Бели Лом (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бели Лом.

Бели Лом
Бели Лом на запад 01.jpg
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.4403° с. ш. 26.4889° и. д.
43.6853° с. ш. 26.0011° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България,
Област Разград,
Община Лозница,
Община Разград и
Област Русе,
Община Ветово,
община Иваново
Дължина 147 km
Водосборен басейн 1549 km²
Отток 2,09 m³/s
Начало
Място Разградски височини,
западно от село Островче,
Община Разград
Координати 43°26′25.08″ с. ш. 26°29′20.04″ и. д. / 43.4403° с. ш. 26.4889° и. д.
Надм. височина 404 m
Устие
Място десен приток на река Русенски ЛомДунавЧерно море
Координати 43°41′07.08″ с. ш. 26°00′03.96″ и. д. / 43.6853° с. ш. 26.0011° и. д.
Надм. височина 47 m
Коритото на реката, Разград 2015 г.

Бели Лом е река в Северна България, област Разград – общини Лозница и Разград и област Русе – общини Ветово и Иваново, десен приток на река Русенски Лом. Дължината ѝ е 147 km, която ѝ отрежда 15-то място сред реките на България. Река Бели Лом се приема за начало на река Русенски Лом.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Бели Лом води началото си от извор-чешма „Даачешме“ (на 404 m н.в.), разположена на 500 m западно от село Островче, Община Разград в Разградските височини. До язовир „Бели Лом“ при село Крояч тече на изток-югоизток, а след изтичането от язовира рязко завива на северозапад. Преминава през центъра на град Разград и в това направление стига до град Сеново. От извора до село Дряновец протича в широка долина, а след селото долината на реката става каньоновидна със скалисти склонове, изградени от апстки варовици и със стотици меандри. На 3,2 km източно от село Иваново, на 47 m н.в. се слива с идващата отляво река Черни Лом и двете заедно дават началото на река Русенски Лом.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на Бели Лом е 1549 km2, което представлява 53,9% от водосборния басейн на река Русенски Лом, като освен в областите Разград и Русе, част от басейна ѝ попада и в областите Търговище и Шумен.

Основни притоци (→ ляв приток, ← десен приток):

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

  • Среден годишен отток при град Разград – 0,86 m3/s.
  • Среден годишен отток в устието – 2,09 m3/s.

Подхранването на Бели Лом е предимно дъждовно-снежно, с ясно изразен пролетен – март-юни максимум и лятно-есенен – юли-октомври минимум. По време на пролетното пълноводие протича около 60% от годишния отток. Реката е с една от най-високите стойности на мътност в България. Много често Бели Лом е причинявал наводнения по долината си, като най-голямото е през 1947 г.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 11 населени места, в т.ч. 2 града и 9 села:

Стопанско значение, природни забележителности, риболов[редактиране | редактиране на кода]

Индикатор на нивото на водата при наводнението в Разград през 1947

В горното и особено в средното течение, голяма част от водите на реката се използват за напояване. В горното течение, в близост до село Крояч е изграден големият язовир „Бели Лом“, който осигурява вода за няколко десетки хиляди декара обработваеми земи. Освен това язовирът е зарибен с няколко видове риба: каракуда, речен кефал, червеноперка, костур, речно попче, кротушка и е притегателен център за любители рибари и отмора.

По долината на реката, на протежение от 25 km преминава участък от Републикански път I-2 от Държавната пътна мрежа (Русе – Разград – Варна) от село Осенец до село Бели Лом.

В долното течение на Бели Лом, след град Сеново по отвесните скални корнизи природа е изваяла причудливи скални образувания и множество пещери.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 221.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 38 – 39.