Беломорци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Беломорци
Общи данни
Население 1 115 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12.084 km²
Надм. височина 429 m
Пощ. код 7917
Тел. код 0605
МПС код Т
ЕКАТТЕ 3647
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Омуртаг
Ешреф Ешрефов
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Беломорци
Христо Илиев
(ГЕРБ)

Беломорци е село в Североизточна България. То се намира в община Омуртаг, област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Беломорци се намира на югоизточен склон, на три километра на изток от град Омуртаг, област Търговище, северно от пътя Търговище – Велико Търново. Землището му е около 12 000 декара, граничещо със землищата, както следва: на юг – на село Тъпчилещово; на изток – на село Презвитер Козма, на север – на село Бостан, и на запад – с обширни гори. Малката река Ялъдере опасва селото от юг, изток и север. Климатът е континентален, преобладават ветрове от северна четвърт.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано от три (според спомени на местни хора, даже шест) големи рода изселници от Беломорска Тракия (откъдето идва и името му). През втората половина на 20 век в него започват да идват първите заселници от ромски и турски произход. Заселниците са дошли от селата Яньорен и Кутруджа, Софлийска област, които се намират на западния бряг на р. Марица. Изселването е започнало през 1877 година. Причина за бягството на изселниците е приближаването на руските войски и страхът от турските кръвопролития.

Бягството към българските земи е станало в късна есен, когато събраното грозде е било в бъчвите и младото вино е било готово. По даден знак от съседни села жителите на Яньорен и Кутруджа са тръгнали без подготовка, с по една волска кола, оставяйки почти всичкото си имущество в къщите, грабвайки само децата си. Част от хората са останали по път – има заселници в Тополовград, Свиленград. Останалата част са продължили на север. Студената зима през 1877 – 78 година сварва бегълците край Сливен. Там те преживяват студа, като спомените разказват, че руските военни са ги прехранвали от тяхната топла храна.

През пролетта бегълците прекосяват Балкана. Решават, че вече са достатъчно далеч от турците и се заселват в селата в Търговищка околия – Беломорци, Светлен, Буховци, Надарево, Здравец и др.

Яньоренските и Кутруджовски родове са традиционно овцевъди като Беломорци е било известно с кашкавала, маслото и сиренето, произвеждани от селските стопани. Интересен е също т.нар."беломорски" диалект, наситен разговорно с думи като „Щу“ /Какво/ "Ке" /Ще/, "Хатя" /Хвана/, "Галиба /Май/ и др. За демонстрация често се употребява майтапчийското „Ти оти си хиркал леляци по корията ре ?“ ...В превод – „Ти защо си гонил щъркели в гората, бе ?“

Население[редактиране | редактиране на кода]

След преселението беломорчани свято пазят корена и кръвта си. Женят се предимно за хора от изселническата общност, от селата Светлен, Надарево, Буховци, Момино, Здравец и др. Целта е да се съхранят паметта, традициите и роднинските връзки от коренните земи. Има много случаи на брачни двойки, които са втори братовчеди. И до днес се пази родовата памет на Русковци, Тунгартовци, Полихронци, Пемовци, Дорювци, Станковци, Чурчевци, Дечевци и др.

Беломорчани са трудолюбиви хора. Независимо от факта, че землището на селото е около 12 000 декара, заселниците упорито се трудят и го превръщат в цъфтящо стопанство. Основният поминък си остава овцевъдството, а работният добитък – волове, биволици, коне и магарета.

Село Беломорци достига апогея на развитието си през втората третина на миналия век. Наброява около триста къщи с близо 2000 жители, с основно училище, читалище, и работещо стопанство. В училището учат и децата от съседните села – Горна и Долна Хубавка, Бостан, Презвитер Козма и др. Дворовете са пълни с добитък, мегдана – с млади хора и дечурлига, на празници се стичат стотици гости, хората живеят не охолно, но добре. Селскостопанската продукция на беломорчани се търси на пазарите в Търговище и Омуртаг.

Беломорчани варят най-добрата ракия в района. А как пеят! Песните им са повече тъжни – в тях прозира тъга по бащин край. Инак умеят и да се веселят, когато трябва.

През последната третина на миналия век в селото масово прииждат отначало роми, а по-късно и мюсюлмани с турско самосъзнание.

Към началото на 21 век основно е заселено с роми.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

От началото на двадесети век селото има основно училище. Там се учат не само децата от Беломорци, но и тези от селата Долна и Горна Хубавка, Бостан, Тъпчилещово, Божурка и Презвитер Козма. В двора на училището има и детска градина.

Неделима част от културното наследство на България е и диалектът на изселниците от Беломорска Тракия – неповторими звучен, мек и в голяма степен неразбираем за Северна България. Говорят на „ке“ (ще), на „ре“ (бе, бре), с меки последни съгласни в думите и много, по своему променили се гърцизми и турцизми.

На километър и половина на запад от селото, в гората, наречена „Баладжилък“, има минерален извор. Водата съдържа серни съединения и лекува много болежки. Оттам и името на изворчето – „Барут хотул“, барутения извор. На края на барутхотулската гора е хълмът „Ергован“ – обсипан с люлякови храсти и известен с пепелянките, населяващи камънака му.

В селото през 1989 година е открит Етно-исторически музей, по случай 110-годишнината от Преселението.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Открай време в Беломорци ежегодно се провежда събор, в неделята, най-близка до 2 юни – Денят на Ботев. През юни 1989 година селото за последен път посреща над двеста свои чада. След населването му с роми, потомците на старите беломорчани ежегодно организират и провеждат т.н. Беломорски срещи в градовете Търговище и Варна.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Иван Станков (Стоев) – пръв и най-изявен комунист от Беломорци. Секретар на околийския комитет на Партията в Омуртаг. Заточеник в концлагера „Свети Врач“, край Петрич. При конвоиране към Омуртаг, през 1943 година, зверски убит в гората край село Великденче, Омуртагска околия, без съд и присъда. Днес в парка на селото има негов паметник.

Добри Полихронов – Изтъкнат учен в областта на животновъдството. Старши научен сътрудник първа степен в института по животновъдство в град Шумен. Специалист биволовъд, докарал с кораб от Индия първите бели биволици в България, и създал кръстоска с местни породи, с име „Мура“. За това, и защото има по шест пръста на ръцете и краката си е наречен „Буда-българинът“

Мария Пройкова

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Милетич, Л. Старото българско население в Североизточна България. С, 1902