Безстъблена тинтява
| Безстъблена тинтява | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||
Критично застрашен[2] | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||
| Безстъблена тинтява в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Безстъблената тинтява (Gentiana acaulis) е многогодишно тревисто растение от семейство Тинтявови (Gentianaceae). Видът е критично застрашен в България и е включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Растението се среща по скалисти места и поляни между 1400 и 2100 m н. в. Разпространено е в Централна, Южна и Югоизточна Европа, а в България – в Стара планина.[2]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Представлява многогодишно тревисто растение с тънко коренище. Стъблата му са скъсени, а в основата са с остатъци от стари листа, често със стерилни издънки. Приосновните листа са елипсовидно-ланцетни до елипсовидни, като са разположени в розетка, приседнали или на къси дръжки. Стъбловите листа са една двойка, често в основата на цветовете, а цветовете са единични и връхни. Чашката е звънеста, като е три пъти по-къса от венчето. Венчето е с дължина 50 – 70 mm, синьо на цвят, петделно, като дяловете са по-къси от венечната тръбица. Плодът представлява разпуклива кутийка. Цъфти през юни – юли и плодоноси през юли – август. Размножава се със семена.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gentiana acaulis (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б в Безстъблена тинтява // Червена книга на България. Посетен на 6 март 2021 г.
|