Белослав
| Белослав | |
|---|---|
 Гара Белослав |
|
  Белослав  Белослав  Белослав |
|
| Общи данни | |
| Население |
7830 души[1] (15 юни 2020 г.) 209 души/km² |
| Землище | 38,37 km² |
| Надм. височина | 74±1 m |
| Пощ. код | 9178 |
| Тел. код | 05112 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 3719 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
|
Община – кмет |
Белослав Деян Иванов (ГЕРБ) |
| Белослав в Общомедия | |
Белосла̀в е град в Североизточна България. Той се намира в област Варна и е в близост до градовете Варна, Девня и Провадия. Градът е административен център на община Белослав.
География[редактиране | редактиране на кода]
Град Белослав се намира на 19 km западно от Варна. Разположен е на двата бряга на дълбокоплавателния канал Варна – Девня. Белослав е разположен долинно между няколко хълма. На юг се намира Авренското плато, на запад е хълмът над старите гробища, на изток е хълмът (чуката) „Кръста“. Височината „Добрева чука“ е западната преграда на квартал „Акациите“, който е разположен на северния бряг на дълбокоплавателния канал. Градът е застроен при надморска височина 3 – 70 m и заема площ от 1984 дка. Почти толкова – 1914 дка заема промишлената зона – предимно бившите стъкларски завод и сгради на „Транстрой“.
Цялата територия на община Белослав се намира на двата бряга на Белославското и Варненското езеро, като граничи със землищата на общините Варна, Аврен, Девня. Географският релеф е хълмисто-равнинен. Надморската височина на общинската територия е 0 – 300 m. В града има редовен ферибот за превозване на пътниците от единия край на града до другия, поради липсата на мост. Гара Белослав е част от жп линията София – Варна, минаваща през северната част на града.
Съставните селища към община Белослав са: село Езерово, село Страшимирово и село Разделна.
История[редактиране | редактиране на кода]
При почистване на дъното на Белославското езеро са открити чирепи от глинени съдове, кости от животни, лигнитизирани дървени колове, по които находки се съди, че на това място е съществувало езерно наколно селище, каквито в македонските езера съществуват до V в. пр. Хр.
Според исторически данни, селището е съществувало още през Втората българска държава под името Крушево. През 16 век е преименувано от османската власт на Гебедже Богазъ, а към 18 век от името е останало само Гебедже. По време на Руско-турската война през 1877 г. руски военослужещи от 71-ви Белевски пехотен полк от състава на 14-ти армейски корпус под командеането на Аполон Цимерман, освобождават селото и издигат възпоменателен кръст на една височина, при което сменят името на селото от Гебедже на Белево.[2] Селото е официално преименувано на Белево с вишочайши доклад №3662 от 07.04.1882 г. и на Белослав с министерска заповед 1314/27.06.1940 г. Белослав е обявен за град през 1981 година с Указ 2190 от 20.10.1981 г. Празникът на града се чества на 26 октомври – Димитровден.[3]
Димитра Войнова основава през 1945 г. първото женско дружество в Белослав. Дружеството развива огромна за времето си дейност. Пример е изграждането на родилен дом, който по-късно става болница за обучение на акушерки.
През 1921 г. с драгажен флот се прочиства каналът между Варненското и Гебедженското езера.[4] До идването на власт на комунистическия режим Белославското (Гебедженско) езеро е било изключително сладководно заради изворите, които са на територията му.
През 1931 г. Атанас Иширков пише за идеята за плавателен канал с Черно море в сгодния терен, позволяващ постройка на фабрики около днешното Белославско взеро, тъй като сурови материали за фабрична обработка се намират достатъчно в пазарната област на Варна.[5] През комунизма с цел да развие плановата икономика чрез изграждане на промишлени гиганти („Соди Девня“ и други предприятия в промишлената зона на град Девня), се взима решение за разрушаване на природните образувания и изграждане на дълбоководен плавателен канал. Без оглед за щетите, които ще нанесат, властите свързват сладководното Белославско езеро с Варненското езеро, а от там и с Черно море, вследствие на което всички сладководни организми измират (екологична и биокатастрофа). Влизащите понякога делфини умират, тъй като водите не са достатъчно солени, оцеляват единствено медузи.
Правен е ремонт на православния храм, построен през 1936 г. (преди това е имало стара черква на почти същото място). В града има читалище и 4 училища – в северната част – ПГ „Св. Димитър Солунски“ и ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, а от южната страна – НУ „Отец Пайсии“ и СУ „Св. св. Кирил и Методий“, които са претърпели основен ремонт.
