Бекстрийт Бойс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бекстрийт Бойс
Бекстрийт Бойс на 14 септември 2012: Ник Картър, Кевин Ричардсън, Брайън Литръл, Хауи Дъроу и Ей Джей Маклийн
Бекстрийт Бойс на 14 септември 2012: Ник Картър, Кевин Ричардсън, Брайън Литръл, Хауи Дъроу и Ей Джей Маклийн
Информация
Националност Орландо, Флорида, САЩ
Стил поп, денс-поп, R&B
Активни години 1993-настояще
Уебсайт http://backstreetboys.com
Страница в IMDb
Членове Ей Джей Маклийн
Хауи Дъроу
Ник Картър
Кевин Ричардсън
Брайън Литрел
Бекстрийт Бойс в Общомедия

Бекстрийт Бойс (на английски: Backstreet Boys) са американска поп група, основана през 1993 година. Тя се радва на огромен успех в края на 90-те години и началото на новия век, като получава няколко номинации и награди „Грами“. Бекстрийт Бойс са включвани 12 пъти в Американските Топ 40 хита на Billboard Hot 100, 16 пъти в Top 10 hits на Великобритания и печелят многобройни награди. Момчетата продават над 100 милиона албума по цял свят и това ги прави най-продаваната мъжка група на всички времена. След завръщането си на сцената през 2005 те опитват нов стил музика само с живи инструменти. Към ноември 2006 членове на групата са Ник Картър, Хауи Дъроу, Брайън Литрел и Ей Джей Маклийн. Кевин Ричардсън, най-възрастният от групата я напусна на 23 юни 2006 година. Причината за напускането му е неговото желание да преследва други свои интереси. Нещо, което не можел докато е част от групата. Останалите от групата му пожелават много успех за в бъдеще и споделят, че нямат планове да го заменят с друг. Нещо повече – вратата за него винаги ще е отворена. След 6 години отсъствие от групата Ричардсън се завръща в групата през 2012.

История на групата[редактиране | редактиране на кода]

1993-1996[редактиране | редактиране на кода]

Мениджърът на Бекстрийт Бойс Люис Пърлман е вдъхновен от успеха на New Kids on the Block. След серия от прослушвания през 1992 и 1993 година той избира Ник Картър (на 12, най-младият член), Хауи Дъроу, 19, и Ей Джей Маклийн на 14. Кевин Ричардсън, 21, се присъединява към останалите през март 1993 година. Групата придобива окончателния си вид на 20 април 1993 г, когато Брайън Литрел, братовчед на Кевин, е избран след прослушване по телефона. Първият концерт на „Бекстрийт Бойс“ е на 8 май 1993 година пред 3 000 тийнейджъри при СийУърлд в Орландо, Флорида. По-късно Пърлман им урежда ангажименти в начални училища и търговски центрове.

След като възможността да се споразумеят с Mercury Records пропада, групата е забелязана в Клийвланд, Охайо от Jive Records през февруари 1994 година. През юни Бекстрийт Бойс записват първия си сингъл – градска поп песен, написана и продуцирана от Дениз Поп и Макс Мартин, наречена „We've Got It Goin' On“. Песента достига едва 69-то място в Billboard Charts в САЩ, но се продава добре в Европа, а по-късно печели на групата тяхната първа награда „Грами“ за „Златен хит“. На 6 май 1996 г. излиза първият албум на групата в Европа и Канада с името „Backstreet Boys“. По-известните песни от албума са: Quit Playing Games(With My Heart),We've Got It Goin'On,As Long As You Love Me.Той има златни седмици в Европа. Jive и Пърлман продължават да ангажират групата в следващите две години, като понякога ги пращат на турнета за цели пет месеца.

Европейската популярност на групата расте и през 1996 г. Бекстрийт Бойс са избрани за чуждестранна група №1 от телевизионните зрители в Германия. Песента им „I'll Never Break Your Heart“ става златен хит там и хит №1 в Австралия. Групата печели първия си платинен запис в Германия и продължава с турне в Азия и Канада.

1997-1999[редактиране | редактиране на кода]

От 1997 година поп музиката излиза на преден план в САЩ с влечението към Спайс гърлс. Jive и Пърлман решават да върнат момчетата обратно в родината им след като 8,5 милиона диска са продадени по цял свят. Бекстрийт Бойс започват да записват своя втори албум, „Backstreet's Back“. Реализирайки песента „Quit Playing Games With My Heart“ през август, те едновременно издават и собствен албум в САЩ, който съдържа песни и от двата интернационални албума. Това е голям успех за тях и началото на още по-голям успех като №1 в Германия, Норвегия, Швейцария, Финландия и Австрия. Двата албума надвишават продажбата от 28 милиона копия, половината от които в Щатите. През декември 1997, групата предприема турне в над 60 града в 20 страни. През същата година Литръл подава съдебен иск срещу Луи Пърлман, в който го обвинява, че е скрил и злоупотребил с пари на групата. Делото е насрочено за 1998 година.

