Безстъблена тинтява

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Безстъблена тинтява
GentianaAcaulisRannoch.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[2]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Тинтявоцветни (Gentianales)
семейство:Тинтявови (Gentianaceae)
триб:Gentianeae
род:Тинтява (Gentiana)
вид:Безстъблена тинтява (G. acaulis)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Безстъблена тинтява в Общомедия
[ редактиране ]

Безстъблената тинтява (Gentiana acaulis) е многогодишно тревисто растение от семейство Тинтявови (Gentianaceae). Видът е критично застрашен в България и е включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Растението се среща по скалисти места и поляни между 1400 и 2100 m н. в. Разпространено е в Централна, Южна и Югоизточна Европа, а в България – в Стара планина.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Представлява многогодишно тревисто растение с тънко коренище. Стъблата му са скъсени, а в основата са с остатъци от стари листа, често със стерилни издънки. Приосновните листа са елипсовидно-ланцетни до елипсовидни, като са разположени в розетка, приседнали или на къси дръжки. Стъбловите листа са една двойка, често в основата на цветовете, а цветовете са единични и връхни. Чашката е звънеста, като е три пъти по-къса от венчето. Венчето е с дължина 50 – 70 mm, синьо на цвят, петделно, като дяловете са по-къси от венечната тръбица. Плодът представлява разпуклива кутийка. Цъфти през юни – юли и плодоноси през юли – август. Размножава се със семена.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gentiana acaulis (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 23 декември 2021 г. (на английски)
  2. а б в Безстъблена тинтява. // Червена книга на България. Посетен на 6 март 2021 г.