През 1981 г. село Белослав е признато за град.[6]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[7][8]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 7813 | 100 |
| Българи | 6534 | 83,62 |
| Турци | 111 | 1,42 |
| Цигани | 55 | 0,70 |
| Други | 249 | 3,18 |
| Не се самоопределят | 138 | 1,76 |
| Неотговорили | 726 | 9,29 |
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
По брутен вътрешен продукт на човек през 2001 г. община Белослав се нарежда на 16 място от общо 262 общини в България. Общинската икономика е с промишлено-аграрна структура, като местната индустрия е доминирана от тежката промишленост, която има структуроопределящо значение за икономиката на община Белослав. Енергетиката е представена от ТЕЦ „Варна“, а развитието на добивната промишленост е свързано предимно с възможностите за добив на строителни материали в района на град Белослав и с. Разделна. Освен това за общината са характерни производството на зърнени и технически култури и лозарството. Край село Езерово има големи лозови масиви.
Близостта до голям административен и стопански център – град Варна, и особено отличната транспортна достъпност определят възможностите за индустриализацията на общинската икономика, чрез подкрепа за развитие на технологичен бизнес.
Икономическите дейности в община Белослав са насочени в различни сфери. Като по-крупни икономически дейности и съответно важни стопански субекти могат да се определят:
- Производство на електроенергия – „ТЕЦ Варна“ АД
- Кораборемонт – „МТГ-Варна“ АД
- Воден транспорт – Ферибот (пътнически и за МПС)
- „Фериботен комплекс“ АД, „Белфери“ ЕООД
- Строителство – „Транстрой-Варна“ АД
- Производство на стъкларски изделия – „Инхом“ ООД
- Търговия с метални отпадъци – „Трансинс индъстри“ АД
- Производство на оборудване за енергетиката – „Енергоремонт Варна“ АД, Военноморска ремонтна база – община Белослав.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Митко Стоянов – вицерепубликански шампион в MMA (смесени бойни изкуства) за юни 2010 г. – кат. 60 kg. През октомври 2010 г. става шампион на България кат. 65 kg, а през август 2011 г. печели титлата Балкански шампион в кат. 70 kg.
- Иво Аръков – актьор, обявен за „изгряваща звезда“ на българското кино и театър. Участвал във филма „Кецове“, играе една от главните роли в сериала „Фамилията“.
- Джулия – поп фолк певица
- Николай Николов – бивш републикански шампион по овчарски скок
- Мадонетка (The queen of pop and dance)
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Музеи[редактиране | редактиране на кода]
- Музейната експозиция „Сенки от миналото“, която се намира в Народно читалище „Съзнание“.
- В бившия цех 4 на завода за производство на стъкло на фирма „Инхом“, специализирана в производството на ръчно духана стъклария, е направен Музей на стъклото. Посетителите се посрещат от технолог-консултант, който им показва съдовете с варовик, калцинирана сода и пясък – компонентите, които при топенето в пещ при температура от 1500 – 1800 °С ще се превърнат в стъкломакса и в стъклени изделия, които биват темперирани и дообработени, влизане в цеха с пещите, където, без да се прекъсва ходът на работата, се прави седемминутна демонстрация – изработват се три ръчно духани изделия.
Театри[редактиране | редактиране на кода]
Читалището в Белослав е и сцена за театър. Там почти всяка година се прави художествена самодейност.
Фериботи[редактиране | редактиране на кода]
Общината разполага с едноименен ферибот, пресичащ канала между Варненското и Белославското езера. Минава през 10-ина минути и побира поне 20 коли.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 14, 05 септември 1891 год., стр. 3
- ↑ Община Белослав: историческа справка.. // Официален сайт на община Белослав. Посетен на 05.06.2020.
- ↑ Българска земя: Месечно списание за стопанство и култура / Уред. П. Г. Зяпков – Год. 1, кн. 1 – 10 (1931/1932). - София; Придворна печ. : брой 3, 01 юни 1931, стр. 3
- ↑ БЪДЕЩЕТО НА ГРАД ВАРНА от Проф. А. Иширков, 1 юни 1931 г.
- ↑ „Дигитална библиотека на Национален статистически институт – Каталог“, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен 13 юни 2018
- ↑ „Справка за населението на град Белослав, община Белослав, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 16 декември 2016.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 16 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 16 декември 2016. (на английски)
| ||||||||||
Портал „
Портал „