Белица (Сярско)
| Белица Κρουσοβίτης | |
 Белица при Вержани (Психико) след вливането на Бродската река (Рема Агиу Йоани) и малко преди вливането в Струма | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | Гърция Сяр |
| Начало | |
| Място | Шарлия |
| Координати | |
| Устие | |
| Място | Струма, ляв приток |
| Координати | |
Белица, още Крушовската река, Валовищка Белица или Крушовищица[1] (в местния говор Крушовска ряка,[2] изписване до 1945 година: Крушовска рѣка, на гръцки: Κρουσοβίτης, Крусовитис, тоест Крушевска), е река в Сярско, Егейска Македония, Гърция, ляв приток на река Струма.[3]
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Реката започва от седловината Бели пресеки чрез три потока: Мътна ряка, Орта къшла и Рамянска ряка.[4] Най-дългият ѝ приток извира от планината Шарлия (Врондос), източно под главния ѝ връх Али Баба. Тече на север и южно от Кърчово (Каридохори) завива на запад[3] и тече през живописна долина.[4] Минава южно от Крушево, където приема десния си приток Дула и променя посоката си на югозападна. Минава през Валовища (Сидирокастро), откъдето продължава като регулиран канал и преди Спатово (Кимиси) завива на юг. Минава източно от Баракли (Валтеро), тече на югоизток и се влива в Струма югоизточно от Бейлик махала (Валтотопи).[3]
Водосборен басейн
[редактиране | редактиране на кода]→ ляв приток, ← десен приток
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Яранов, Димитър. Бѣломорска Тракия и Приморска Македония. Географски очеркъ. I. Обща част. София, Придворна печатница, 1938. с. 37.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 76, 145.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 77.
| |||||||
