Беловище (община Гостивар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за гостиварското село. За тетовското вижте Беловище (община Йегуновце).

Беловище
Беловиште
— село —
Панорама на Беловище
Панорама на Беловище
North Macedonia relief location map.jpg
41.7756° с. ш. 20.9356° и. д.
Беловище
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Гостивар
Географска област Горни Полог
Надм. височина 824 m
Население 2267 души (2002)
МПС код GV
Беловище в Общомедия

Беловище или Беловища или Големо Турчане (изписване до 1945 Бѣловище/Бѣловища, на македонска литературна норма: Беловиште; на албански: Bellovishti, Беловищи) е село в Северна Македония, в община Гостивар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горни Полог на един километър източно от град Гостивар в югозападното подножие на Сува гора.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти *Бѣловишти от фамилното име Белов, което идва от личното Бело, като съответства на сръбското селищно име Беловичи, чешкото Беловице, полското Биеловице.[1]

В началото на XIX век Големо Турчане е смесено село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. В 1866 година е построена главната селска църква „Свети Никола“.[2] Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Долнйо или Голѣмо Турчани – има 1 църква – св. Никола. Въ селскитѣ лозя има развалини на два стари монастири св. Атанасъ и св. Спасъ, при които селянитѣ колятъ курбанъ на лѣтни св. Атанасъ и на Спасовдень.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Големо Турчане има 385 жители българи християни и 165 арнаути мохамедани.[4]

Всички християнски жители на Турчани са под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Турчане има 55 сръбски патриаршистки къщи.[5] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Tourtchani) има 440 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище с един учител и 42 ученици.[6]

При избухването на Балканската война един човек от Турчани (Големо или Мало) е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Велико Турчани е център на община в Горноположкия срез и има 107 къщи с 588 жители българи и албанци.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 2267 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 832
албанци 1418
турци 0
роми 5
власи 0
сърби 0
бошняци 1
други 11

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Беловище
  • Flag of Bulgaria.svg Страше Боев Груев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, бозаджия, IV отделение, 1 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[10]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 179 – 180.
  2. Guide for investments. // Municipality of Gostivar. Посетен на 27 януари 2018.
  3. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 65.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
  5. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 124-125.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 884.
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 25.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 188.
     Портал „Македония“         Портал „Македония