Бежаново (област Ловеч)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Бежаново (Област Добрич).

Бежаново
Общи данни
Население 1 415 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 60.937 km²
Надм. височина 150 m
Пощ. код 5792
Тел. код 06984
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 3143
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Луковит
Иван Грънчаров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Бежаново
Петър Гаджев
(ДПС)

Бежаново е село в Северна България. То се намира в община Луковит, област Ловеч. В землището му са разкрити поне пет археологически обекта.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бежаново се намира в Северен Централен регион на България. На 130 км от София и на 35 км от Плевен и Ловеч. Надморската му височина е от 100 до 199 м. Селото се разполага върху два срещуположни хълма около река Каменица (приток на Вит), което прави терена наклонен и това се отразява и в архитектурата. Често къщите са разположена терасовидно върху стръмния терен така, че към улицата е на един етаж, а към наклона – на два. Като правило двата етажа се свързват с външно бетонно стълбище.

История[редактиране | редактиране на кода]

Произход на името[редактиране | редактиране на кода]

Според местна легенда името на село Бежаново възникнало, когато под османска власт през селото минавал османския паша и изрекъл думите „Бежан Aва“, което значело чист вьздух или чиста природа. Оттогава селището било наречено Бежаново. Друга легенда разказва, че по турско време много бежанци се преселили и заживяли тук.

Най-достоверна и научно обоснована теория за произхода на името на селото има историкът от началото на ХХ век Васил Миков. Според него и по подобие на банатския топоним Стар Бешенов селото получава името си от маджарското произношение на племето печенеги, които вероятно са живели през средновековието в двата района[1].

Археология[редактиране | редактиране на кода]

През септември 2007 археолози откриват в местността Бануня край Бежаново поселище от четвъртото хилядолетие преди Христа. Разкрити са пет огнища, три пещи, ръчна мелница за зърно, както и керамични съдове, две медни шила, каменна брадва и оръдия на труда, изработени от кремък[2].

От запазените в околността останки от няколко антични селища ясно проличава, че мястото е имало важно стратегическо значение и през гръко-римския период. Особено колоритна е крепостта „Пресечена скала“ край река Каменица, която е охранявала минаващия успоредно на реката път. Разкритите древни укрепления в землището на стратегически разположеното село са:

  • Крепост 1[3]
  • Бекярско кале[4]
  • Укрепено селище Бануня[5]
  • Укрепено селище[6]
  • Крепост при кариерата за камъни[7]

Факти[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война 4 души от Бежаново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото има добре запазена православна църква „Възнесение Господне“, построена от Исая Мажовски.[9]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В село Бежаново има голяма църква, две училища и една детска градина. Край него преминават реките Вит, Каменица, и Катунецка река. Край селото се намира пещера „Парниците“. В нея има подземно езеро. Влиза се с лодки. В селото е и паметната плоча на загиналите през войните. Близо до селото се намира скривалището на партизаните, което се намира в местността Киризлика. Село Бежаново е село богато на пещери. Някои от тях са: пещера Коня, Очилатата пещера, Данчова дупка. Също като природни забележителности се смятат: местността Синигера, Вълчия дол, местността Боруня, местността Синия вир.

Паметник на летците

През 2013 година на Спасовден в село Бежаново са тържествено открити два мемориални паметника. Те са изградени от местен инициативен комитет, с подкрепата на кмета на Бежаново, със средства на признателни родолюбци и на наследници на именитите бежанчани. Паметникът е издигнат в черковния двор и е посветен на четирима летци от селото, участвали във войните – Димитър Дяков, полковник Васил Вълков, капитан Марин Петров и капитан Георги Бояджиев.

Вторият мемориален знак, открит по време на празника, бе паметна плоча, посветена на дългогодишния кмет на Бежаново Първан Първанов. Плочата е изработена от гранит и е поставена на сградата на местното читалище „Учител 1921 г.“. Първан Първанов е начело на Бежаново от 1958 г. до 1976 г., през което време селото се нарежда на трето място в страната по успехи в благоустрояването, построени са читалището, здравната служба, редица стопански обекти, създавана, поддържана и развивана е инфраструктурата и улиците на Бежаново. Като акт на признателност към делото му и съгласно решение на общинския съвет в Луковит централният площад в селото вече носи неговото име.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Марин Грозев Петров - летец, капитан от ВВС на Царство България. Преди 09.09.1944 сваля американски бомбардировач, след това и немски над Сърбия. Екзекутиран от народния съд на 13.03.1945 г.
  • Станислав Даскалов (р. 1952), дипломат и политик
  • Кунчо Велев (р.1933) – учител и земеделец
  • Христо Генчев Христов  (Татара), партизанин
  • Дико Иванов (р. 1901 – ?), български химик
  • Васил Вълков (1897 – 1945), български офицер, полковник, жертва на комунистическия режим
  • Цоцо Цоцов (р. 1926), български партизанин, офицер, генерал-полковник.
  • Кунчо Кунев (1934-2015), български политик от БКП

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година в началото на месец юни (първата събота и неделя) се провежда селският събор.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943
  2. Тракийски селища от ІV хил. пр. Хр. проучват край Бежаново
  3. bulgariancastles.com
  4. bulgariancastles.com
  5. bulgariancastles.com
  6. bulgariancastles.com
  7. bulgariancastles.com
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
  9. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 243.
  10. Вестник Ловеч Прес-Два паметника откриха в Бежаново