Беларуски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Белоруски език)
Направо към: навигация, търсене
Беларуски език
Беларуская мова
Страна Беларус, Полша, Литва
Брой говорещи 3 200 000
(2 200 000 в Беларус)
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Източнославянски
...→Белоруски
Официално положение
Официален в Флаг на Беларус Беларус
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 be
ISO 639-2 bel
ISO 639-3 [http://www.sil.org/iso639-3/documentation.asp?id=bel bel bel]

Белоруският език[1], наричан още беларуски[2], (самоназвание: Беларуская мова) е славянски език, говорен от около 3,2 милиона души в Беларус, Източна Полша и Литва. В Беларус е официален език, заедно с руския, но едва 11,9% от белорусите го използват, а повече от 50% не го владеят писмено.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етнографска карта на беларуските говори от 1903 г.

Историята на езика може да се раздели на следните периоди:

  1. Древноруски, общоруски (X—XIV век);
  2. Старобелоруски (XIV—XVIII век):
    • Формиране на белоруския език (XV век),
    • „Златен век“, белоруски става език на аристокрацията във Великото Литовско княжество (XVI век),
    • постепенно изчезване и изместване от полския или руския, в хода на присъединяването на белоруските земи към Русия (XVII—XVIII век),
    • период на изместване от руския (великоруски) и запазването му като домашен език на селските жители (XVIII век);
  3. Съвременен белоруски език:
    • начално кодифициране на съвременния белоруски език (XIX век),
    • окончателно кодифициране и развитие на езика, официалната му употреба в Белоруската ССР (XX век). В съвременния му вид белоруският правопис е приет през 1933 г., след като заменя тарашкевицата.

Граматика[редактиране | редактиране на кода]

Белоруският език използва кирилицата, в по-ранни периоди също така е била употребявана латиницата (т.нар. łacinka), както и (за кратък период) арабска писменост, използвана от заселилите се в страната татари, които и след загубата на татарския и възприемането на белоруския език продължили да използват арабска писменост.

В белоруската правописна норма на кирилица е силно застъпен фонетичният принцип. При него се отразяват задължително в писмен вид някои характерни източнославянски фонетични особености, типични и за руския език, напр. т. нар. „акание“ или изговор на етимологично праславянско *О като А в неударена позиция.[4] Точно тази особеност на белоруския правопис е и косвената причина за двоякото изписване на названията „белорусин/беларусин“ и „белоруски/беларуски“ на български.

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

За изписването на беларуския се използва кирилица. Съществува и беларуска латинска азбука (лацінка), която се използва основно извън границите на Беларус и в някои указатели и карти (например Google Maps). В миналото беларуските татари са писали с беларуска арабска азбука.

А а Б б В в Г г Д д (Дж дж) (Дз дз) Е е
Ё ё Ж ж З з І і Й ѝ К к Л л М м
Н н О о П п Р р С с Т т У у Ў ў
Ф ф Х х Ц ц Ч ч Ш ш Ы ы Ь ь Э э
Ю ю Я я

В беларуската кирилица се използва апостроф () (например след префикси, завършващи на съгласна, пред „е“, „ё“, „ю“, „я“, ударено „i“ и др.). Заменянето на „ё“ с „е“ не е допустимо, за разлика от руския. Съчетанията „дж“ и „дз“ се считат за диграфи – един звук се обозначава с две букви, а в миналото са били считани за една буква.

Беларуският език като средство за битово общуване
(по данни от преброяването на населението през 2009 г.)
Belarus Census 2009 - languages spoken at home Belarusian&Russian.png
Belarus Census 2009 - languages spoken at home Belarusian&Russian Urban.png
Belarus Census 2009 - languages spoken at home Belarusian&Russian for rural population.png
Всичко население Градско население
(в Могилевски район няма градско население)
Селско население

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иван Куцаров, Славяните и славянската филология, Пловдив, 2002
  2. Правописен речник на БАН, 2002
  3. Belarusian language, alphabet and pronunciation
  4. Судник, М. Р., Белорусский язык (Лингвистический энциклопедический словарь), Москва, 1990 г., стр. 71 – 72

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]