Белотинци (дем Неврокоп)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Драмско, Гърция. За селото в България вижте Белотинци.

Белотинци
Λευκόγεια
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Белотинска котловина
Надм. височина 654 m
Население 573 души (2001)
Пощенски код 66033

Белотѝнци (изписване до 1945 година Бѣлотинци; на гръцки: Λευκόγεια, Левкогия, до 1927 Μπελοτίντσα, Белотинца[1]) е село в Република Гърция, дем Неврокоп, област Източна Македония и Тракия с 573 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 8 километра северно от демовия център Зърнево (Като Неврокопи), близо до границата с България в Белотинската котловина между планините Стъргач и Бесленски рид. Селото е на река Пикла край изкуственото Белотинско езеро (Лимни Левкогион).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов Белотинци е жителско име от изчезналото лично име *Белотин, което е производно на Белота, тоест село на Белота. Гръцката форма Белотинца е вариант на турската – Белотинча. Жителското име има три варианта: белотѝнченин, белотѝнченка, белотѝнчене; бельтѝнченин, бельтѝнченка, бельтѝнчене; белотѝнцалия, белотѝнцалика, белотѝнцалии.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Сведения за селото има запазени още от Средновековието. В османски регистри от XIV век селото е споменато като зиамет на Махмуд бей Рекяни.[3] В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на 15 и началото на XVI век в село Белотинци са регистрирани 129 лица.[4] Според османски списък на селищата и немюсюлманските семейства в тях, предвид облагането им с джизие от 16 септември 1636 година, броят на немюсюлманските семейства в Белотинци е 36.[5] Според други два документа от 13 март и 22 май 1660 година, в селото живеят 40 немюсюлмански семейства.[6]

През XIX век Белотинци е голямо село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак на Османската империя. Жителите му подобно на тези в повечето села в Мървашко се занимават с рудодобив, за което свидетелстват топоними като Пехците, Самоков, Мадема и други.

През 1840 година в селото е построено училище с преподаване на гръцки език. До 1870 то има килиен характер. От учебната 1871 – 1872 година учителят Дамян Попов от Пазарджик въвежда обучението на българския език. След него до 1876 година учителства Кочо Мавродиев от село Гайтаниново. Под негово ръководство местните гъркомани се обединяват с българското мнозинство и постигат пълно единодействие.[7]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Биелотинци (Biélotintsi) е посочено като село със 294 домакинства със 70 жители мюсюлмани и 900 българи.[8] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Белотинцы като село с 264 български и 29 турски къщи[9] и втори път като село с 300 семейства българи.[10]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Белотинци, разположено е на Шилка, клон на Боздаг, при Тартанската река, приток на Панега. Къщите му са на равно място, а околността е плодородно поле; растат всичките житни растения. Има една стара и една нова църква, в която се чете по български. Българско училище с 45 ученика. 300 къщи само българе.[11]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 1920 души, от които 1800 българи-християни и 120 турци.[12]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Белотинци има 1600 българи екзархисти, 30 власи и 30 цигани и функционира българско начално училище с 1 учител и 84 ученици.[13]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Белотинци:

С. Белотинци... Белотинци има 270 къщи български с 1170 души население. Занимава се със земеделие и скотовъдство[14] Мнозина се занимават и с овчарлък или отиват на работа в България или покрай Бяло море. Черковно-училищната община е добре водена и добива добър доход.[15]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война в 1912 година четиридесет човека от Белотинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16] През войната Белотинци е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция.

Според сведения на Йордан Н. Иванов към 1918 година в Белотинци живеят 2600 българи (450 къщи) и в селото има само 4 влашки къщи. Турците обитават отделната махала Махаледжик на 1 километър западно от селото.[17]

Според гръцката статистика, през 1913 година в Белотинци (Μπελοντίτσα) живеят 1361 души.[18]

В 1925 година цялото му население се преселва в България – в Неврокопско, Сливен и района и Плевенско.[19] В селото са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 246 бежански семейства и 878 жители бежанци.[20]

През 1927 година Белотинци е прекръстено на Левкогия, в превод бяла земя.[21]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Според данни от преброяванията в Гърция, населението на Белотинци през годините е било както следва:[22]

Година Брой жители
1920 1173
1928 1212
1940 1584
1951 1057
1961 1278
1971 745
1981 605
1991 611
2001 573

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Белотинци
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Бараков (Ангел войвода), български хайдуин и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Илиев (1850 – 1915), български революционер, опълченец[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Христов, български опълченец, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Папалезов (1904 – ?), български политик, деец на ВМРО (обединена) и БКП
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Манолев, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Папалезов (1883 – 1925), български революционер, комунист
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Костадинов Янкин (1919 – 1944), български комунистически деец, член на РМС[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Богатинов (1851 – 1918), български революционер, опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Паласкаря (1815 – 1898), български революционер, хайдушки войвода
  • Flag of Bulgaria.svg Филип, деец на ВМОРО, в 1904 селски войвода на белотинската чета[26]
Македоно-одрински опълченци от Белотинци
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Ангелов, 3 рота на 15 щипска дружина[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Ангелов, 17-годишен, зидар, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 6 ноември 1912 година, носител на кръст „За храброст“ IV степен[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Ив. А. Байнов, 15 щипска дружина[29]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπελοτίντσα -- Λευκόγεια
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 77.
  3. Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 10.
  4. Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.). // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и Изкуство, 1989, [1972].
  5. Грозданова, Елена. Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при Министерски съвет, [2001]. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  6. Грозданова, Елена. Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при Министерски съвет, [2001]. ISBN 954-9800-14-8. с. 293; 295.
  7. Автобиография на Спас Прокопов. „Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането“. София, 1979, стр.194 – 195
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.126 – 127.
  9. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234 – 235.
  10. Веркович, Стефан. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
  11. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 12.
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  13. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.112 – 113.
  14. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 81.
  15. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 82.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
  17. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 158.
  18. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  19. Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.12
  20. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  21. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
  22. Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ. // Посетен на 3 май 2009.
  23. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995.
  24. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  25. Списък на убити партизани
  26. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 174.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 29.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
     Портал „Македония“         Портал „Македония