Белоопашат мишелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Белоопашат мишелов
Adlerbussard.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Червена книга на България
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни
семейство: Accipitridae Ястребови
род: Buteo Мишелови
вид: Buteo
rufinus
Белоопашат
мишелов
Научно наименование
Уикивидове Buteo rufinus
Cretzschmar, 1829
Разпространение
Buteo rufinus dis.PNG

район на гнездене —     
район на зимуване —     
район на уседнал живот —     

Белоопашат мишелов в Общомедия

Белоопашатият мишелов (Buteo rufinus) е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Има известна прилика по външен вид с обикновения мишелов.

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото му е 60 cm, размаха на крилете 135-145 cm и тежи 1,5 kg.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава тундра и степи. Първи данни запо-широкото разпространение на вида в страната се съобщават от орнитолога Николай Боев. Те се отнасят предимно за Южна България, но обхващат и Добруджа. [2]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Прелетни птици, в България гнезди. Храни се предимно с дребни бозайници (много от Белоопашатите мишелови специализират в лова на мишки) и друга подобна по размери плячка, което се дължи на сравнително късите му и слаби пръсти на краката. Ловува изчаквайки скрит на някое по-високо място (жиците на далекопроводите са предпрочитано място) или оглеждайки от голяма височина с планиращ полет.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Моногамни птици. Гнездото си строи на земята, скали и на дърветата. Използва гнездата на вранови птици, но може да построи и собствено. Снася 2-5 (обикновено 3) бели изпъстрени със светло кафяви петънца яйца, с размери 60х47 mm, които мътят и двамата родители в продължение на около 28 дни. По-късно и двамата родители започват да оставят храната просто на ръба на гнездото. Малките напускат гнездото на 42 дневна възраст и родителите ги хранят още известно време.

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Червена книга на Република България. Белоопашат мишелов. Посетен на 18 февруари 2012
  2. Боев, Н., 1962. Данни за лятното разпространение на някои птици у нас. - Известия на Зоологическия институт и музей - БАН, 11: 31-46.
  3. BirdLife International 2004. Buteo rufinus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 10 юли 2008.