Белица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.

Герб на Белица
Белица
Belitsa bulgarian school.jpg
Общи данни
Население 3 163 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 3107 (НСИ)
Землище 72,923 km²
Надм. височина 953 m
Пощ. код 2780
Тел. код 07444
МПС код Е
ЕКАТТЕ 3504
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Белица
Радослав Ревански
(ДПС)
Белица в Общомедия

Белѝца (изписване до 1945 година Бѣлица) е град в Югозападна България, административен център на община Белица, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Община Белица е разположена живописно в североизточната част на Разложката котловина и Благоевградския район, по долината на р. Места, между южните склонове на Източна Рила и северните склонове на Велийшко-Виденишкия дял на западните Родопи. Граничи с Якорудска, Банска, Разложка, Рилска, Самоковска и Велинградска община.

Обхваща 12 населени места, като 8 от тях са разпръснати във високопланинската част на Родопите. Общинският център гр. Белица се намира в южната част на Рила и е свързан с отклонение от 4 km (от главен път Разлог – Велинград) с международните пътища Е-79 и Е-80, което осигурява добра транспортна достъпност до София (172 km) и Благоевград (72 km).

Общата площ на общината е 293 536 дка, от които 221 862 дка са горски територии и 63 205 дка – земеделски земи. Релефът е преобладаващо планински и полупланински. Средният наклон на терена е 9,1%. Територията обхваща части от Рила, Родопите и долината на р. Места. Източно от долината на река Беличка се простират части от Източния (Мусаленски) дял на Рила планина.

Българското екзархийско училище в Белица „Св. св. Кирил и Методий“

Широките поляни на Семково (около 1600 m н.в.) по южния склон на Рила разнообразяват релефа на стръмно спускащите се към Разложката котловина планински склонове. Източно от Пирин планина се простират котловините и праговете по течението на р. Места. На изток Разложката котловина се загражда от рида Дъбраш (ср. н.в. 1600 m), който принадлежи на Западните Родопи.

Климатът е преходноконтинентален със средиземноморско влияние, а в по-високите части на планините – планински. Мекият средиземноморски въздух, проникващ по течението на р. Места, определя климата в град Белица като лечебен за хората с белодробни заболявания. На тази основа функционира и средно оздравително училище за деца с такива проблеми.

История[редактиране | редактиране на кода]

Белица се споменава за първи път в опис на населението на Татарпазарджишката кааза от 1516 г. под името Белица, заедно с Малка Белица.[1]

В XIX век Белица е смесено християнско-мюсюлманско селище в Неврокопска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Белица (Bielitsa) е посочена като селище с 303 домакинства, 640 жители българи-християни и 250 жители помаци.[2] Известният български изследовател Васил Кънчов пише, че до 1888 г. в дома на беличкия поп Теофил Попвасилев е намерил печатна библия, на която в полетата около текста е намерил надпис „Писах азъ Иевтима от света гора Атонская в лъто 1716 кулна число 6...“. Атонският йеромонах е учителствал дълго в беличкото килийно училище през началото на XVIII век.

Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page1.jpg Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page2.jpg
Обръщение на българското население от Белица и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878 г.

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 г. Белица (Бѣлица) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 2700 българи-християни, 550 българи-мохамедани и 50 власи.[3]

През 1833 – 1835 г. под ръководството на поп Илия е изградена църквата „Свети Георги“. Градежът на църквата е вървял бавно поради несъгласието на тогавашната турска власт, която често разрушавала граденото от християните. Църквата била издигната в разрез с тогавашните закони на империята, на високо и видно място в центъра на селото. Кубетата ѝ се виждали отвсякъде. Като компромис беличани християни се договорили с властите да докарат и монтират от Беч (сега Виена) часовник, който да бъде монтиран на най-високото кубе и да отмерва времето за всички жители на Белица. Часовникът бил закупен от Виена срещу натурални продукти (сирене, кашкавал, вълна и др.)

