Белослав

Белослав
	; Гара Белослав
	Белослав Координати: 43°11′37.33″ с. ш. 27°42′24.22″ и. д. / 43.193705° с. ш. 27.70673° и. д. Белослав Белослав
Общи данни
Население	7620 души (15 септември 2022 г.); 199 души/km²
Землище	38,37 km²
Надм. височина	74 m
Пощ. код	9178
Тел. код	05112
МПС код	В
ЕКАТТЕ	3719
Администрация
Държава	България
Област	Варна
Община; – кмет	Белослав; Деян Иванов; (ГЕРБ)
	Белослав в Общомедия

Белосла̀в е град в Североизточна България. Той се намира в област Варна и е в близост до градовете Варна, Девня и Провадия. Градът е административен център на община Белослав.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Белослав се намира на 19 km западно от Варна. Разположен е на двата бряга на дълбокоплавателния канал Варна – Девня. Белослав е разположен долинно между няколко хълма. На юг се намира Авренското плато, на запад е хълмът над старите гробища, на изток е хълмът (чуката) „Кръста“. Височината „Добрева чука“ е западната преграда на квартал „Акациите“, който е разположен на северния бряг на дълбокоплавателния канал. Градът е застроен при надморска височина 3 – 70 m и заема площ от 1984 дка. Почти толкова – 1914 дка заема промишлената зона – предимно бившите стъкларски завод и сгради на „Транстрой“.

Цялата територия на община Белослав се намира на двата бряга на Белославското и Варненското езеро, като граничи със землищата на общините Варна, Аврен, Девня. Географският релеф е хълмисто-равнинен. Надморската височина на общинската територия е 0 – 300 m. В града има редовен ферибот за превозване на пътниците от единия край на града до другия, поради липсата на мост. Гара Белослав е част от жп линията София – Варна, минаваща през северната част на града.

Съставните селища към община Белослав са: село Езерово, село Страшимирово и село Разделна.

История[редактиране | редактиране на кода]

При почистване на дъното на Белославското езеро са открити чирепи от глинени съдове, кости от животни, лигнитизирани дървени колове, по които находки се съди, че на това място е съществувало езерно наколно селище, каквито в македонските езера съществуват до V в. пр. Хр.

Според исторически данни, селището е съществувало още през Втората българска държава под името Крушево. През 16 век е преименувано от османската власт на Гебедже Богазъ, а към 18 век от името е останало само Гебедже. По време на Руско-турската война през 1877 г. руски военнослужещи от 71-ви Белевски пехотен полк от състава на 14-и армейски корпус под командеането на Аполон Цимерман, освобождават селото и издигат възпоменателен кръст на една височина, при което сменят името на селото от Гебедже на Белево.^[2] Селото е официално преименувано на Белево с вишочайши доклад №3662 от 7 април 1882 г. и на Белослав с министерска заповед 1314/27.06.1940 г. Белослав е обявен за град през 1981 година с Указ 2190 от 20 октомври 1981 г. Празникът на града се чества на 26 октомври – Димитровден.^[3]

Димитра Войнова основава през 1945 г. първото женско дружество в Белослав. Дружеството развива огромна за времето си дейност. Пример е изграждането на родилен дом, който по-късно става болница за обучение на акушерки.

През 1921 г. с драгажен флот се прочиства каналът между Варненското и Гебедженското езера.^[4] До идването на власт на комунистическия режим Белославското (Гебедженско) езеро е било изключително сладководно заради изворите, които са на територията му.

През 1931 г. Атанас Иширков пише за идеята за плавателен канал с Черно море в сгодния терен, позволяващ постройка на фабрики около днешното Белославско взеро, тъй като сурови материали за фабрична обработка се намират достатъчно в пазарната област на Варна.^[5] През комунизма с цел да развие плановата икономика чрез изграждане на промишлени гиганти („Соди Девня“ и други предприятия в промишлената зона на град Девня), се взима решение за разрушаване на природните образувания и изграждане на дълбоководен плавателен канал. Без оглед за щетите, които ще нанесат, властите свързват сладководното Белославско езеро с Варненското езеро, а от там и с Черно море, вследствие на което всички сладководни организми измират (екологична и биокатастрофа). Влизащите понякога делфини умират, тъй като водите не са достатъчно солени, оцеляват единствено медузи.

