Безсмъртие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Извора на вечен живот в Кливланд, щата Охайо е описан символизиращ „Човекът, който се издига над смъртта, достигайки нагоре към Бога и мира.“[1]

Безсмъртие е вечен живот или живот във вечността [2]. Според повечето световни религии душата или духът са безсмъртни, само тялото е тленно. В даоизма някои от светците са наречени безсмъртни. В културата и историята се приема, че някоя личност е обезсмъртена заради това, което е оставила като следа или наследство на хората, ако нейният принос е наистина голям. В биологически аспект безсмъртието се свързва с неуязвимостта на тялото за болестите и старостта.

Понятието „безсмъртие“ обхваща:

  • безсмъртие на душата – душата на всяко същество живее вечно, независимо от тялото;
  • безсмъртие на физическото тяло – вечно живеещ човек;
  • безсмъртие в преносен смисъл – да останеш завинаги в паметта на хората.

История[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за безсмъртието се среща при голяма част от древните народи. Гърците и евреите използват термина в смисъл на призрачно съществуване в царството на сенките („Хадес“ – при елините, „шеол“ – в юдаизма). В Индия и Древен Египет преобладава учението за прераждането на душите.

Според думите на Херодот, „Египтяните първи споменават безсмъртието на човешката душа. Когато тялото умира, душата се преражда в друго същество, раждащо се в този момент.“

На по-късен етап в юдаизма безсмъртието се свързва с учението за възкресяването на мъртвите и задгробния живот; в такъв вид то се среща в християнството и исляма.

  • В някои философски системи се разглежда безтелесно съществуване на душата (езотерически имортализъм).
  • Материализмът отхвърля съществуването на душа.
  • Като систематично учение, понятието за безсмъртието е обосновано и развито от Платон.

Доктрина за безсмъртието на душата[редактиране | редактиране на кода]

В Християнството душата се смята за безсмъртна [3].

Еликсир на безсмъртието[редактиране | редактиране на кода]

small

Еликсирът на безсмъртието е легендарно вещество, имащо свойството да подмладява човешкия организъм и да удължава живота до безкрайност. Еликсирът се споменава в легендите и преданията на много народи като „храната на боговете“ (амброзия, амрита, хаома).

Алхимията от появата си се опитва да открие еликсира на безсмъртието. Според нея златото, което е благороден метал, съдържа в себе си субстанция, правеща го вечно.

Еликсирът и историята[редактиране | редактиране на кода]

small
  • Личният лекар на папа Бонифаций VIII предлага да се смесят в разтопено състояние злато, скъпоценности, сапфири, изумруди, рубини, топази, бели и червени корали, слонова кост, сандалово дърво, сърце на елен, корен от алое, мускус и амбра; считало се, че тази смес е „еликсирът на безсмъртието.“
  • Известен е случай с китайския император Сюан-Цзун. Придворният алхимик приготвял в течение на една година „еликсир на безсмъртието.“ Месец след приемането му императорът се споминал.

Легенди[редактиране | редактиране на кода]

Индиецът Тапасвиджи живее 186 години (1770 – 1956), според официалните му документи. Ражда се в Питиал, след 50 години се отдава на аскетизъм в Хималаите. Занимава се с йога, достига съвършенство в управлението на процесите произходящи в човешкия организъм (състояние самадхи). Тапасвижди споменава за среща с друг старец отшелник, говорещ единствено на санскрит (говорен само в Древна Индия). По думите на стареца, той е бил на 5 хиляди години. Придобива такова дълголетие благодарение на „еликсир на безсмъртието.“ Старецът предава известно количество на Тапасвиджи. След смъртта на Тапасвиджи е предприет щателен обиск в дома му.

Известна е легендата за знаменития авантюрист Сен-Жермен. Има „сведения“, че в продължение на няколко столетия Сен-Жермен запазва младежкият си вид. Сен-Жермен разказва за своите беседи с Платон, Сенека и Исус Христос. Споменавани от него детайли карат слушателите да вярват в неговото безсмъртие.

Безсмъртието се среща и като проклятие, например в легендата за Ахасфер.

Имортализъм – наука за безсмъртието[редактиране | редактиране на кода]

Съвременната наука обхваща няколко направления към решението за безсмъртие на човешкото тяло:

и други.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Marshall Fredericks (2003). GCVM History and Mission Архив на оригинала от 2009-02-16 в Wayback Machine.. Greater Cleveland Veteran's Memorial, Inc
  2. Oxford English Dictionary „Immortality“
  3. Immortality, Catholic encyclopedia

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • ((en)) Immortality @ Internet Encyclopedia of Philosophy