Белене (лагер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Белене (концлагер))
Направо към: навигация, търсене
Карта на острова

Белене е името на концлагер в България, функционирал на територията на остров Персин (Беленски остров), като жените са били на остров Щурчето, в периода 1949-1989 година (с няколко прекъсвания). Закрит от 1 януари 1953 г., той е възстановен след Унгарското въстание от края на 1956 г. и отново е закрит на 27 август 1959 г., въпреки че тайно продължава да функционира поне две години след това.[1] Лагерът отново е отворен в средата на 80-те години, по време на т.нар. Възродителен процес, когато много турци са изпратени в него.[2]

Построен е по поръчка на Българската комунистическа партия и Отечествения фронт. Там са депортирани много от противниците на комунистическия режим в Народна република България: селяни – противници на ТКЗС, полицаи, офицери, предвоенни министри, индустриалци и банкери, народни представители от разтурената опозиция, николапетковисти, социалдемократи, демократи, анархисти, троцкисти, легионери, бранници, ратници, членове на ВМРО, католически, протестантски и православни духовници, разследвани като титовисти комунисти, руски белоемигранти, гръцки военнопленници и комунистически политемигранти, югославски политемигранти, турски и германски военнопленници[3].

История[редактиране | редактиране на кода]

Белене функционира с прекъсвания от 1949 до 1989 г. Причините за затваряне там са били предимно политически: разрушаване на Сталински паметници, оказана помощ на противникови (немски) войници, принадлежност към римокатолическата църква в България или към съюза на селяните, шпионаж за англоамериканските капиталисти или критика срещу Червената армия в България, по доноси. В лагера са въдворявани и ограничен брой криминално проявени.

Към края на 1949 година броят на концлагеристите в България е около 4500, включително 800 в Белене. През 1950 година обаме е взето решение въдворяванията да стават само на едно място, като за тази цел е избран именно лагера Белене. През есента на същата година там има 1097 лагеристи. През 1952 година работи специална комисия за преглед на заповедите за въдворяване, включваща висши функционери като члена на Политбюро Георги Дамянов и вътрешния министър Георги Цанков, която освобождава 1228 души. Към края на годината броят на въдворените е 2348, над 90% от тях по политически причини.[4]

През лятото на 1953 година диктаторът Вълко Червенков, по указания от новите съветски власти след смъртта на Йосиф Сталин, обявява на заседание на ЦК на БКП трудовите лагери за „произвол“. На 5 август почти половината политически затворници в Белене са освободени, като в лагера остават 1059 души. На 5 септември е взето решение за закриване на лагера, като малко повече от половината затворници са освободени, а останалите остават в затвора и срещу тях започват съдебни процеси. Лагерът в Белене е възстановен на 5 ноември 1956 година.[5]

Лагерът се ръководел от българската Държавна сигурност. Задържаните (около 1100 души, от които около 800 – политически) са работили в земеделието: 600 000 м² зеленчукопроизводство, свиневъдство, голямо производство на коноп в една фабрика. Официалното име на лагера е било „Работнически лагер за превъзпитание“. В периода 1949 г.- 1953 г. няколко десетки души умират в лагера при неизяснени обстоятелства. В съревнованието кой да е № 1 в лагера управителите Цвятко Горанов и Николай Газдов си съперничат. Бившият лагерник Александър Златарски от София разказва: „Горанов и Газдов биеха зверски, биеха така жестоко все едно, че се вживяваха като правеха това. Може би биеха от любов към побоя. След като те започваха се знаеше какъв е края на човека“. Според бивш затворник: „ние работихме по 70 – 80 часа без прекъсване, за да разтоварим един кораб със 100 тона камъни. Заповедта гласеше, че след разтоварването ще получим храна“.

Бившите затворници на концлагера се срещат веднъж годишно през пролетта на острова, за да почетат паметта на загиналите. След Комунизма в България обработването на случая и преосмислянето на случилото се е все още трудно, защото архивите на бившата Държавна сигурност са все още затворени, въпреки че тяхното отваряне беше една от точките в договора за присъединяване към ЕС.

И до днес се намира един затвор в западната част на острова, който преди е функционирал паралелно с концлагера. Понтонен мост е връзката със сушата, по него може да премине кола. За да се премине през моста е нужно разрешението на управата на затвора, което се намира на брега на Белене.

Лагерът и някои оцелели са обект на документалния филм по немската телевизионна програма ZDF „С поглед напред, но никога забравени. Балада за Български герои“, който е бил направен от Илия Троянов през 2007 г.

Концлагеристи[редактиране | редактиране на кода]

Списъкът на някои от затворените в Белене включва:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Журналистът Христо Христов: Само 3% от архивите на Държавна сигурност са извадени на светло. // www.frognews.bg, 08.02.2012. Посетен на 09.09.2012. Интересен факт от неговата история [на Трето секретно политическо управление] е, че то доказва как в Белене е имало политически затвор две години след като уж официално е бил ликвидиран. Документите разкриват, че през 1961 г. от Белене са били освободени 130 николапетковисти, задържани години наред там по чисто политически причини, а в същото време в историята е известно, че концлагера в Белене е закрит през 1959 г.
  2. Методиев, М. (2008). Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София: Институт за изследване на близкото минало / фондация „Отворено общество“. ISBN 9789542802372, стр. 29.
  3. http://www.decommunization.org/Communism/Bulgaria/MapBelene.htm
  4. Огнянов 2008, с. 184 – 185.
  5. Огнянов 2008, с. 185 – 189.
  1. ↑ Bericht von dem Überlebenden Metjo Metew
  2. ↑ ZDF-Dokumentation von Ilija Trojanow: „Vorwärts aber nie vergessen. Ballade über bulgarische Helden“, 2007
  3. ↑ ZDF-Dokumentation von Ilija Trojanow: „Vorwärts aber nie vergessen. Ballade über bulgarische Helden“, 2007
  4. ↑ ZDF Dokumentation „Vorwärts aber nie vergessen. Ballade über bulgarische Helden“, 2007
  5. ↑ „Vorwärts aber nie vergessen. Ballade über bulgarische Helden“, Bericht von TV Movie

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9.
  • Байчев П., Спомени от лагерите. Портрети на лагеристи от Белене, София 2014. ISBN 978-954-2816-034
  • Бочев С., Белене. Сказание за концлагерна България, София 2003. ISBN 9549013456
  • Колева Д., Белене - място на памет?, София 2010. ISBN 9789542808145
  • Попов Х., Българската Голгота, София 2005. ISBN 9547375407
  • Огнянов Б., А бях само на 17 години, София 2013. ISBN 9786191522309
  • Жеков М., Йордан Ковачев, София 2015. ISBN 9789540131016
  • Бояджиев С., Македония в моя живот. Спомени, София 2013. ISBN 9789543053551
  • Авторски Колектив, Българският ГУЛАГ. Свидетели. Сборник от документални разкази за концлагерите в България, София 1991.
  • Знеполски И., Без следа? Лагерът Белене 1949-1959 и след това..., София 2009.
  • Матеев М., На словото ти уповавах, София 1993.
  • Огойски П., Записки за българските страдания 1944 -1989 г.
  • Хорозов К., Озарението, София 1999.
  • Христов Х., Секретното дело за лагерите, София 2012. ISBN 9789542810407
  • Япова Н., Трифон Силяновски. Личността и времето, София 2015. ISBN 9789543205158

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]