Белут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Белут
Белут/Belut
Reliefkarte Serbien.png
42.4833° с. ш. 22.5167° и. д.
Белут
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пчински окръг
Община Босилеград
Надм. височина 919 m
Население 58 души (2011)

Белу̀т (изписване преди 1945 година и Бѣлутъ, на сръбски: Белут или Belut) е село в община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Белут се намира югоизточно от Босилеград, на запад от днешната българо-сръбска граница. Съставено е от 9 разпръснати махали: Ву̀чина, Селище, Бузаджийска, Голоу̀ковци, Велкова, Присо̀е, Длъга падина, Долня махала и Капѝджина махала. Някои от тях днес са обезлюдени. С изключение на Капиджина махала, която се намира в Капиджина падина, махалите на селото са разположени в Белутската долина.

Името си Белут е получило от покрития с кремъци (белутраци) връх Белутòк[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава за пръв път в османски данъчен регистър от 1576 година под сегашното си име[2]. Според местно предание то е било основано от четирима души – Марко Бузаджи, Мита Вуча, Джока Шỳкар и дедо Вуко. Тъй като почвата е неплодородна, традиционен поминък на местните жители е строителството[3].

До 1878 година Белут е господарско село и земите му принадлежат на турски чифликчии, на които селяните изплащат рента. В 1864 г. селото има 25 ханета (67 мъже), в 1866 година – също 25 ханета (135 мъже и жени). В 1874 година броят на ханетата е 30 (75 мъже).[4].

От 1878 до 1920 година селото е в границите на България и е част от община Извор, която влиза последователно в Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия. През 1878 година земите на чифликчиите са заграбени от местните жители и по-късно, след правителствен заем, са изплатени на предишните им собственици.

През 1912 – 1913 година е построена църквата „Св. Богородица“[5]

По силата на Ньойския договор от 1919 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1941 – 1944 година Белут, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. От селото родом е Асен Северикин-деец на ВЗПО „Въртоп“, загинал през 1931 г.при екзекуцията на един кмет предател.

След 1944 година е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия.

Население[редактиране | редактиране на кода]

година Население
1880 154
1900 201
1910 226
1948 192
1953 189
1961 193
1971 146
1981 105
1991 99
2002 85
2011 58

При преброяването от 2002 година 67,05% от жителите на Белут са записани като българи, 21,17% като югославяни, а 11,76% като сърби.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на началното училище в селото е построена през 1946 година по инициатива на учителя Добри Йорданов от с. Райчиловци. Дотогава училището се е помещавало в частна сграда в махалата Голоуковци.[5]

През учебната 2007 – 2008 година училището има една ученичка и една учителка.[6]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В югоизточната част на землището на селото местният жител Здравко Георгиев, на площ около 20 дка, е създал един много интересен парк, наречен "Ферма „Осми ден“. В него са събрани символи и са резбовани върху дърво текстове от всички съвременни големи религии. Освен това Здравко е събрал много ценни етнографски експонати от района и цяло Краище. Фермата се посещава от много хора от цял свят.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегоден събор (селска служба) на 27 ноември – Св. Филип.

Събор на 28 август-"Успение Богородично"

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Асен Северинкин (1898 – 1931) – български революционер
  • Радко Стоянчов – съвременен поет, публицист, общественик

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 445 – 446
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил, Кюстендил 1988, с. 66
  3. Захариев, Йордан. пос. съч., с. 445 – 447
  4. Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864 – 1919, София 1996, с. 95
  5. а б Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833 – 2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 48
  6. в. „Братство“, Ниш, бр. 2188, 11 април 2008, с.10.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия