Белица (област Силистра)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.

Белица
Общи данни
Население 578 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 33.937 km²
Надм. височина 77 m
Пощ. код 7648
Тел. код 08667
МПС код СС
ЕКАТТЕ 3527
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Тутракан
Димитър Стефанов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Белица
Костадин Манев
(ГЕРБ)

Бѐлица е село в Североизточна България. То се намира в община Тутракан, област Силистра. Името му се произнася с ударение върху буквата „Е“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Белица е разположено на 18 km южно от общинския център Тутракан, на пътя Тутракан - Исперих. Селото е разположено на два баира, като центъра му е по средата им. Има добре изградена пътна инфраструктура, всички улици са асфалтирани.

История[редактиране | редактиране на кода]

За произхода на името има три основни версии. Първата е, че то произлиза от клетвата на прокудените през 1878 г. турци, които при изселването си казали: "Белясъз калмасън", това означавало: да не оставя без беля, без нещастие. Така проклятието на селото "белясъз" било осмислено в наименованието Белица. Втората версия извежда топонима от неговия първи заселник Белчо или бял Злати. Най-вярна и най-близка до истината е третата версия, че наименованието Белица се е получило от бялата пръст на склона, по които са заселени неговите жители. Първата версия е произволно съчинена и няма обективно основание, защото селището е носило името си и преди Освобождението, което е видно и от един документ от 1681 г, които и до днес се съхранява в музея в град Исперих. От кое време съществува селище с името Белица, за сега не може да се установи с положителност, но може да се твърди със сигурност, че то не познава друго наименование, оставайки непроменено в историческото си развитие. През 1867 г. покрай землището на Белица преминава четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски. Това историческо събитие е упоменато и отбелязано в дневника на Иван Кършовски, секретар на четата. "Се по дола, излязохме на село Белица един час разстояние от реченото село, към югозапад. И като се навалихме в селото от дясно, имаше два кладенеца от ляво на пътя". На 10 май 1939 г.селото е растърсено от една голяма трагедия. На този ден през нощта невинно са били избити с картечница в инджекьовската гора от румънската военна жандармерия под командата на майор Попеску двадесет и трима българи от селото. На мястото на тази трагедия е издигната памента плоча на която са изписани имената на всичките двадесет и трима невинно убити беличани. Всяка година на 10 май жителите на селото почитат паметта на убитите.

Икономика и транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Белица е с добри автобусни връзки свързващи го с областния град Силистра и общинския Тутракан. В селото почти няма безработица. Големи работодатели са местната Земеделска кооперация, мандрата за преработка на мляко (изнася продукцията си за ЕС и др.) и магазините и заведенията, което превръща Белица във важен икономически субект в общината.

Обичаи[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е народния обичай свързан с коледуването - представянето на "Бразаята" - представлява грозно животно, което гони лошите духове.


Личности[редактиране | редактиране на кода]

В Белица отрасва известеният български кавалджия Теодосий Спасов.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболния отбор на Белица (ФК Белица) играе в Североизточна "В" футболна група.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Спас Драганов стихосбирка "Полъх от преживените години" 2001 г.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]