Бенгалски залив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Бенгалски залив
বঙ্গোপসাগর
— залив —
Географско положение.
Географско положение.
Indian Ocean laea relief location map.jpg
15° с. ш. 88° и. д.
Местоположение в Индийски океан
Местоположение Индийски океан
Притоци Ганг, Брахмапутра и Мегхна (общ естуар), Кришна, Годавари, Кавери, Маханади, Иравади
Дължина 2 090 km
Ширина 1 610 km
Площ 2 172 000 km2
Дълбочина 2 600 m (средна)
4 694 m (максимална)
Острови Андамански острови, Никобарски острови
Бенгалски залив в Общомедия

Бенгалският залив (на бенгалски: বঙ্গোপসাগর; на тамилски: வங்காள விரிகுடா; на хинди: बंगाल की खाड़ी) е най-големият залив, разположен в североизточната част на Индийския океан, граничейки с бреговете на Индия, Бангладеш, Мианмар и Шри Ланка. На запад граничи с полуостров Индостан, на изток – с островната група Андамански и Никобарски острови. На север от залива е разположена историческата област Бенгалия (включваща в себе си съвременен Бангладеш и индийския щат Западна Бенгалия), откъдето идва името му. Това е най-големият воден регион в света, наричан залив.

В Бенгалския залив се вливат много големи реки – Ганг, Брахмапутра и Мегхна (общ естуар), Кришна, Годавари, Кавери, Маханади, Иравади.

Най-големи пристанища са – Ченаи, Вишакхапатнам, Пондишери, Калкута (Индия), Читагонг (Бангладеш). В североизточната част на залива, близо до град Кокс Базар (Бангладеш) се намира най-дългият плаж в света (120 km).

Океанография[редактиране | редактиране на кода]

Тектоника на плочите[редактиране | редактиране на кода]

Под Бенгалския залив се срещат Индо-Австралийската плоча и Бирманската плоча при Яванската падина. Никобарските и Андаманските острови са част от Бирманската микроплоча. Индийската плоча се плъзва под Бирманската при Яванската падина. Тук налягането на двете плочи една към друга увеличава и температурата, което води до образуването на вулкани в Мианмар и вулканични дъги. Земетресението в Индийския океан от 26 декември 2004 г. е резултат от налягане в тази зона, предизвикало подводно земетресение, което на свой ред образува разрушително цунами.[1]

Морска геология[редактиране | редактиране на кода]

Сравнително плитката зона се разпростира от Цейлон до главата на залива и оттам на юг през ивица около Андаманските и Никобарските острови. Пред делтата на Ганг се намира подводен каньон, разцепващ плитката зона и достигащ дълбочина до 1340 m.[2] Това е най-големият подводен каньон на Земята.[3]

Морска биология, флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Дългоклюна стенела в Бенгалския залив.

Бенглаският залив е богат на биологично разнообразие, различаващо се сред коралови рифове, естуари и мангрови гори. Това е една от най-големите морски екосистеми на света.

Conus bengalensis е само един от морски охлюви, които могат да бъдат снимани по плажовете на залива.[4] Маслиновата ридлея, която е застрашен вид, може да оцелее, благодарение на местата за размножаване, които са създадени близо до Одиша, Индия. Марлини, баракуди, ивичест тунец, жълтопера риба тон и ивичест кит на Брюде са само някои от морските животни в залива. Bodianus neilli е вид бодлоперка, която живее в турбидни лагунови рифове или плитки брегови рифове. Различни видове делфини като пантропически петнист делфин и дългоклюна стенела могат да бъдат наблюдавани в залива. В по-плитките и по-топли води покрай бреговете може да се срещне иравадийски делфин.[5][6]

Големият никобарски биосферен резерват предоставя убежище за много животни, сред които соленоводен крокодил, кожеста костенурка и Cuora amboinensis.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

От януари до октомври течението се движи на север, а циркулацията по посока на часовниковата стрелка се нарича „Източноиндийско течение“. Бенгалският мусон се движи в северозападна посока, преминавайки през Никобарските и Андаманските острови към края на май, след което се отправя към североизточното крайбрежие на Индия към края на юни.