Правен е ремонт на православния храм, построен през 1936 г. (преди това е имало стара черква на почти същото място). В града има читалище и 4 училища – в северната част – ПГ „Св. Димитър Солунски“ и ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, а от южната страна – НУ „Отец Пайсии“ и СУ „Св. св. Кирил и Методий“, които са претърпели основен ремонт.

През 1981 г. село Белослав е признато за град.^[6]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:^[7]^[8]

Година на преброяване	Численост
1934	2832
1946	3232
1956	5653
1965	7926
1975	8059
1985	8348
1992	7970
2001	8058
2011	7813
2021	7689

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[9]

	Численост	Дял (в %)
Общо	7813	100
Българи	6534	83,62
Турци	111	1,42
Цигани	55	0,70
Други	249	3,18
Не се самоопределят	138	1,76
Неотговорили	726	9,29

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

По брутен вътрешен продукт на човек през 2001 г. община Белослав се нарежда на 16 място от общо 262 общини в България. Общинската икономика е с промишлено-аграрна структура, като местната индустрия е доминирана от тежката промишленост, която има структуроопределящо значение за икономиката на община Белослав. Енергетиката е представена от ТЕЦ „Варна“, а развитието на добивната промишленост е свързано предимно с възможностите за добив на строителни материали в района на град Белослав и с. Разделна. Освен това за общината са характерни производството на зърнени и технически култури и лозарството. Край село Езерово има големи лозови масиви.

Близостта до голям административен и стопански център – град Варна, и особено отличната транспортна достъпност определят възможностите за индустриализацията на общинската икономика, чрез подкрепа за развитие на технологичен бизнес.

Икономическите дейности в община Белослав са насочени в различни сфери. Като по-крупни икономически дейности и съответно важни стопански субекти могат да се определят:

Производство на електроенергия – „ТЕЦ Варна“ АД
Кораборемонт – „МТГ-Варна“ АД
Воден транспорт – Ферибот (пътнически и за МПС)
„Фериботен комплекс“ АД, „Белфери“ ЕООД
Строителство – „Транстрой-Варна“ АД
Производство на стъкларски изделия – „Инхом“ ООД
Търговия с метални отпадъци – „Трансинс индъстри“ АД
Производство на оборудване за енергетиката – „Енергоремонт Варна“ АД, Военноморска ремонтна база – община Белослав.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Митко Стоянов – вицерепубликански шампион в MMA (смесени бойни изкуства) за юни 2010 г. – кат. 60 kg. През октомври 2010 г. става шампион на България кат. 65 kg, а през август 2011 г. печели титлата Балкански шампион в кат. 70 kg.
Иво Аръков – актьор, обявен за „изгряваща звезда“ на българското кино и театър. Участвал във филма „Кецове“, играе една от главните роли в сериала „Фамилията“.
Джулия – поп фолк певица
Николай Николов – бивш републикански шампион по овчарски скок
Мадонетка (The queen of pop and dance)

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Музейната експозиция „Сенки от миналото“, която се намира в Народно читалище „Съзнание“.
В бившия цех 4 на завода за производство на стъкло на фирма „Инхом“, специализирана в производството на ръчно духана стъклария, е направен Музей на стъклото. Посетителите се посрещат от технолог-консултант, който им показва съдовете от варовик, калцинирана сода и пясък – компонентите, които при топенето в пещ при температура от 1500 – 1800 °C се превръщат в стъклени изделия, които биват темперирани и дообработени. В цеха с пещите се прави и демонстрация на посетителите– изработват се три ръчно формовани стъклени изделия от работник.
Подводницата " Слава " превърната в музей до брега на Белослав.