Направо към съдържанието

Белене (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Белене.

Белене
Общи данни
ОбластОбласт Плевен
Площ285.05 km²
Население6927 души[1] (31 декември 2025)
24,3 души/km²
Адм. центърБелене
Брой селища6
Сайтbelene.bg
Управление
КметМилен Дулев
(ГЕРБ, БЗНС, ВМРО-БНД; 2015)
Общ. съвет13 съветници
  • Местна коалиция „ГЕРБ /БЗНС,ВМРО/“ (9)
  • БСП (3)
  • НЕЗАВИС. (1)
Белене (община) в Общомедия

Община Белене се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Плевен.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в североизточната част на област Плевен, на северната държавна граница на република България с република Румъния, от километър 582 до километър 567 на десния бряг на река Дунав в плодородната Свищовско-Беленска низина (с площ 160 000 дка). Територията на общината е 285,046 km2 (285 046 дка), от които 12 110 дка са фонд „населени места“. Тя е една от малките общини в България и по площ от заема 9-о място сред 11-те общините на област Плевен, което съставлява 6,13 % от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Преобладаващият релеф на общината е равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ изцяло попада в Средната Дунавска равнина. На север, покрай река Дунав се простира западната част на обширната Свищовско-Беленска низина, която обхваща около 120 km2 от територията на общината. Тук, на брега на река Дунав при 530-ия километър е и най-ниската точка на общината – 19 m н.в. Останалата част от общината е заета от хълмистите югоизточни части на Никополското плато. Югозападно от село Кулина вода, на границата с община Никопол се намира най-високата точка на община Белене – Санадиновски връх 255 m н.в. В пределите на общината попада изцяло най-големия български остров в река ДунавБелене (41,1 km2).

В пределите на общината попада част от десния бряг на река Дунав от 560 до 582 km (километрите се броят от устието на реката). От Никополското плато водят началото си малки и къси реки и дерета, течащи на североизток и изток, водите на които в Свищовско-Беленската низина се разделят на множество напоителни канали за напояване на земеделските земи.

Общината има 6 населени места с регистрирано общо население 7803 души (по преброяването от 7 септември 2021 г.).[2]

Списък на населените места в община Белене, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Белене6533146,310Кулина вода14224,303
Бяла вода24124,232Петокладенци27929,246Пети кладенци
Деков38329,718Татари22531,237Татаре
ОБЩО7803285,046няма населени места без землища

В общината живеят 8244 души души по настоящ адрес (към 15 март 2024 г.).[3] Естественият прираст в общината е отрицателен – под средния за областта (минус 98 за 2014 г.) и страната, което се дължи на ниския коефициент на раждаемост (около и под средния за областта и страната) и високия коефициент на смъртност (около и над средния за областта и страната). Поддържането на тези стойности е резултат от застаряването на населението и промените в репродуктивните му нагласи, които до голяма степен се дължат на ниския жизнен стандарт.

Етнически състав (2011)

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Групата на Околия Белене на 4-ия селскостопански културен и национален събор във Варна, 1938 г.
ЧисленостДял (в %)
Общо10 318100,00
Българи739771,69
Турци2922,83
Цигани920,89
Други230,22
Не се самоопределят310,30
Неотговорили248324,06

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • през 1946 г. – осъвременено е името на с. Пети кладенци на с. Петокладенци без административен акт;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Татаре на с. Татари без административен акт;
  • Указ № 546/обн. 15 септември 1964 г. – признава с. Белене за гр. Белене.

През източната част на общината, от югоизток на северозапад преминава последният участък от 12 km от трасето на жп линията гара ОрешБелене.

През общината преминават изцяло или частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 22,8 km: