Белокопитово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Белокопитово
Общи данни
Население 207 души[1] (15 март 2022 г.)
32,2 души/km²
Землище 6.425 km²
Надм. височина 208 m
Пощ. код 9801
Тел. код 05314
МПС код Н
ЕКАТТЕ 3633
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   кмет
Шумен
Любомир Христов
(ГЕРБ)

Белокопитово е село в Североизточна България. То се намира в община Шумен, област Шумен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Белокопитово отстои на 11 km от областния център Шумен. Освен с града, селото граничи със землищата на Панайот Волово, Струйно, Градище и Лозево. Релефът е предимно равнинен, като селото е разположено по северния склон на Шуменското плато. Белокопитово о се намира на пътния възел между Европейски път Е772 и Европейски път Е70 в участъкът между направленията Варна – София – Букурещ. На 3 август 2015 г. е открит за движение участъкът Панайот Волово-Белокопитово от АМ „Хемус“ – от km 337+302 до km 342+200.

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Счита се, че в северозападна посока от днешното селище в местността, известна като „Тодор бунар“, е съществувало праисторическо и ранносредновековно поселение. По време на спасителни археологически проучвания е установено, че обектът е обитаван по време на късната бронзова епоха и средновековието.[2]

Ново време[редактиране | редактиране на кода]

През османския период от 1865 до 1880 година селото е с черкезко население, намира се в местността „Бобищата“ и носи името Кауклии. Съществуват две предположения за произхода на това название – от черкезкото племе кауци или от османската дума каук, означаваща „чалма“. През втората половина на XIX век селото се е състои от около 20 черкезки семейства и от две семейства на българи – тези на Иванчо Графа и дядо Тодор. Според устната традиция Иванчо Графа разработва хан на пътя Шумен-Русчук, наричан Кауклъ аанъ, като ханджията Иванчо съхранявал и пренасял парите на местни търговци. Според легендата, другият българин в селото дядо Тодор дори бил войвода на хайдушка дружина и направил чешма с каменни корита, наречена Тодор бунар.

След Руско-турската война през 1877 – 1878 г. и едва месеци след Берлинския конгрес в крепостта Шумен влиза генерал Сергий Белокопитов. Той минава през село Кауклии на 5/17 юли 1878 г. на път за Шумен и в тази връзка селището днес носи неговото име. Съгласно клаузите на Берлинския договор от 1878 г. черкезите се изселват от Българско.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост
1934372
1946373
1956382
1965343
1975326
1985250
1992211
2001209
2011145
2021207

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 145 100.00
Българи 140 96.55
Турци
Цигани
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 5 3.44

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Любен Лещаков, Елена Василева, Таня Джанфезова, № 6. СПАСИТЕЛНИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ НА ОБЕКТ № 001, ЕТАП III ПО ТРАСЕТО НА АМ „ХЕМУС“, ЗЕМЛИЩЕ НА С. БЕЛОКОПИТОВО, ОБЩИНА ШУМЕН, НАИМ–БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2015 г. Изд. LV Национална археологическа конференция, стр.165
  3. „Справка за населението на село Белокопитово, община Шумен, област Шумен, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 8 януари 2017.
  4. „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България