Беловодица
|
Беловодица Беловодица |
|
|---|---|
| — село — | |
 Света Богородица Ширшая небес от църквата „Свети Никола“ |
|
  Беловодица |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Раец |
| Надм. височина | 673 m |
| Население | 24 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Беловодица в Общомедия | |
Беловодица (изписване до 1945 година Бѣловодица; на македонска литературна норма: Беловодица) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в планината Дрен, в долината на река Раец, източно от град Прилеп.
История[редактиране | редактиране на кода]
В землището на Беловодица в местностите Грамадина и Селище (Селиште) има римски некрополи.[1]
В XIX век Беловодица е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Беловодица фигурира два пъти – веднъж като Белица (Bélitza), село в Прилепска каза с 19 домакинства и 79 жители и втори път като Беловодица (Bélovoditza), село във Велешка каза с 40 домакинства и 185 жители българи.[2] Църквата „Свети Никола“ е от 1885 година.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бѣловодица има 510 жители, всички българи християни.[4]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Беловодица има 576 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война един човек от Беловодица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
Манастирът „Свети Георги“ е осветен на 27 юли 1980 година от митрополит Гаврил Повардарски, който в това време е администратор преспанско-битолски.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 24 жители, всички македонци.[8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Беловодица
Александър Спирков (? – 1903), български революционер;- Алекса Нун. Чернов (? - 1903), български революционер от ВМОРО[9]
- Алекса Ламйов (? - 1903), български революционер от ВМОРО[10]
- Димитър Сливянов (1876 – 1903), български революционер;
- Иван Кирков Шарлиев, български военен деец, подофицер, загинал през Първата световна война[11]
- Илия Христев Лаков, български военен деец, подофицер, загинал през Първата световна война[12]
- Тале Христов (1878 – 1903), български революционер;
- Харалампи Попов (? - 1925), български учител, убит от сърби в Плетвар[13]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Aрхеолошки локалитети во околината на Прилеп. // Крале Марко. Посетен на 13 март 2014 г.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 78 – 79 и 182-183.
- ↑ Црква „Свети Никола“, село Беловодица. // Old Prilep. Посетен на 9 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.148-149.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
- ↑ Манастир „Свети Георгиј“, село Беловодица. // Old Prilep. Посетен на 13 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.15
- ↑ Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.15
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 213, л. 16
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 213, л. 16
- ↑ Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.16
| |||||||||||
Портал „