Беловодица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Беловодица
Беловодица
— село —
Света Богородица Ширшая небес от църквата „Свети Никола“
Света Богородица Ширшая небес от църквата „Свети Никола
North Macedonia relief location map.jpg
41.334° с. ш. 21.703° и. д.
Беловодица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Прилеп
Географска област Раец
Надм. височина 673 m
Население (2002) 334 души
МПС код PP
Беловодица в Общомедия

Беловодица (изписване до 1945 година Бѣловодица, на македонска литературна норма: Беловодица) е село в южната част на Република Македония, община Прилеп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в планината Дрен, в долината на река Раец, източно от град Прилеп.

История[редактиране | редактиране на кода]

Стара снимка на Беловодица
Църквата „Свети Георги“

В землището на Беловодица в местностите Грамадина и Селище (Селиште) има римски некрополи.[1]

В XIX век Беловодица е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Беловодица фигурира два пъти - веднъж като Белица (Bélitza), село в Прилепска каза с 19 домакинства и 79 жители и втори пък като Беловодица (Bélovoditza), село във Велешка каза с 40 домакинства и 185 жители българи.[2] Църквата „Свети Никола“ е от 1885 година.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бѣловодица има 510 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Беловодица има 576 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война един човек от Беловодица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

Манастирът „Свети Георги“ е осветен на 27 юли 1980 година от митрополит Гаврил Повардарски, който в това време е администратор преспанско-битолски.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 24 жители, всички македонци.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Беловодица

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Aрхеолошки локалитети во околината на Прилеп. // Крале Марко. Посетен на 13 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 78-79 и 182-183.
  3. Црква „Свети Никола“, село Беловодица. // Old Prilep. Посетен на 9 март 2014 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.148-149.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
  7. Манастир „Свети Георгиј“, село Беловодица. // Old Prilep. Посетен на 13 март 2014 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Прилеп Flag of Prilep.png
Прилеп | Алинци | Беловодица | Беровци | Бешище | Бонче | Вепърчани | Веселчани | Витолище | Волково | Върбско | Галичани | Голем Радобил | Големо Коняри | Гугяково | Дабница | Дрен | Дуйне | Ерековци | Живово | Загорани | Кадино село | Кален | Канатларци | Клепач | Кокре | Крушевица | Кърстец | Ленище | Лопатица | Мажучище | Мал Радобил | Мало Коняри | Мало Рувци | Манастир | Марул | Никодин | Ново Лагово | Ореовец | Пещани | Плетвар | Подмол | Полчище | Прилепец | Присад | Ракле | Селце | Смолани | Старо Лагово | Топлица | Трояци | Тополчани | Тройкърсти | Царевик | Чанище | Чепигово | Чумово | Шелеверци | Щавица

Исторически села: Мелница | Пещерица | Писокал

     Портал „Македония“         Портал „Македония