Беласица (Черна гора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Беласица.

Беласица (Черна гора)
Bjelasica01.jpg
Relief Map of Montenegro.svg
42.85° с. ш. 19.7167° и. д.
Местоположение на картата на Черна гора
Общи данни
Местоположение Флаг на Черна гора Черна гора
Най-висок връх Църна глава
Надм. височина 2 139 m
Беласица (Черна гора) в Общомедия

Беласица [1] (ср. Бјеласица) е планина в Черна гора. Формата ѝ е кръгла, а дължината и ширината ѝ равни - по 30 km. Площта ѝ е около 630 кв. км. Намира се между реките Лим и Тара. Приспада към черногорските общини Колашин, Мойковац, Биело поле, Беране и Андриевица.

Беласица е произношението на планината на български език, а на сръбски език (с местния йекавски изговор) е Бйеласица.

Беласица притежава три специфични характеристики които я правят привлекателна и ценна. Тя е лесно проходима, притежава значителен горски фонд и е вододайна. Подходяща е и за развитие на ски-туризъм.

Беласица е първият значим и самостоятелен планински масив в посока северозапад от Динарите, след Проклетия. В античността, според Диодор, около планината в нейните поли били заселени от македонския цар Касандър - ауториатите, които наброявали около 20 000 човека, заедно с жените и децата.[2]

Беласица има вулканичен произход. Основните ѝ забележителности са Биоградската река, която се влива в Биоградското езеро. Най-високия ѝ връх Църна глава се издига на 2 139 m над морското равнище. Южно от Беласица е по-високата Комова планина, като част от внушителния планински венец на Проклетия.

В средата на планината се намира един от четирите национални парка на Черна гора - Биоградска гора.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Балкански страни (пътно-туристическа карта). КАБ (Главно управление по геодезия, картография и кадастър; Проектиране и печат: Комплексен институт за проучване и проектиране по картография), 1981.
  2. Diod. (1888-1906): Diodori Bibliotheca Historica, 1-5. Ed. I. Bekker, L. Dindorf, F. Vogel, C. Th. Fischer. Leipzig, 1888- 1906.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]