Бекяри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Бекяр, бекярин е дума от турски произход, означаваща ерген или младеж без собствен дом и семейство, който живее сам.

През 19 век с този турцизъм се познават и означават и българските участници в известното първо въстание в Белградския пашалък с избрания за върховен вожд Караджордже Петрович и председател на Председателстващия сръбски съвет (на славяносръбски език: Правителствующи совѣт сербскій) - Младен Милованович[1][2][3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]