През 1998 г. Литръл претърпява сърдечна операция по време на турнето, когато са в 39-тия град, по настояване на тогавашната му приятелка и настояща съпруга – Лийан Уолъс. Операцията била вече отлагана. Скоро след това Бекстрийт бойс отказват участие в Минесота, след като сестрата на Хауи умира от лупус. През октомври 1998 година групата приема ключовете за града от кмета на Орландо в чест на концерта им през март.

На 17 февруари 1999 година, момчетата получават първата си Диамантена награда от RIAA за поръчката от 10 милиона копия на техния албум. По това време те са намерили нов мениджър в лицето на „The Firm“, известна с това, че е била мениджър и на други групи като Лимп Бизкит и Корн. Същевременно момчетата съдят Пърлман няколко пъти.На 18 май 1999 г. издават своя трети студиен албум Millennium.В албума присъстват мегахитове като: Show Me The Meaning Of Being Lonely, I Want It That Way, Larger Than Life,Spanish Eyes.Албума получава Наградата на Билборд за групов албум на годината,както и пет номинации за Грами.На 21 ноември 2000 г. е издаден четвъртия студиен албум на групата, носещ името Black&Blue.Песните,които се открояват са: Shape Of My Heart, Shining Star, Get Another Boyfriend.Албумът получава награда Джуно, за международен албум на годината.На 14 юни 2005 г. след 5-годишна пауза, е издаден албума Never Gone.Това е и последния албум в който взима участие Кевин Ричардсън, преди да напусне групата за известно време.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Компилации[редактиране | редактиране на кода]

Live албуми[редактиране | редактиране на кода]

Сингли[редактиране | редактиране на кода]

  • We've Got It Goin' On (1995)
  • I'll Never Break Your Heart (1995)
  • Get Down (You're the One for Me) (1996)
  • Quit Playing Games (with My Heart) (1996)
  • Anywhere for You (1997)
  • Everybody (Backstreet's Back) (1997)
  • As Long as You Love Me (1997)
  • All I Have to Give (1998)
  • I Want It That Way (1999)
  • Larger than Life (1999)
  • Show Me the Meaning of Being Lonely (1999)
  • The One (2000)
  • Shape of My Heart (2000)
  • The Call (2001)
  • More than That (2001)
  • Drowning (2001)
  • Incomplete (2005)
  • Just Want You to Know (2005)
  • Crawling Back to You (2005)
  • I Still... (2006)
  • Inconsolable (2007)
  • Helpless When She Smiles (2007)
  • Straight Through My Heart (2009)
  • Bigger (2009)
  • In a World Like This (2013)
  • Show 'Em (What You're Made Of) (2013)

Видеоклипове[редактиране | редактиране на кода]

Видеоклип Премиера Албум
We've got it goin' on 1995 Backstreet Boys
I'll never break your heart 1995 Backstreet Boys
Get down (You're the one for me) 1996 Backstreet Boys
Quit playing games (With my heart) 1996 Backstreet Boys
Anywhere for you 1997 Backstreet Boys
Everybody (Backstreet's back) 1997 Backstreet's back
As long as you love me 1997 Backstreet's back
All I have to give 1998 Backstreet's back
I want it that way 1999 Millennium
Larger than life 1999 Millennium
Show me the meaning of being lonely 1999 Millennium
The one 2000 Millennium
Shape of my heart 2000 Black & blue
The call 2001 Black & blue
More than that 2001 Black & blue
Drowning 2001 The hits: Chapter one
Incomplete 2005 Never gone
Just want you to know 2005 Never gone
I still... 2006 Never gone
Inconsolable 2007 Unbreakable
Helpless when she smiles 2007 Unbreakable
Straight through my heart 2009 This is us
Bigger 2009 This is us
It's Christmas time again 2012 -
In a world like this 2013 In a world like this
Show 'em (What you're made of) 2013 In a world like this

Турнета[редактиране | редактиране на кода]

  • We Wanna Be with You Tour (1995)
  • The Space Show (1995-1996)
  • Backstreet Boys: Live In Concert Tour (1996–1997)
  • Backstreet's Back Tour (1997–1998)
  • Into the Millennium Tour (1999–2000)
  • Black & Blue Tour (2001)
  • Up Close & Personal Tour (2005)
  • Never Gone Tour (2005–2006)
  • Unbreakable Tour (2008–2009)
  • This Is Us Tour (2009–2011)
  • NKOTBSB Tour (2011–2012)
  • In a World Like This Tour (2013–2015)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • Backstreet Boys: Show 'Em What You're Made Of (2015)