Белгородска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Белгородска област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Белгородска област на картата на РусияБелгородска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 27 134 km²
Население (2017) 1 552 865 души
57,2 души/km²
Административен център Белгород
Федерален окръг Централен федерален окръг
Губернатор Евгений Савченко
Часова зона UTC +3
МПС код 31
Белгородска област в Общомедия

Белгородска област е субект на Руската федерация, част от Централния федерален окръг и Централночерноземния икономически район. Площ 27 134 km2 (67-мо място в Руската Федерация, 0,16% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 1 552 865 души (30-то място в Руската Федерация, 1,06% от нейното население). Административен център град Белгород. Разстояние от Москва до Белгород 695 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Белгородската област е един от най-младите региони на Руската Федерация. В сегашните си административно-териториални граници е образувана на 6 януари 1954 година от части на Курска и Воронежка област. Заедно с това Белгородския край е древен, имащ богато историческо минало. За това свидетелства факта, че областния център Белгород, преди няколко години отбеляза своето хилядолетие. От XVII век основната част от областта е в границите на Слободска Украйна.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Белгородска област е разположена в югозападната част на Европейска Русия. На север граничи с Курска област, на изток – с Воронежка област, на юг и югозапад – с Украйна. В тези си граници заема площ от 27 134 km2 (67-мо място в Руската Федерация, 0,16% от нейната територия).[1]

Областта заема югозападните склонове на Средноруското възвишение, в зоната на лесостепите, а южните части – в зоната на степите. Релефът ѝ представлява хълмиста равнина (максимална височина 276 m в северната част на областта), силно набраздена от оврази и долинни понижения, в резултат на което вододелните участъци са приели вид на тесни възвишения.[1]

Сред полезните изкопаеми с промишлено значение са находищата на железни руди, боксити и строителни материали.[1]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -8,1 °C на запад до -8,7 °C на изток, средна юлска, съответно, 19,6 °C и 21 °C. Годишната сума на валежите е над 500 mm на северозапад до 450 mm на югоизток с максимум през пролетно-летния период. Продължителността на вегетационния период (с температури над 5 °C) 185 – 190 денонощия.[1]

Речната мрежа на областта се състои от около 500 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина около 5 хил. km и принадлежи към два водосборни басейна: реките Дон (80% от територията) и Днепър (20%). Към водосборния басейн на Дон принадлежат реките Северски Донец (с левия си приток Оскол), Тихая Сосна и Потудан, а към водосборния басейн на Днепър – горните течения на реките Ворскла, Псьол и Сейм. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното (55 – 60%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват в началото на декември, а се размразяват в края на март. На територията на областта има над 1400 естествени и изкуствени езера с обща площ около 165 km2. Естествените езера са предимно крайречни, като най-големите от тях не надвишават 0,25 km2. Изкуствените водоеми са значително повече от естествените и много по-големи по площ. Най-големите са Белгородското водохранилище на река Северски Донец и Староосколското водохранилище на река Оскол.[2]

В областта преобладават черноземните почви: оподзолени и излужени – на северозапад, ливадни черноземи – в централните части, обикновени черноземи – на югоизток, сиви горски почви – в горските масиви и алувиално-ливадни почви – по долините на реките. Голяма част от територията на областта е разположена в лесостепната зона, а малка част (на югоизток) – в степната зона. Горите (основно дъбови) заемат около 9% от територията на областта, а по склоновете на някои от долините има естествени борови гори. Естествената степна растителност се е съхранила само по склоновете на овразите и по заливните тераси на реките. Животинския свят е беден и е представен от лос, елен, дива свиня, вълк, лисица, борсук, множество видове зайци и различни видове птици.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. населението на областта наброява 1 552 685 души (30-то място в Руската Федерация, 1,06% от нейното население), с гъстота 55,8/km2 и урбанизация 65,21%.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Белгородска област

В административно-териториално отношение Белгородска област се дели на 3 областни градски окръга, 19 муниципални района, 11 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Алексеевка, Белгород, Валуйки, Губкин, Стари Оскол и Шебекино) и 5 града с районно подчинение и 18 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Белгородска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Белгород
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
Белгород 153 391 135 гр. Белгород 391 135
Губкин 1 527 118 612 гр. Губкин 86 899 138
Стари Оскол 259 259 986 гр. Стари Оскол 223 360 186
Муниципални райони
1.Алексеевски 1 765 61 824 гр. Алексеевка 38 447 306
2.Белгородски 1 475 116 546 пос. Майски 8 748 12 Октябърски, Разумное, Северни
3.Борисовски 650 25 831 сгт Борисовка 13 727 47
4.Валуйски 1 710 67 089 гр. Валуйки 34 679 225 Уразово
5.Вейделеевски 1 356 19 454 сгт Вейделеевка 6 431 250
6.Волоконовски 1 288 30 640 сгт Волоконовка 10 760 273 Пятницкое
7.Грайворонски 854 29 701 гр. Грайворон 6 404 78
8.Ивнянски 871 22 029 сгт Ивня 7 403 134
9.Корочански 1 417 39 499 гр. Короча 5 888 57
10.Красненски 852 12 008 с. Красное 2 158 178
11.Красногвардейски 1 763 37 060 гр. Бирюч 7 205 292
12.Краснояружки 479 14 792 сгт Красная Яруга 8 168 84
13.Новоосколски 1 401 41 687 гр. Нови Оскол 18 856 254
14.Прохоровски 1 379 27 314 сгт Прохоровка 9 081 56
15.Ракитянски 901 34 956 сгт Ракитное 10 504 80 Пролетарски
16.Ровенски 1 369 23 883 сгт Ровенки 10 824 291
17.Чернянски 1 192 31 383 сгт Чернянка 14 909 229
18.Шебекински 1 866 90 035 гр. Шебекино 42 465 39 Маслова Пристан
19.Яковлевски 1 089 57 401 гр. Строител 24 526 27 Томаровка, Яковлево

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Добре развито е машиностроенето, черната металургия, химическата, леката и хранително-вкусовата промишленост. В селското стопанство областта е специализирана в животновъдството (за месо и мляко), птицевъдство, пчеларство, растениевъдство.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article105863.html «Большая Советская Энциклопедия» – Белгородска област
  2. ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/1768/Белгородская_область «Вода России» – Белгородска област
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Белгородской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.