Белица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.

Белица
Belitsa bulgarian school.jpg
Общи данни
Население 3 163 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 3 107 (НСИ)
Землище 72.923 km²
Надм. височина 953 m
Пощ. код 2780
Тел. код 07444
МПС код Е
ЕКАТТЕ 3504
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Белица
Радослав Ревански
(ДПС)
Белица в Общомедия

Белѝца е град в Югозападна България, област Благоевград и е в близост до градовете Разлог, Банско и Якоруда. Градът е административен център на община Белица.

География[редактиране | редактиране на кода]

Община Белица е разположена живописно в североизточната част на Разложката котловина и Благоевградския район, по долината на р. Места, между южните склонове на Източна Рила и северните склонове на Велийшко-Виденишкия дял на западните Родопи. Граничи с Якорудска, Банска, Разложка, Рилска, Самоковска и Велинградска община.

Обхваща 12 населени места, като 8 от тях са разпръснати във високопланинската част на Родопите. Общинският център гр. Белица се намира в южната част на Рила и е свързан с отклонение от 4 km (от главен път Разлог – Велинград) с международните пътища Е-79 и Е-80, което осигурява добра транспортна достъпност до София (172 km) и Благоевград (72 km).

Общата площ на общината е 293 536 дка, от които 221 862 дка са горски територии и 63 205 дка – земеделски земи. Релефът е преобладаващо планински и полупланински. Средният наклон на терена е 9,1%. Територията обхваща части от Рила, Родопите и долината на р. Места. Източно от долината на река Беличка се простират части от Източния (Мусаленски) дял на Рила планина.

Българското екзархийско училище в Белица „Св. св. Кирил и Методий“

Широките поляни на Семково (около 1600 m н.в.) по южния склон на Рила разнообразяват релефа на стръмно спускащите се към Разложката котловина планински склонове. Източно от Пирин планина се простират котловините и праговете по течението на р. Места. На изток Разложката котловина се загражда от рида Дъбраш (ср. надм. в. 1600 m), който принадлежи на Западните Родопи.

Климатът е преходноконтинентален със средиземноморско влияние, а в по-високите части на планините – планински. Мекият средиземноморски въздух, проникващ по течението на р. Места, определя климата в град Белица като лечебен за хората с белодробни заболявания. На тази основа функционира и средно оздравително училище за деца с такива проблеми.

История[редактиране | редактиране на кода]

Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page1.jpg Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page2.jpg
Обръщение на българското население от Белица и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878 г.

Белица се споменава за първи път в опис на населението на Татарпазарджишката кааза от 1516 г. под името Белица, заедно с Малка Белица.[1]

В 19 век Белица е смесено християнско-мюсюлманско селище в Неврокопска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Белица (Bielitsa) е посочена като селище с 303 домакинства, 640 жители българи-християни и 250 жители помаци.[2] Известният български изследовател Васил Кънчов пише, че до 1888 г. в дома на беличкия поп Теофил Попвасилев е намерил печатна библия, на която в полетата около текста е намерил надпис „Писах азъ Иевтима от света гора Атонская в лъто 1716 кулна число 6...“. Атонският йеромонах е учителствал дълго в беличкото килийно училище през началото на XVIII век.

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 г. Белица (Бѣлица) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 2700 българи-християни, 550 българи-мохамедани и 50 власи.[3]

През 1833 – 1835 г. под ръководството на поп Илия е изградена църквата „Свети Георги“. Градежът на църквата е вървял бавно поради несъгласието на тогавашната турска власт, която често разрушавала граденото от християните. Църквата била издигната в разрез с тогавашните закони на империята, на високо и видно място в центъра на селото. Кубетата ѝ се виждали отвсякъде. Като компромис беличани християни се договорили с властите да докарат и монтират от Беч (сега Виена) часовник, който да бъде монтиран на най-високото кубе и да отмерва времето за всички жители на Белица. Часовникът бил закупен от Виена срещу натурални продукти (сирене, кашкавал, вълна и др.)

