Белица (област Силистра)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.

Белица
Общи данни
Население 578 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 33.937 km²
Надм. височина 86 m
Пощ. код 7648
Тел. код 08667
МПС код СС
ЕКАТТЕ 3527
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Тутракан
Димитър Стефанов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Белица
Костадин Манев
(ГЕРБ)

Бѐлица е село в Североизточна България. То се намира в община Тутракан, област Силистра. Името му се произнася с ударение върху буквата „Е“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Белица е разположено на 18 km южно от общинския център Тутракан, на пътя Тутракан - Исперих. Селото е разположено на два баира, като центъра му е по средата им. Има добре изградена пътна инфраструктура, всички улици са асфалтирани.

История[редактиране | редактиране на кода]

За произхода на името има три основни версии. Първата е, че то произлиза от клетвата на прокудените през 1878 г. турци, които при изселването си казали: "Белясъз калмасън", това означавало: да не оставя без беля, без нещастие. Така проклятието на селото "белясъз" било осмислено в наименованието Белица. Втората версия извежда топонима от неговия първи заселник Белчо или бял Злати. Най-вярна и най-близка до истината е третата версия, че наименованието Белица се е получило от бялата пръст на склона, по които са заселени неговите жители. Първата версия е произволно съчинена и няма обективно основание, защото селището е носило името си и преди Освобождението, което е видно и от един документ от 1681 г., които и до днес се съхранява в музея в град Исперих. От кое време съществува селище с името Белица, за сега не може да се установи с положителност, но може да се твърди със сигурност, че то не познава друго наименование, оставайки непроменено в историческото си развитие. През 1867 г. покрай землището на Белица преминава четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски. Това историческо събитие е упоменато и отбелязано в дневника на Иван Кършовски, секретар на четата. "Се по дола, излязохме на село Белица един час разстояние от реченото село, към югозапад. И като се навалихме в селото от дясно, имаше два кладенеца от ляво на пътя". На 10 май 1939 г.селото е растърсено от една голяма трагедия. На този ден през нощта невинно са били избити с картечница в инджекьовската гора от румънската военна жандармерия под командата на майор Попеску двадесет и трима българи от селото. На мястото на тази трагедия е издигната памента плоча на която са изписани имената на всичките двадесет и трима невинно убити беличани. Всяка година на 10 май жителите на селото почитат паметта на убитите.

Икономика и транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Белица е с добри автобусни връзки свързващи го с областния град Силистра и общинския Тутракан. В селото почти няма безработица. Големи работодатели са местната Земеделска кооперация, мандрата за преработка на мляко (изнася продукцията си за ЕС и др.) и магазините и заведенията, което превръща Белица във важен икономически субект в общината.

Обичаи[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е народния обичай свързан с коледуването – представянето на "Бразаята" – представлява грозно животно, което гони лошите духове.


Личности[редактиране | редактиране на кода]

В Белица отрасва известеният български кавалджия Теодосий Спасов.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболния отбор на Белица (ФК Белица) играе в Североизточна "В" футболна група.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Спас Драганов стихосбирка "Полъх от преживените години" 2001 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]