Белчища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Белчища
Белчишта
— село —
Сградата на община Дебърца
Сградата на община Дебърца
Reliefkarte Mazedonien.png
41.3028° с. ш. 20.8303° и. д.
Белчища
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 780 m
Население 437 души (2002)
Пощенски код 6344
МПС код ОН
Белчища в Общомедия

Белчища (изписване до 1945 година: Бѣлчища; на македонска литературна норма: Белчишта) е село център на община Дебърца на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Западно от селото са изворите на река Сатеска, наречени Сини вирове.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в 1358 година като Βελτζίσθα. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти от личното име Белчо, като точно му съответства сръбският топоним Беочичи.[2]

В XIX век Белчища е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Белчища има 90 къщи.[1] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Белчища е населявано от 650 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Белчища има 752 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]

При избухването на Балканската война десет души от Белчища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Църквата „Свети Никола“ е обновена в 1977 година. Иконостасът е от XIX век, откогато са и престолните икони, рисувани от Серафим Зограф и Аврам Дичов.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 437 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 436
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

До 2004 година Белчища е център на община Белчища. При окрупняването на общините в страната към нея е прибавена община Мешеища и новата община е прекръстена на Дебърца.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Белчища
  • Flag of Bulgaria.svg Андон, български революционер от ВМОРО, четник в Белчищката чета, загинал в 1903 година[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Христов Янков, български революционер от ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Бимбил Нейков Наумов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Flag of North Macedonia.svg Благоя Силяноски (р. 30 март 1948), северномакедонски новинар, политик и писател
  • Flag of Bulgaria.svg Богоя Силянов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Илов, български революционер от ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Голоб Илов Стефанов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Йонче Христов Силянов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Лазар Гиновски (1913 – 1997), югославски партизанин и политик, деец на НОВМ
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Димов, български революционер от ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Трайчев (1885 – ?), български революционер от ВМОРО

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 177.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162 – 163. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
  6. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
  7. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  8. Борбата в Костурско и Охридско (до 1904 година). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, в: Материали за историята на македонското освободително движение, Издава Македонският научен институт, Книга ІІІ, Съобщава Л. Милетич, София, П. Глушков, 1926, стр. 100.
  9. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II.. Државен архив на Република Македонија, 2016.
  10. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  11. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  12. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  13. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том I, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македониј, 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония