тържествено открити два мемориални паметника. Те са изградени от местен инициативен комитет, с подкрепата на кмета на Бежаново, със средства на признателни родолюбци и на наследници на именитите бежанчани. Паметникът е издигнат в черковния двор и е посветен на четирима летци от селото, участвали във войните – Димитър Дяков, полковник Васил Вълков, капитан Марин Петров и капитан Георги Бояджиев.

Вторият мемориален знак, открит по време на празника, бе паметна плоча, посветена на дългогодишния кмет на Бежаново Първан Първанов. Плочата е изработена от гранит и е поставена на сградата на местното читалище „Учител 1921 г.“. Първан Първанов е начело на Бежаново от 1958 г. до 1976 г., през което време селото се нарежда на трето място в страната по успехи в благоустрояването, построени са читалището, здравната служба, редица стопански обекти, създавана, поддържана и развивана е инфраструктурата и улиците на Бежаново. Като акт на признателност към делото му и съгласно решение на общинския съвет в Луковит централният площад в селото вече носи неговото име.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Марин Грозев Петров – летец, капитан от ВВС на Царство България. Преди 9 септември 1944 сваля американски бомбардировач, след това и немски над Сърбия. Екзекутиран от народния съд на 13 март 1945 г.
  • Станислав Даскалов (р. 1952), дипломат и политик
  • Кунчо Велев (р.1933) – учител и земеделец
  • Христо Генчев Христов (Татара), партизанин
  • Дико Иванов (р. 1901 – ?), български химик
  • Васил Вълков (1897 – 1945), български офицер, полковник, жертва на комунистическия режим
  • Цоцо Цоцов (р. 1926), български партизанин, офицер, генерал-полковник.
  • Кунчо Кунев (1934 – 2015), български политик от БКП

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година в началото на месец юни (първата събота и неделя) се провежда селският събор.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943
  2. Тракийски селища от ІV хил. пр. Хр. проучват край Бежаново
  3. bulgariancastles.com
  4. bulgariancastles.com
  5. bulgariancastles.com
  6. bulgariancastles.com
  7. bulgariancastles.com
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
  9. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 243.
  10. Вестник Ловеч Прес-Два паметника откриха в Бежаново