Белоопашат мишелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Белоопашат мишелов
Adlerbussard.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:Ястребови (Accipitridae)
род:Мишелови (Buteo)
вид:Белоопашат мишелов (B. rufinus)
Научно наименование
(Cretzschmar, 1829 г.)
Разпространение
ButeoRufinusIUCN2019-2.png
Белоопашат мишелов в Общомедия
[ редактиране ]

Белоопашатият мишелов (Buteo rufinus) е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Има известна прилика по външен вид с обикновения мишелов.

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото му е 60 cm, размаха на крилете 135-145 cm и тежи 1,5 kg.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава тундра и степи. Първи данни запо-широкото разпространение на вида в страната се съобщават от орнитолога Николай Боев. Те се отнасят предимно за Южна България, но обхващат и Добруджа. [3]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Прелетни птици, в България гнезди. Храни се предимно с дребни бозайници (много от Белоопашатите мишелови специализират в лова на мишки) и друга подобна по размери плячка, което се дължи на сравнително късите му и слаби пръсти на краката. Ловува изчаквайки скрит на някое по-високо място (жиците на далекопроводите са предпочитано място) или оглеждайки от голяма височина с планиращ полет.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Моногамни птици. Гнездото си строи на земята, скали и на дърветата. Използва гнездата на вранови птици, но може да построи и собствено. Снася 2-5 (обикновено 3) бели изпъстрени със светло кафяви петънца яйца, с размери 60х47 mm, които мътят и двамата родители в продължение на около 28 дни. По-късно и двамата родители започват да оставят храната просто на ръба на гнездото. Малките напускат гнездото на 42 дневна възраст и родителите ги хранят още известно време.

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Buteo rufinus (Cretzschmar, 1829). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Белоопашат мишелов. Посетен на 18 февруари 2012
  3. Боев, Н., 1962. Данни за лятното разпространение на някои птици у нас. – Известия на Зоологическия институт и музей – БАН, 11: 31-46.
  4. BirdLife International 2004. Buteo rufinus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 10 юли 2008.