Направо към съдържанието

Белчища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Белчища
Белчишта
— село —
Сградата на община Дебърца
Сградата на община Дебърца
41.3028° с. ш. 20.8303° и. д.
Белчища
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебърца
Географска областДебърца
Надм. височина780 m
Население297 души (2021)
Пощенски код6344
МПС кодОН
Белчища в Общомедия

Белчища (изписване до 1945 година: Бѣлчища; на македонска литературна норма: Белчишта) е село център на община Дебърца на Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Западно от селото са изворите на река Сатеска, наречени Сини вирове.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име Белчо, хипокористична форма от личното име Бело, Бельо, съкратено от Бели-мир, Бело-слав, подобно на сръбските лични имена Бела, Бело. На Белчища точно съответства сръбският топоним Beočići.[2]

Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в 1358 година като Βελτζίσθα.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Белчища е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Белчища има 90 къщи.[1] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Белчища е населявано от 650 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Белчица е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 90 къщи.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Белчища има 752 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

При избухването на Балканската война десет души от Белчища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

През март 1914 година държавният иконом на Охридски окръг Милан Янкович пише, че плодородната земя на Белчища е в ръцете на чифликсайбии и се обработва от местни селяни.[7]

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Бѣлчища е център на община в Охридска околия на Охридски окръг и има 770 жители.[8]

През 1961 година селото има 1203 жители, а през 1994 - 489[9].

Църквата „Свети Никола“ е обновена в 1977 година. Иконостасът е от XIX век, откогато са и престолните икони, рисувани от Серафим Зограф и Аврам Дичов.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 437 жители.[11]

Националност Всичко
македонци 436
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

До 2004 година Белчища е център на община Белчища. При окрупняването на общините в страната към нея е прибавена община Мешеища и новата община е прекръстена на Дебърца.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Белчища
  • Андон, Mакедонски революционер от ВМОРО, четник в Белчищката чета, загинал в 1903 година[12]
  • Андон Христов Янков, Македонски революционер от ВМОРО[13]
  • Бимбил Нейков Наумов, Македонски революционер от ВМОРО[14]
  • Благоя Силяноски (р. 30 март 1948) Македонски новинар, политик и писател
  • Богоя Ристе, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на Македонските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[15]
  • Богоя Силянов, Македонски революционер от ВМОРО[16]
  • Борис Тасев, свещеник, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към Македонските разбойници“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[17]
  • Георги Ангеле, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на Македонските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[18]
  • Георги Илов, Македонски революционер от ВМОРО[13]
  • Голаб Илов Стефанов, Македонски революционер от ВМОРО[19]
  • Йонче Христов Силянов, Македонски революционер от ВМОРО[16]
  • Лазар Гиновски (1913 – 1997), Македонски партизанин и политик
  • Нане Стефан, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на Македонските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[18]
  • Наум Блажо, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на Макединските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[15]
  • Решо Миле, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на Македонските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[18]
  • Христо Димов, Македонски революционер от ВМОРО[20]
  • Христо Трайчев (1885 – ?), Македонски революционер от ВМОРО

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  2. 1 2 Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 177.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  4. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162 – 163. (на френски)
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
  7. ↑ Тодоровски, Глигор. Македониjа по Балканските воjни. Опшествено-економски и просветни прилики во Вардарска Македониjа (1912-1915), Култура, Скопje, 1981, с. 218, 222.
  8. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 54. Общият брой на жителите на общината е 2110 души.
  9. ↑ Панов, Митко. Енциклопедија на селата во Република Македонија. Скопје, Патрија, 1998. ISBN 954-90993-1-8. с. 25. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.[неработеща препратка]
  11. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007
  12. ↑ Борбата в Костурско и Охридско (до 1904 година). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, в: Материали за историята на македонското освободително движение, Издава Македонският научен институт, Книга ІІІ, Съобщава Л. Милетич, София, П. Глушков, 1926, стр. 100.
  13. 1 2 Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.
  14. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  15. 1 2 Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 59. (на македонска литературна норма)
  16. 1 2 Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  17. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 40. (на македонска литературна норма)
  18. 1 2 3 Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 58. (на македонска литературна норма)
  19. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  20. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македониј, 2016.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Белчища&oldid=12957477“.