Бела
Тази статия е за селото в България. За градчето в Италия вижте Бела (Италия).
| Бела | |
|---|---|
  Бела  Бела |
|
| Общи данни | |
| Население |
80 души[1] (15 юни 2022 г.) 3,88 души/km² |
| Землище | 20.785 km² |
| Надм. височина | 214 m |
| Пощ. код | 3965 |
| Тел. код | 03030 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 3263 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
|
Община – кмет |
Димово Светослав Славчев (Воля, ДПС) |
Бѐла е село в Северозападна България. То се намира в община Димово, област Видин.
География[редактиране | редактиране на кода]
Намира се на 13 км от Белоградчик, 5 км от Димово и на около 14 км от пещерата Магура. Селото е между единствените два тунела по жп линията Мездра-Видин. Селото има три махали – горна, средна и долна Бела.
История[редактиране | редактиране на кода]
В землището на селото са намирани археологически находки, датирани към ранната античност.
Според местни хора, село Бела е съществувало през 18 век. Населението е било християнско, поминъкът е бил земеделие, но са съществували и 13 воденици.
Името на селото идва от бялата глина (хума), която изобилства в района. Също така над с. Бела е била лятната резиденция на видинския цар Иван Срацимир (местността Срацимирица), която е била построена изцяло от бял камък, но от този дворец не се е запазило нищо до наши дни. Единствено могат да се видят тези бели камъни разхвърляни из местността. В своята история на Видинския край Иван Цухлев пише, че над извора "Врелото" при село Бела е бил изграден летния дворец на цар Срацимир, в която историкът описва двореца, като рядко творение на тогавашната архитектура. Той е представлявал двуетажна сграда с колони от мрамор, целият заобграден от яка крепостна стена, чийто цвят бил бял. От “белия” дворец на Иван Срацимир идва и името на селото Бела. Данни за село Бела ни дава в своите спомени френският маршал Бусико, който участва в похода на унгарския император Сигизмунд против турците през 1396 г. “Ние преминахме – пише той – през село, разположено на една река с много водни мелници и един прекрасен замък в подножието на планината”. Явно войските на Сигизмунд са минали през Бела в похода си срещу турците, за да се срещнат с тях в битката при Никопол. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Бела е изписана в 1883 година от Аврам Янков.[2]
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Цоло“ по името на местен комунистически функционер.[3]
Население[редактиране | редактиране на кода]
- Население по официалните преброявания в България.
| 1934 г. | 1946 г. | 1956 г. | 1965 г. | 1975 г. | 1985 г. | 1992 г. | 2001 г. | 2011 г. |
| 1395 | 1360 | 891 | 575 | 377 | 266 | 241 | 188 | 108 |
- Самоопределяне по етническа принадлежност към 1.02.2011 г.
| българска | турска | ромска | друга | не се самоопределя |
| 103 | 0 | 0 | 0 | 0 |
- Степен на завършено образование към 1 февруари 2011 г.
| Общо | Висше | Средно | Основно | Начално | Незавършено начално | Никога не посещавали училище | Деца до 7 г. |
| 107 | 14 | 48 | 37 | 5 | 3 | 0 | 0 |
- Население по възрастови групи към 1 февруари 2011 г.
| Общо | 0-4 | 5-9 | 10-14 | 15-19 | 20-24 | 25-29 | 30-34 | 35-39 | 40-44 | 45-49 | 50-54 | 55-59 | 60-64 | 65-69 | 70-74 | 75-79 | 80-84 | 85+ |
| 108 | 0 | 2 | 2 | 1 | 0 | 2 | 4 | 3 | 3 | 3 | 8 | 12 | 9 | 15 | 12 | 15 | 12 | 5 |
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Паметник на Боян Чонос.
- Затворената църква.
- Близо до кантона където шосето пресича жп линията е водопадът Бобука – около 20 м. висок.
- В Горна БЕЛА се намира извор наречен „Врелото“, който е каптиран и дава вода на над 30 селища в региона.
- Съществуват изследвания на учени по околната среда, които доказват, че климатът в селото е много близък до климата на Велинград.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- До 1960-те години празник на селото е 12 юли, Петровден. Впоследствие празникът е променен на 12 август.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Аврам Яков Дебрели. // Видински алманах. Посетен на 5 октомври 2021 г.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123.