Белослав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Белослав
ЖП Гара Белослав
ЖП Гара Белослав
Общи данни
Население 8 071 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 7782 (НСИ)
Землище 38,37 km²
Надм. височина 74±1 m
Пощ. код 9178
Тел. код 05112
МПС код В
ЕКАТТЕ 3719
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Белослав
Деян Иванов
(ГЕРБ)
Белослав в Общомедия

Белосла̀в е град в Североизточна България. Той се намира в област Варна и е в близост до градовете Варна, Девня и Провадия. Градът е административен център на община Белослав.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Белослав се намира на 19 km западно от Варна. Разположен е на двата бряга на дълбокоплавателния канал Варна – Девня. Белослав е разположен долинно между няколко хълма. На юг се намира Авренското плато, на запад е хълмът над старите гробища, на изток е хълмът (чуката) „Кръста“. Височината „Добрева чука“ е западната преграда на квартал „Акациите“, който е разположен на северния бряг на дълбокоплавателния канал. Градът е застроен при надморска височина 3 – 70 m и заема площ от 1984 дка. Почти толкова – 1914 дка заема промишлената зона – предимно бившите стъкларски завод и сгради на „Транстрой“.

Цялата територия на община Белослав се намира на двата бряга на Белославското и Варненското езеро, като граничи със землищата на общините Варна, Аврен, Девня. Географският релеф е хълмисто-равнинен. Надморската височина на общинската територия е 0-300 m. В града има редовен ферибот за превозване на пътниците от единия край на града до другия, поради липсата на мост.

Съставните селища към община Белослав са: село Езерово, село Страшимирово и село Разделна.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1882 година името на селото е Гебедже, а до 1940 – Белово.[1]

Димитра Войнова основава през 1945 г. първото женско дружество в Белослав. Дружеството развива огромна за времето си дейност. Пример е изграждането на родилен дом, който по-късно става болница за обучение на акушерки.

До идването на власт на комунистическия режим Белославското (Гебедженско) езеро е било изключително сладководно заради изворите, които са на територията му. Езерото е било плитко и чисто, имало е много видове сладководна риба и раци, като Белослав е известен със своите „гебеджански раци“.

През комунизма с цел да развие плановата икономика чрез изграждане на промишлени гиганти (Соди Девня и други предприятия в промишлената зона на град Девня), се взима решение за разрушаване на природните образувания и изграждане на дълбоководен плавателен канал. Без оглед за щетите, които ще нанесат, властите свързват сладководното Белославско езеро със Варненското езеро, а от там и с Черно море, вследствие на което всички сладководни организми измират (екологична и био-катастрофа). Влизащите понякога делфини пък умират, тъй като водите не са достатъчно солени, оцеляват единствено медузи.

Скоро е направен ремонт на православния храм, построен през 1936 г. (преди това е имало стара черква на почти същото място). В града има читалище и 4 училища – в северната част – ПГ „Св. Димитър Солунски“ и ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, а от южната страна – НУ „Отец Пайсии“ и СОУ „Св. св. Кирил и Методии“, които са претърпели основен ремонт.

През 1981 г. с. Белослав е признато за град.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 2832
1946 3232
1956 5653
1965 7926
1975 8059
1985 8348
1992 7970
2001 8058
2011 7813

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 7813 100.00
Българи 6534 83.62
Турци 111 1.42
Цигани 55 0.70
Други 249 3.18
Не се самоопределят 138 1.76
Не отговорили 726 9.29

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

По брутен вътрешен продукт на човек през 2001 г. община Белослав се нарежда на 16 място от общо 262 общини в България. Общинската икономика е с промишлено-аграрна структура, като местната индустрия е доминирана от тежката промишленост, и тя има структуроопределящо значение за икономиката на община Белослав. Енергетиката е представена от ТЕЦ „Варна“, а развитието на добивната промишленост е свързано предимно с възможностите за добив на строителни материали в района на град Белослав и с. Разделна. Освен това за общината са характерни производството на зърнени и технически култури и лозарството. Край село Езерово има големи лозови масиви.

Близостта до голям административен и стопански център – град Варна, и особено отличната транспортна достъпност определят възможностите за индустриализацията на общинската икономика, чрез подкрепа за развитие на технологичен бизнес.

Икономическите дейности в община Белослав са насочени в различни сфери. Като по-крупни икономически дейности и съответно важни стопански субекти могат да се определят:

  • Производство на електроенергия – „ТЕЦ Варна“ АД
  • Кораборемонт – „МТГ-Варна“ АД
  • Воден транспорт – Ферибот (пътнически и за МПС)
  • „Фериботен комплекс“ АД, „Белфери“ ЕООД
  • Строителство – „Транстрой-Варна“ АД
  • Производство на стъкларски изделия – „ИНХОМ“ ООД
  • Търговия с метални отпадъци – „ТРАНСИНС ИНДЪСТРИ“ АД
  • Производство на оборудване за енергетиката – „ЕНЕРГОРЕМОНТ Варна“ АД, Военноморска ремонтна база – община Белослав.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Митко Стоянов – вице-републикански шампион в спорта MMA (Смесени Бойни Изкуства) за юни 2010 г. – кат. 60 kg. През октомври 2010 г. става шампион на България кат. 65 kg, а през август 2011 г. печели титлата Балкански шампион в кат. 70 kg.
  • Иво Аръков – актьор, обявен за „изгряваща звезда“ на българското кино и театър. Участвал във филма „Кецове“ и играе една от главните роли в сериала „Фамилията“. Аръков играе и в няколко театрални постановки. Завършва НАТФИЗ едва през 2011 г.
  • Росен Гацин – председател на Народно читалище „Съзнание“
  • Джулия – поп фолк певица

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Музейната експозиция „Сенки от миналото“, която се намира в Народно читалище „Съзнание“, е отворена за посещение.

В бившия цех 4 на завода за производство на стъкло е направен Музей на стъклото. По време на посещенията се прави демонстрация от майстор за производство на стъклени изделия-мостри.

Театри[редактиране | редактиране на кода]

Читалището в Белослав е и сцена на театър. Там почти всяка година се прави художествена самодейност.

Фериботи[редактиране | редактиране на кода]

Общината разполага с едноименен ферибот, пресичащ канала между Варненското и Белославското езера. Минава през 10-на минути и побира поне 20 коли.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. Дигитална Библиотека на Национален Статистически Институт – Каталог
  3. „Справка за населението на град Белослав, община Белослав, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 16 декември 2016. (на български)
  4. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 16 декември 2016. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 16 декември 2016. (на английски)
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България