Беловодица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Беловодица
Беловодица
— село —
Света Богородица Ширшая небес от църквата „Свети Никола“
Света Богородица Ширшая небес от църквата „Свети Никола
41.3375° с. ш. 21.7033° и. д.
Беловодица
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областРаец
Надм. височина673 m
Население24 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Беловодица в Общомедия

Беловодица (изписване до 1945 година: Бѣловодица; на македонска литературна норма: Беловодица) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в планината Дрен, в долината на река Раец, източно от град Прилеп.

История[редактиране | редактиране на кода]

Стара снимка на Беловодица
Църквата „Свети Георги“

В землището на Беловодица в местностите Грамадина и Селище (Селиште) има римски некрополи.[1]

В XIX век Беловодица е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Беловодица (Bélovoditza) е село във Велешка каза с 40 домакинства и 185 жители българи.[2]

Църквата „Свети Никола“ е от 1885 година.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бѣловодица има 510 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Беловодица е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 72 къщи.[5]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Беловодица има 576 българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война един човек от Беловодица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

Манастирът „Свети Георги“ е осветен на 27 юли 1980 година от митрополит Гаврил Повардарски, който в това време е администратор преспанско-битолски.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 24 жители, всички македонци.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Беловодица
  • Александър Спирков (? – 1903), български революционер;
  • Алекса Нун. Чернов (? - 1903), български революционер от ВМОРО[10]
  • Алекса Ламьов (? - 1903), български революционер от ВМОРО[10]
  • Алекса Сп. Минков (? - 1903), български революционер от ВМОРО[10]
  • Димитър Сливянов (1876 – 1903), български революционер;
  • Иван Кирков Шарлиев, български военен деец, подофицер, загинал през Първата световна война[11]
  • Илия Христев Лаков, български военен деец, подофицер, загинал през Първата световна война[11]
  • Тале Христов (1878 – 1903), български революционер;
  • Харалампи Попов (1881 - 1925), български учител, убит от сърби в Плетвар[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Aрхеолошки локалитети во околината на Прилеп // Крале Марко. Посетен на 13 март 2014 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182-183.
  3. Црква „Свети Никола“, село Беловодица // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-10. Посетен на 30 декември 2021 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
  8. Манастир „Свети Георгиј“, село Беловодица // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 30 декември 2021 г.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-11-09 
  10. а б в Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  11. а б ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 213, л. 16
  12. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.