Белеврен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Белеврен
Selobelevren.JPG
Панорамен изглед от Белеврен
Общи данни
Население 18 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 42.973 km²
Надм. височина 454 m
Пощ. код 8345
Тел. код 05556
МПС код А
ЕКАТТЕ 3349
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Средец
Иван Жабов
(ГЕРБ)
Белеврен в Общомедия

Белéврен е село в Югоизточна България. То се намира в община Средец, област Бургас. Землището на селото граничи със землищата на селата Горно Ябълково, Долно Ябълково, Кирово и Граничар. Южната граница на селото съвпада с границата на България с Турция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Белеврен се намира в планината Странджа. На 4 км на юг от селото се намира връх Арабаджи байр, който е равен по височина на най-високия връх на планината на българската територия – връх Градище, до Малко Търново.

Край селото минава Белевренската река, която е с дължина от 24 км. Тя се влива във Факийска река и е част от водосборния басейн на Черно море.

В землището на селото има няколко извора и следните местности: Райков дол, Цвятковица, Чакалово кашлище, Белевренски пост (Янчови цери), Паша дере, Четмаконак, Кривата поляна, Томова кория, Герге бунар, Арабаджи байр, Горното гробе, Дуан (Дован) дере, Домуз орман, Чарлак байр, Войнишкото кладенче, Баларбаши (Багарбаши), Чардак байр, Сяканата кория, Тънката кория, Керациновите мишета, Калъчбунар, Червената пръст, Тумбата, Чаталитово дърво, Калариново дере, Селска кория и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Белеврен е с древна история. За това свидетелстват следите, оставени от траките, обитавали тези места – долмените.

Съвременното името на селото е със семесен произход – според някои „бел“ е славянската дума „бял“/бел и думата „еврен“, която на турски означава змей.

В близост до Белеврен е имало римско селище в древността. Селото е било с изцяло турско население до Илинденско-Преображенското въстание (1903), след което то е било подменено от изцяло българско, когато е заселено с български бежанци от Тракия. Според една легенда, когато монаси пренасяли мощите на Света Петка през горите в Странджа, там, където присядали да починат, от мощите изтичал елей. А където капнел, от недрата на земята бликвала лечебна вода. И понеже Божиите служители били изтощени от дългия път, се налагало често да поспират. Заради това най-мистичната ни планина е осеяна с десетки параклисчета, вдигнати върху лековити аязма. Едно от тях се казва „Света Троица“ и се намира край село Белеврен, само на 3 километра от границата ни с Турция. От незапомнени времена местните хора пиели от извора за здраве и дълголетие. Аязмото се прочуло, че водите му лекуват различни заболявания – най-вече очни и рани и при него често се отбивали хора и от съседните села. Има го и сега, макар че край него вече почти не стъпва човешки крак. Някога многолюдно, днес село Белеврен наброява едва двадесетина жители, все възрастни хора.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

След подмяната на населението с изцяло българско, селото става изцяло християнско по източноправославния обряд.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Селото няма собствено кметство. Кметски наместник от 2016 г. е г-н Пенчо Пенчев.

В селото няма пощенска станция. Най-близката е в село Кирово.

В селото няма читалище. Най-близкото е читалище „Просвета-1930“ в село Голямо Буково.

Транспортни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Село Белеврен може да бъде достигнато с личен транспорт или с автобус на междуградския транспорт на град Средец.

Автобусите пътуват целогодишно през седмица в петък и неделя. Пътуването от град Средец с междуградския транспорт отнема два часа.[1]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Троица“

Църквата в селото е кръстена „Света Троица“, възстановена е след 2001 г. с активното участие на Калоян Иванов и живущите в селото. Аязмото също е възстановено от Калоян Иванов. Отвън има минерален извор, лекуващ различни заболявания и най-вече очни и рани.

Около селото са открити няколко тракийски долмени, които са обект на научна и изследователска дейност. Някои от долмените са на над 3 000 години. Местните хора наричат долмените „Змейови къщи“. А легендите разказват, че някога те са служили за жилища на крилати великани, които отвличали красиви девойки. [2]

В миналото всяка година на 15 август, на църковния празник Успение Богородично селата Долно Ябълково, Белеврен, Факия, Сливарово, Кирово и Голямо Буково се събирали край Големия Марков камък. В непосредствена близост до „Големия камък“ се намира много по-малък камък с издялан в скалата улей и две стъпаловидно разположени издълбани легенчета, където според свидетелствата на жителите от околните села се е осъществявало заколването на агнета за курбан чак до средата на 50-те години на ХХ век. До този период е съществувала и традицията курбани да се правят навръх пролетното равноденствие (20 – 21 март). Според традицията жените от селата тръгвали от рано, за да подготвят курбан и през целия ден нареждали молитви за дъжд. В наши дни се е запазило вярването, че през провиралището под камъка се минава „за здраве“.[2]

„Големият камък“ или „Марков камък“ се намира на около 2,5 км западно от селото. Той представлява голямо скално образование с височина 8 м и диаметър 9 м. Използвано е от траките за религиозните им култове.[3]

Наблизо в култовия комплекс има два жертвеника. Местността е с надморска височина 400 м. С „Големия камък“ са свързани разнообразни легенди за Крали Марко и за изцеление на различни болести.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

През 3 години се провежда земляческа среща на родените в селото и техните потомци. Панаира се е провеждал на Свети Дух всяка година. Провеждал се е още един панаир на Аязмото всяка година на 2 юни по стар стил Свети Константин и Елена.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Калоян Иванов Калоянов, възобновил параклис „Св. св Константин и Елена“ в местността Аязмото
  • Киряк Димитров Янков, сътрудник при разкопките на римските гробници в близост до селото
  • Георги Иванов Калоянов (Гошо Калоянката), известен юрист с потекло от село Белеврен

Планове за развитие[редактиране | редактиране на кода]

Село Белеврен няма водоснабдителна и водопроводна мрежа. С няколко решения на Общинския съвет на Община Средец се потвърждава, че село Белеврен е едно селата в общината, в които се предвижда разширяване и реконструкция на водоснабдителната мрежа в Общинския план за развитие на общината за периода 2014 – 2020 г.[4]

За село Белеврен има планове за изграждане на гранично-контролно пропусквателен пункт с Турция. За целта са необходими подобрения в инфраструктурата до и в селото. Селището от турска страна се нарича Ахлатлъ и е най-северното село в цяла Турция.

За селото[редактиране | редактиране на кода]

През 2006 г. е публикувана книгата „Белеврен – исторически очерк“ с автори Стоян Калпаклиев и Славчо Гагев. Книгата представя някои житейски истории на хора свързани със селото. В нея е включен и списък с родовете, заселени в селото. Книгата може да бъде свалена безплатно[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]