През 1903 г., по време на Илинденско-Преображенското въстание, църквата „Свети Георги“ била опожарена и часовникът рухнал на земята, последно отмервайки четири часа следобед. Частите му били събрани от българо-мохамеданина Ириловец и предадени по-късно на завърналите се християни с поръката да бъде възстановен на старото място. Според една от легендите, с каквито е пълна Белица, в къщата на поп Данаил е идвал Левски, а попът фиктивно е годил дъщеря си за него, за да може фиктивно да идва в селото. Създадена е била революционна организация, подготвяща участието на християнското население в Априлското въстание.

По време на Руско-турската война през 1877 – 1878 г. под Самарското знаме, при Свищов и Русе, при Шейново и Шипка, 19 белички опълченци се бият самоотвержено. Те пристигат в родното си село с много ордени и медали и са посрещнати с възторг от съселяните си. Беличани са начело и на Кресненско-Разложкото въстание. Те участват активно в подготовката и сраженията при Разлог. Голяма част от въстаниците са затворени или принудени да напуснат селото.

През 1891 година Георги Стрезов пише за Белица:

Белица, голямо село 3 часа на СИ от Мехомия: разположена в един ъгъл, който се образува от Якорудската река и от Белица. Под селото там, дето е върхът на ъгъла, било мястото на стара Белица, Разказват, че днешната Белица се основала преди 250 г. от жителите на Стара Белица, които се принудили да бягат от кърджалиите. На И от селото, над един баир, е оброчището „Св. Илия“, голо отвсякъде. Над оброчището се издигат до 200 високи бора, които представят грамадна китка над църквицата. Сред селото се издигат две високи кули, на 9 етажа, останали още от яничарете. Църквата св. Георги е на едно възвишение край селото; под църквата е училищното здание, въздигнато на 1875 година. Трима учители и около 150 ученика, момчета и момичета. Околността е гола; земята е най-добра в целия Разлог. Поради недостатъчната земя мнозина оставят селото и прекарват в чужбина, най-много по Влашко, дето се занимават с правене боза. Къщи 500, между които 110 помаци.[4]

Георги Стрезов описва и махалата на Белица Куру дере. Намира се на пътя от Якоруда към Белица и в 1891 г. Стрезов пише, че има 10 къщи помаци с около 50 души.[5]

През 1903 г., заради активното си участие в Илинденско-Преображенското въстание, Белица е опожарена до основи. В пламъците на пожара изгарят над 475 човека и са убити повече от 120 мъже, жени и деца.

При избухването на Балканската война четиридесет и девет човека от Белица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 г. Белица остава в България. Според Димитър Гаджанов в 1916 г. Белица е смесено българо-помашко село, като помаците са около 400 души.[7]

През 1920 година в Белица е основана трудова горска производителна кооперация „Рила планина“. Към 1935 г. тя има 480 члена.[8]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Местната икономика е представена предимно от малки цехове в дървопреработвателната и шивашката промишленост. По данни на НСИ на територията на общината има регистрирани 150 фирми, като най-голям е делът на занимаващите се с търговия, ремонт и обслужване (36,6%), следвани от тези в преработващата индустрия (24,3%) и хотелиерството и ресторантьорството (около 18%) – предимно в КК „Семково“. Най–нисък е делът на фирмите, занимаващи се със селско, ловно и горско стопанство – 4,3%. Структурата на фирмите по големина следва общата тенденция за областта и страната. Най-голям е относителният дял на микрофирмите (със заети до 10 човека) – около 90%, следвани от малките – 8%, а тези с над 101 заети са 2%.

Промишлеността в общината е представена от предприятия, специализирани преди всичко в дърводобива и дървопреработването, които разчитат на наличието на суровини, материална база и квалифициран персонал. Леката промишленост е представена от няколко гръцки шивашки цеха, които шият на ишлеме, а хранително-вкусовата – с производство на хляб и хлебни изделия. Възможност за стимулиране на местната икономика е развитието на дървопреработването в посока производство на крайни продукти – мебели, дограми и др.

