Белокопитово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Белокопитово
Общи данни
Население 137 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 6.425 km²
Надм. височина 171 m
Пощ. код 9801
Тел. код 05314
МПС код Н
ЕКАТТЕ 3633
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Шумен
Любомир Христов
(ГЕРБ)

Белокопитово е село в Североизточна България. То се намира в община Шумен, област Шумен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Белокопитово отстои на 11 km от областния център Щумен. Освен с града, селото граничи със землищата на Панайот Волово, Струйно, Градище и Лозево. Релефът е предимно равнинен, като селото е разположено по северния склон на Шуменското плато. Белокопитово о се намира на пътния възел между Европейски път Е772 и Европейски път Е70 в участъкът между направленията Варна - София - Букурещ. На 3 август 2015 г. е открит за движение участъкът Панайот Волово-Белокопитово от АМ "Хемус" - от km 337+302 до km 342+200 .

История[редактиране | редактиране на кода]

Счита се, че в северозападна посока от днешното селище в местността, известна като „Тодор бунар”, е съществувало поселение на траки, римляни и византийци. Липсват археологически или други научни изследвания на античния и средновековния период в района. По време на последните години на Османската империя - от 1865-70 до 1880 година селото е черкезко, намира се в местността „Бобищата” и носи името Кауклии. Съществуват две предположения за произхода на това название - от черкезкото племе кауци или от османската дума каук, означаваща „чалма”. През втората половина на 19 век, то се е състои от около 20 черкезки семейства и от две семейства на българи - тези на Иванчо Графа и дядо Тодор. В черкезко време селището . Иванчо Графа разработва хан на пътя Шумен-Русчук, наричан Кауклъ аанъ. Устната традиция разказва за ханджията Иванчо, който съхранявал и пренасял парите на местни търговци. Според легендата, другият българин в селото дядо Тодор дори бил войвода на хайдушка дружина и направил чешма с каменни корита, наречена Тодор бунар. Съгласно клаузите на Берлинския договор от 1878 г. черкезите се изселват от Българско. След Руско-турската война през 1877-1878 г. и едва месеци след Берлинския конгрес в крепостта Шумен влиза генерал Сергий Дмитриевич Белокопитов. Той минава през село Кауклии на 5/17 юли 1878 г. на път за Шумен и в тази връзка селището днес носи неговото име.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 372
1946 373
1956 382
1965 343
1975 326
1985 250
1992 211
2001 209
2011 145

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 145 100.00
Българи 140 96.55
Турци
Цигани
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 5 3.44

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България