През 1903 г., по време на Илинденско-Преображенското въстание, църквата „Свети Георги“ била опожарена и часовникът рухнал на земята, последно отмервайки четири часа следобед. Частите му били събрани от българо-мохамеданина Ириловец и предадени по-късно на завърналите се християни с поръката да бъде възстановен на старото място. Според една от легендите, с каквито е пълна Белица, в къщата на поп Данаил е идвал Левски, а попът фиктивно е годил дъщеря си за него, за да може фиктивно да идва в селото. Създадена е била революционна организация, подготвяща участието на християнското население в Априлското въстание.

По време на Руско-турската война през 1877 – 1878 г. под Самарското знаме, при Свищов и Русе, при Шейново и Шипка, 19 белички опълченци се бият самоотвержено. Те пристигат в родното си село с много ордени и медали и са посрещнати с възторг от съселяните си. Беличани са начело и на Кресненско-Разложкото въстание. Те участват активно в подготовката и сраженията при Разлог. Голяма част от въстаниците са затворени или принудени да напуснат селото.

През 1891 година Георги Стрезов пише за Белица:

Белица, голямо село 3 часа на СИ от Мехомия: разположена в един ъгъл, който се образува от Якорудската река и от Белица. Под селото там, дето е върхът на ъгъла, било мястото на стара Белица, Разказват, че днешната Белица се основала преди 250 г. от жителите на Стара Белица, които се принудили да бягат от кърджалиите. На И от селото, над един баир, е оброчището „Св. Илия“, голо отвсякъде. Над оброчището се издигат до 200 високи бора, които представят грамадна китка над църквицата. Сред селото се издигат две високи кули, на 9 етажа, останали още от яничарете. Църквата св. Георги е на едно възвишение край селото; под църквата е училищното здание, въздигнато на 1875 година. Трима учители и около 150 ученика, момчета и момичета. Околността е гола; земята е най-добра в целия Разлог. Поради недостатъчната земя мнозина оставят селото и прекарват в чужбина, най-много по Влашко, дето се занимават с правене боза. Къщи 500, между които 110 помаци.[4]

Георги Стрезов описва и махалата на Белица Куру дере. Намира се на пътя от Якоруда към Белица и в 1891 г. Стрезов пише, че има 10 къщи помаци с около 50 души.[5]

През 1903 г., заради активното си участие в Илинденско-Преображенското въстание, Белица е опожарена до основи. В пламъците на пожара изгарят над 475 човека и са убити повече от 120 мъже, жени и деца.

При избухването на Балканската война четиридесет и девет човека от Белица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 г. Белица остава в България. Според Димитър Гаджанов в 1916 г. Белица е смесено българо-помашко село, като помаците са около 400 души.[7]

През 1920 година в Белица е основана трудова горска производителна кооперация „Рила планина“. Към 1935 г. тя има 480 члена.[8]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Местната икономика е представена предимно от малки цехове в дървопреработвателната и шивашката промишленост. По данни на НСИ на територията на общината има регистрирани 150 фирми, като най-голям е делът на занимаващите се с търговия, ремонт и обслужване (36,6%), следвани от тези в преработващата индустрия (24,3%) и хотелиерството и ресторантьорството (около 18%) – предимно в КК „Семково“. Най–нисък е делът на фирмите, занимаващи се със селско, ловно и горско стопанство – 4,3%. Структурата на фирмите по големина следва общата тенденция за областта и страната. Най-голям е относителният дял на микрофирмите (със заети до 10 човека) – около 90%, следвани от малките – 8%, а тези с над 101 заети са 2%.

Промишлеността в общината е представена от предприятия, специализирани преди всичко в дърводобива и дървопреработването, които разчитат на наличието на суровини, материална база и квалифициран персонал. Леката промишленост е представена от няколко гръцки шивашки цеха, които шият на ишлеме, а хранително-вкусовата – с производство на хляб и хлебни изделия. Възможност за стимулиране на местната икономика е развитието на дървопреработването в посока производство на крайни продукти – мебели, дограми и др.

Селското стопанство заема определено място в икономиката на общината. Обработваемата земя е 54,2% от земеделските територии и е с обща площ 34 203 дка. Относителният ѝ дял спрямо общата площ на общината е 11,7% – около 4 пъти по-малко от средното за страната (44,8%). На човек от населението се падат по 3,6 дка обработваема земя, при средно за страната 6,3 дка/човек.