През останалата част от годината течението е в посока обратна на часовниковата стрелка и се нарича „Източноиндийска зимна струя“. През септември и декември в залива са чести циклоните. Създадени са няколко инициативи за борба срещу щормовите приливи.[7]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Едно от първите търговски предприятия в Бенгалския залив е Британската източноиндийска компания. Гопалпур в Одиша е един от основните центрове на търговията. Френската източноиндийска компания също има присъствие в региона.[8]

Инициативата на Бенгалския залив за Многоотраслова Технико-Икономическа Кооперация (BIMSTEC) поддържа свободната международна търговия около Бенгалския залив между Бангладеш, Бутан, Индия, Мианмар, Непал, Шри Ланка и Тайланд.

Катамаранените риболовни лодки на риболовните селища процъфтяват по бреговете на залива. Рибарите могат да хващат между 26 и 44 вида морска риба.[9] Средногодишният улов е около 2 милиона тона риба от Бенгалския залив.[10] Близо 31% от световните брегови рибари живеят или работят в този залив.[11]

Стратегическо значение[редактиране | редактиране на кода]

Военни кораби на САЩ, Индия, Япония, Австралия и Сингапур на военно учение в Бенглаския залив.

Бенгалският залив е разположен в Южна и Югоизточна Азия. Лежи в центъра на два големи икономически блока, SAARC и ASEAN. Заливът влияе на южният регион на Китай, както и на големите пристанища на Индия и Бангладеш. Китай, Индия и Бангладеш са съставили военноморски споразумения с Малайзия, Тайланд и Индонезия за увеличаване на сътрудничеството при проверките за тероризъм в открито море.[12]

През последните години Китай прави опити да прокара влияние в региона чрез близки връзки с Мианмар и Бангладеш.[13] САЩ провежда мащабни военни учения с Бангладеш, Малайзия, Сингапур, Тайланд и отскоро с Индия.[14][15][16][17] Най-голямото такова учение в Бенгалския залив, Malabar 2007 от 2007 г., включва военни кораби от САЩ, Бангладеш, Тайланд, Сингапур, Япония и Австралия.

Големи залежи на природен газ в морската зона на Бангладеш подбуждат сериозна спешност в Индия и Мианмар за териториални претенции.[12] Спорове около правата над някои петролни и газови залежи причиняват кратки дипломатически скарвания между Мианмар и Индия с Бангладеш.

Оспорваната морска граница между Бангладеш и Мианмар води до военно напрежение през 2008 и 2009 г. Бангладеш се опитва да постигне споразумение с Мианмар и Индия за граничния спор чрез Международен трибунал.[18]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tsunami
  2. Morphological features in the Bay of Bengal
  3. Curray, Joseph R.. The Bengal Fan: morphology, geometry, stratigraphy, history and processes. // Marine and Petroleum Geology 19 (10). Elsevier Science Ltd, декември 2002. DOI:10.1016/S0264-8172(03)00035-7. с. 1191 – 1223.
  4. Phillip Colla Natural History Photography
  5. Haider, Mashida R.. Naturalist. // Dhaka, New Age, 5 януари 2005.
  6. CMS: Stenella attenuata, Pantropical spotted dolphin
  7. Glossary of Physical Oceanography Ba-Bm
  8. Nabataea: Trade on the Bay of Bengal
  9. Environmental assessment of coastal water at Bakkhali
  10. LME 34 Bay of Bengal. //
  11. The Bay of Bengal: New bay dawning. // {{{journal}}}. 27 април 2013.
  12. а б Berlin, Donald L.. The emerging Bay of Bengal. // Asia Times Online, 25 януари 2005.
  13. The Burma Project – Burma Debate. //
  14. India's Largest Naval War Game in Bay of Bengal. //
  15. Parameswaran, Prashanth. US Eyes Expanded Military Exercises with ASEAN Navies. // The Diplomat. 7 май 2015.
  16. Miglani, Sanjeev. India, Japan, U.S. plan naval exercises in tightening of ties in Indian Ocean. // Reuters, 22 юли 2015.
  17. Gady, Franz-Stefan. Confirmed: Japan Will Permanently Join US-India Naval Exercises. // The Diplomat. 13 октомври 2015.
  18. The Maritime Boundary Dispute Between Bangladesh and Myanmar: Motivations, Potential Solutions, and Implications. //