Направо към съдържанието

Безстъблов клин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Безстъблов клин
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Същински еудикоти (c. eudicots)
(без ранг):Суперрозиди (Superrosids)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Бобовоцветни (Fabales)
семейство:Бобови (Fabaceae)
клон:Non-. a. acid-. clade
клон:Hologalegina
клон:I. repeat-. clade
триб:Galegeae
род:Astragalus
вид:Безстъблов клин (A. exscapus)
Научно наименование
Linnaeus, 1771
Безстъблов клин в Общомедия
[ редактиране ]

Безстъблов клин,[1] също безстъблово сграбиче[2] (Astragalus exscapus), е многогодишно тревисто растение от семейство Бобови. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.[1]

Многогодишно тревисто растение. Стъблото е силно скъсено, вдървеняло в основата. Листата са сложни, нечифтоперести, с 8 – 15 двойки елиптични, гъстовлакнести листчета. Съцветието е гроздовидно, приседнало или на много къса дръжка, разположено в основата на листата близо до повърхността на почвата, с 5 – 10 цвята. Чашката е влакнеста, венчето е голо, жълто. Плодът е дълъг 15 – 25 mm, гъстовлакнест боб.[1]

Цъфти април – май, плодоноси май – юни. Размножава се вегетативно и със семена.[1]

Разпространение и местообитания

[редактиране | редактиране на кода]

Расте върху сухи, сравнително мощни канелени почви в низините, в ксерофитни тревни или тревно-храстови съобщества, често използвани като пасища. Известен е само с една малочислена популация. В България се среща в Тунджанската хълмиста равнина (източно от град Българово), на 0 – 200 m надморска височина, като по литературни данни се посочва и за северното Черноморско крайбрежие (района на град Балчик). Общото му разпространение обхваща Централна, Южна и Югоизточна Европа.[1]

Природозащитен статут

[редактиране | редактиране на кода]

Сред заплахите са пашата и утъпкването от домашни животни, разпокъсването на хабитата вследствие на създаването на лозови масиви или разораването на земите и ограниченото разпространение.[1] Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие.[2] Необходими са обявяване на защитена местност в района на град Българово, детайлно проучване на числеността и площта на популациите и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово.[1]