Белослатинско-плевенски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Белослатинско-плевенски говор
Страна Република България
Регион Родопи
Брой говорещи около 200 000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български език
.....-Северозападни говори
......→Белослатинско-плевенски
Официално положение
Официален в -
Контролиран от Секция за българска диалектология и лингвистична география
Кодове

Белослатинско-плевенският говор е част от северозападните говори, граничещ на изток с мизийските говори и на запад с видинско-ломския говор.

Днес той е най-важен и най-значителен представител на старите западни мизийски говори. Обхваща Белослатинско и Западно-плевенско между реките Искър и Вит. По ятовия си изговор този говор спада към западните говори, но по редица свои особености е напълно еднакъв с говорите в Плевенско и Никополско на изток от ятовата граница, която не съвпада с никоя друга говорна граница, a разделя напълно еднакви говори1.

Фонетични особености[редактиране | редактиране на кода]

  • застъпка на старобългарското ѣ (дедо, бел, ветар)
  • окончание –ъ под ударение и –а без ударение за 1 л. ед. ч. сег. вр. при глаголите от I и II спрежение. (четъ, предъ)
  • частици ше и ште за образуване на бъдеще време
  • изговор на имената от женски род на –а с ерова гласна под ударение (гọръ̀, гọръ̀тạ, ръкъ̀, ръкъ̀тạ, дъскъ̀, дъскъ̀тạ, стенъ̀, вòда—водъ̀та, глàва—главъ̀та)
  • сричкотворни р и л. Срещат се обаче и случаи с ръ, лъ и ър, ъл
  • частичен преход на малката носовка (ѧ) в голяма след ш,ж
  • отпадане на Х в някой случаи, като не се заменя с друга буква (леп (хляб), оро (хоро)
  • липса на падежна система, но изградена при местоименията
  • отсъствие на Гломеративен падеж в пълна форма и замяна с Винителен падеж; в кратките форми обаче се запбелязват остатъци на гломератив (мене ма/мъ, тебе та/тъ негу гу)
  • местоименни форми за 3 л. ед. ч. ж. р. гломеративен падеж н’егạ, г’ạ вместо „нея”, „я” и за дателен падеж ной вместо „ней”: н’èгạ г’ạ (вѝкạт Цекỳнạ, дọшлà зạ н’èгạ, нѝе си г’ạ знàем кạквà е; Пèнạ ше кàже нòй, нòй и дỳмạт дạ дạдè)
  • номинативен строй

Източници[редактиране | редактиране на кода]

1Стойко Стойков. "Българска диалектология"