Белчища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Белчища
Белчишта
— село —
Сградата на община Дебърца
Сградата на община Дебърца
North Macedonia relief location map.jpg
41.3028° с. ш. 20.8303° и. д.
Белчища
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 780 m
Население (2002) 437 души
Пощенски код 6344
МПС код ОН
Белчища в Общомедия

Белчища (изписване до 1945 година Бѣлчища; на македонска литературна норма: Белчишта) е село център на община Дебърца на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Западно от селото са изворите на река Сатеска, наречени Сини вирове.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в 1358 година като Βελτζίσθα. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти от личното име Белчо, като точно му съответства сръбският топоним Беочичи.[2]

В XIX век Белчища е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Белчища има 90 къщи.[1] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Белчища е населявано от 650 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Белчища има 752 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]

При избухването на Балканската война десет човека от Белчища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Църквата „Свети Никола“ е обновена в 1977 година. Иконостасът е от XIX век, откогато са и престолните икони, рисувани от Серафим Зограф и Аврам Дичов.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 437 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 436
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

До 2004 година Белчища е център на община Белчища. При окрупняването на общините в страната към нея е прибавена община Мешеища и новата община е прекръстена на Дебърца.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Белчища
  • Flag of Bulgaria.svg Андон, български революционер от ВМОРО, четник в Белчищката чета, загинал в 1903 г.[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Трайчев (1885 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Лазар Гиновски (1913 – 1997), югославски партизанин и политик, деец на НОВМ

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 177.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
  4. Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne, Paris, 1905, pp. 162-163.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 829.
  6. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Борбата в Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, в: Материали за историята на македонското освободително движение, Издава Македонският научен институт, Книга ІІІ, Съобщава Л. Милетич, София, П. Глушков, 1926, стр. 100.
     Портал „Македония“         Портал „Македония