Белоопашат мишелов
| Белоопашат мишелов | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||
 Уязвим[2] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
(Cretzschmar, 1829 г.) | ||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Белоопашат мишелов в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Белоопашатият мишелов (Buteo rufinus) е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Има известна прилика по външен вид с обикновения мишелов.
Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Дължината на тялото му е 60 cm, размаха на крилете 135-145 cm и тежи 1,5 kg.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава тундра и степи. Първи данни запо-широкото разпространение на вида в страната се съобщават от орнитолога Николай Боев. Те се отнасят предимно за Южна България, но обхващат и Добруджа. [3]
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Прелетни птици, в България гнезди. Храни се предимно с дребни бозайници (много от Белоопашатите мишелови специализират в лова на мишки) и друга подобна по размери плячка, което се дължи на сравнително късите му и слаби пръсти на краката. Ловува изчаквайки скрит на някое по-високо място (жиците на далекопроводите са предпочитано място) или оглеждайки от голяма височина с планиращ полет.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Моногамни птици. Гнездото си строи на земята, скали и на дърветата. Използва гнездата на вранови птици, но може да построи и собствено. Снася 2-5 (обикновено 3) бели изпъстрени със светло кафяви петънца яйца, с размери 60х47 mm, които мътят и двамата родители в продължение на около 28 дни. По-късно и двамата родители започват да оставят храната просто на ръба на гнездото. Малките напускат гнездото на 42 дневна възраст и родителите ги хранят още известно време.
Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]
- Червен списък на световно застрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен (Least Concern LC)[4]
- На територията на България е защитен от закона вид.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Buteo rufinus (Cretzschmar, 1829). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 31 декември 2020 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Белоопашат мишелов. Посетен на 18 февруари 2012
- ↑ Боев, Н., 1962. Данни за лятното разпространение на някои птици у нас. – Известия на Зоологическия институт и музей – БАН, 11: 31-46.
- ↑ BirdLife International 2004. Buteo rufinus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 10 юли 2008.