Селското стопанство заема определено място в икономиката на общината. Обработваемата земя е 54,2% от земеделските територии и е с обща площ 34 203 дка. Относителният ѝ дял спрямо общата площ на общината е 11,7% – около 4 пъти по-малко от средното за страната (44,8%). На човек от населението се падат по 3,6 дка обработваема земя, при средно за страната 6,3 дка/човек.

Община Белица работи по програма „Устойчиво развитие на горското стопанство, земеделието и алтернативния туризъм“, съвместно с ПРООН за периода 2003 – 2007 г., като основната цел е ефективно и добросъвестно съчетаване на икономическото, социалното и екологосъобразното развитие.

През 2002 г. е разработена „Стратегия за развитие на селския туризъм“. Проведени са проучвателни работи, набелязани са обекти и атракции за развитие на този вид туризъм.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Образцово народно читалище „Георги Тодоров“ има над 100-годишна история. То е основано като просветителски кръжок „Зора“ през 1885 г. от завърнали се опълченци, които донесли от свободна България и Русия книги, с които да просвещават беличани. Паралелно в просветителската си дейност, читалищните дейци развивали и революционна, подтикваща на борба срещу поробителите. Турските власти забранили дейността му, а книгите били съхранени от населението. През 1908 г. дейността на читалището е възобновена. Оттогава то съхранява и възпроизвежда беличкия фолклор. Библиотеките му крият богатства от знания, които всеки жител можел да ползва.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Историческият музей е открит през 1995 г. и е разположен в центъра на града. В неговата съвременна сграда се съхраняват много намерени ценни исторически находки. Музеят предлага на своите посетители историята на този край, разположен в 4 зали, етнографска изложба и изложба-базар на местни тъкани и занаяти.
  • Край Белица е създаден Парк за танцуващи мечки като част от дейността на фондация „Четири лапи“.
    Парк за реадаптация на танцуващи мечки гр. Белица.jpg
    Парк за реадаптация на танцуващи мечки гр. Белица
  • На 16 километра северно от Белица е красивата местност Семково и едноименният курорт. Изключителните природни дадености извеждат на преден план развитието на туризма и обособяването му като основен отрасъл на общинската икономика. Местоположението и климатичните условия са добра предпоставка за развитието на краткотрайния и дълготраен отдих, туризмът и зимните спортове.

В стратегията на община Белица за периода 2000 – 2006 г. като основна стратегическа задача е очертано развитието на туристическия бизнес в КК „Семково“. Базата на Семково е представена от хотели, хижи, бунгала и почивни станции. Тук се намират Почивен дом „Рила“ (480 легла); хотел „Бор“ (110 легла); почивните станции на ТУС (110 легла) и УАСГ (90 легла). В близост до хижите са изградени ски-писти и спортни съоръжения. Семково е удобна изходна база и за множество туристически маршрути в Рила, но липсата на маркировка и нейното поддържане са проблем, който възпрепятства тяхното използване.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Местното население е съставено предимно от българи мюсюлмани.[9][10]

Белица се населява от смесено в религиозно отношение население: българи християни и българи мюсюлмани.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Саев.

В 19 и началото на 20 век Белица има смесено население. Българският революционер мичман Тодор Саев е роден в Белица, както и много други дейци на ВМОРО и ВМОК. В Белица са родени още българският политик Владимир Поптомов, американският, съветски и български политик и журналист Георги Андрейчин, българският писател и фолклорист Никола Алексиев и други. Вижте списъка с по-известните беличани.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бойков, Григор. Съдбата на Разложката котловина в условията на османска власт. // Разлог: история, традиции, памет. Благоевград, Ирин-Пирин, 2009. с. 57 – 58. Посетен на 2011-06-02.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 134 – 135.
  3. Кънчов, Васил. Неврокопска каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 14 – 15.
  5. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 17.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
  7. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
  8. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 5 (не е отбелязана в изданието – околия Разлог)
  9. Фотев, Георги. Съседството на религиозните общности в България, Издателство „Кота“, 2000, стр. 212.
  10. Попов, Рачко, Ангел Янков, Евгения Троева, Цветана Бончева, Обредната трапеза: Сборник доклади от XI-та Национална конференция на българските етнографи – Пловдив, 2005, БАН, 2006, стр. 322.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България