Бела

Тази статия е за селото в България. За градчето в Италия вижте Бела (Италия).

---

Бела
Бела 43.716467, 22.705198 Бела
Общи данни
Население	79 души (15 септември 2022 г.) 3,83 души/km²
Землище	20.785 km²
Надм. височина	214 m
Пощ. код	3965
Тел. код	03030
МПС код	ВН
ЕКАТТЕ	3263
Администрация
Държава	България
Област	Видин
Община    – кмет	Димово Светослав Славчев (Воля, ДПС)

Бѐла е село в Северозападна България. То се намира в община Димово, област Видин.

География

Намира се на 13 км от Белоградчик, 5 км от Димово и на около 14 км от пещерата Магура. Селото е между единствените два тунела по жп линията Мездра-Видин. Селото има три махали – горна, средна и долна Бела.

История

В землището на селото са намирани археологически находки, датирани към ранната античност.

Според местни хора, село Бела е съществувало през 18 век. Населението е било християнско, поминъкът е бил земеделие, но са съществували и 13 воденици.

Името на селото идва от бялата глина (хума), която изобилства в района. Също така над с. Бела е била лятната резиденция на видинския цар Иван Срацимир (местността Срацимирица), която е била построена изцяло от бял камък, но от този дворец не се е запазило нищо до наши дни. Единствено могат да се видят тези бели камъни разхвърляни из местността. В своята история на Видинския край Иван Цухлев пише, че над извора "Врелото" при село Бела е бил изграден летния дворец на цар Срацимир, в която историкът описва двореца, като рядко творение на тогавашната архитектура. Той е представлявал двуетажна сграда с колони от мрамор, целият заобграден от яка крепостна стена, чийто цвят бил бял. От “белия” дворец на Иван Срацимир идва и името на селото Бела. Данни за село Бела ни дава в своите спомени френският маршал Бусико, който участва в похода на унгарския император Сигизмунд против турците през 1396 г. “Ние преминахме – пише той – през село, разположено на една река с много водни мелници и един прекрасен замък в подножието на планината”. Явно войските на Сигизмунд са минали през Бела в похода си срещу турците, за да се срещнат с тях в битката при Никопол. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Бела е изписана в 1883 година от Аврам Янков.

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Цоло“ по името на местен комунистически функционер.

Население

• Население по официалните преброявания в България.

1934 г.	1946 г.	1956 г.	1965 г.	1975 г.	1985 г.	1992 г.	2001 г.	2011 г.
1395	1360	891	575	377	266	241	188	108

• Самоопределяне по етническа принадлежност към 1.02.2011 г.

българска	турска	ромска	друга	не се самоопределя
103	0	0	0	0

• Степен на завършено образование към 1 февруари 2011 г.

Общо	Висше	Средно	Основно	Начално	Незавършено начално	Никога не посещавали училище	Деца до 7 г.
107	14	48	37	5	3	0	0

• Население по възрастови групи към 1 февруари 2011 г.

Общо	0-4	5-9	10-14	15-19	20-24	25-29	30-34	35-39	40-44	45-49	50-54	55-59	60-64	65-69	70-74	75-79	80-84	85+
108	0	2	2	1	0	2	4	3	3	3	8	12	9	15	12	15	12	5

Културни и природни забележителности

• Паметник на Боян Чонос.
• Затворената църква.
• Близо до кантона където шосето пресича жп линията е водопадът Бобука – около 20 м. висок.
• В Горна БЕЛА се намира извор наречен „Врелото“, който е каптиран и дава вода на над 30 селища в региона.
• Съществуват изследвания на учени по околната среда, които доказват, че климатът в селото е много близък до климата на Велинград.

Редовни събития

• До 1960-те години празник на селото е 12 юли, Петровден. Впоследствие празникът е променен на 12 август.

Бележки

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.