Община Белица работи по програма „Устойчиво развитие на горското стопанство, земеделието и алтернативния туризъм“, съвместно с ПРООН за периода 2003 – 2007 г., като основната цел е ефективно и добросъвестно съчетаване на икономическото, социалното и екологосъобразното развитие.

През 2002 г. е разработена „Стратегия за развитие на селския туризъм“. Проведени са проучвателни работи, набелязани са обекти и атракции за развитие на този вид туризъм.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Образцово народно читалище „Георги Тодоров“ има над 100-годишна история. То е основано като просветителски кръжок „Зора“ през 1885 г. от завърнали се опълченци, които донесли от свободна България и Русия книги, с които да просвещават беличани. Паралелно в просветителската си дейност, читалищните дейци развивали и революционна, подтикваща на борба срещу поробителите. Турските власти забранили дейността му, а книгите били съхранени от населението. През 1908 г. дейността на читалището е възобновена. Оттогава то съхранява и възпроизвежда беличкия фолклор. Библиотеките му крият богатства от знания, които всеки жител можел да ползва.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Историческият музей е открит през 1995 г. и е разположен в центъра на града. В неговата съвременна сграда се съхраняват много намерени ценни исторически находки. Музеят предлага на своите посетители историята на този край, разположен в 4 зали, етнографска изложба и изложба-базар на местни тъкани и занаяти.
  • Край Белица е създаден Парк за танцуващи мечки като част от дейността на фондация „Четири лапи“.
    Парк за реадаптация на танцуващи мечки гр. Белица.jpg
    Парк за реадаптация на танцуващи мечки гр. Белица
  • На 16 километра северно от Белица е красивата местност Семково и едноименният курорт. Изключителните природни дадености извеждат на преден план развитието на туризма и обособяването му като основен отрасъл на общинската икономика. Местоположението и климатичните условия са добра предпоставка за развитието на краткотрайния и дълготраен отдих, туризмът и зимните спортове.

В стратегията на община Белица за периода 2000 – 2006 г. като основна стратегическа задача е очертано развитието на туристическия бизнес в КК „Семково“. Базата на Семково е представена от хотели, хижи, бунгала и почивни станции. Тук се намират Почивен дом „Рила“ (480 легла); хотел „Бор“ (110 легла); почивните станции на ТУС (110 легла) и УАСГ (90 легла). В близост до хижите са изградени ски-писти и спортни съоръжения. Семково е удобна изходна база и за множество туристически маршрути в Рила, но липсата на маркировка и нейното поддържане са проблем, който възпрепятства тяхното използване.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Местното население е съставено предимно от българи мюсюлмани.[9][10]

Белица се населява от смесено в религиозно отношение население: българи християни и българи мюсюлмани.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Саев.

В XIX и началото на XX век Белица има смесено население. Българският революционер мичман Тодор Саев е роден в Белица, както и много други дейци на ВМОРО и ВМОК. В Белица са родени още българският политик Владимир Поптомов, американският, съветски и български политик и журналист Георги Андрейчин, българският писател и фолклорист Никола Алексиев и други. Вижте списъка с по-известните беличани.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бойков, Григор. Съдбата на Разложката котловина в условията на османска власт. // Разлог: история, традиции, памет. Благоевград, Ирин-Пирин, 2009. с. 57 – 58. Посетен на 2011-06-02.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 134 – 135.
  3. Кънчов, Васил. Неврокопска каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 14 – 15.
  5. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 17.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
  7. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
  8. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 5 (не е отбелязана в изданието – околия Разлог)
  9. Фотев, Георги. Съседството на религиозните общности в България, Издателство „Кота“, 2000, стр. 212.
  10. Попов, Рачко, Ангел Янков, Евгения Троева, Цветана Бончева, Обредната трапеза: Сборник доклади от XI-та Национална конференция на българските етнографи – Пловдив, 2005, БАН, 2006, стр. 322.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България