Бенедикт XVI

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Бенедикт.

Бенедикт XVI
римски папа
Понтификат
19 април 2005 г. – 28 февруари 2013 г.
Рождено имеЙозеф Алоис Ратцингер
ПредшественикЙоан Павел II
НаследникФранциск

Роден
Починал
31 декември 2022 г. (95 г.)
Ватикана
МотоCooperatores veritatis
Подпис
Бенедикт XVI в Общомедия
Папа Бенедикт XVI на 17 октомври 2010.

Бенедикт XVI (на латински: Benedictus PP. XVI; Pope Emeritus Benedict XVI), роден на 16 април 1927 г. под името Йозеф Алойзиус Рацингер (на немски: Joseph Aloisius Ratzinger) е 265-ият папа на римокатолическата църква от 19 април 2005 г. до неговото оттегляне от папския престол на 28 февруари 2013 г. [1] Той е първият немски папа след Адриан VI (1523). След оттеглянето му неговата титла е „почетен папа“ или „римски почетен понтиф“, а обръщението към него остава „Ваше Светейшество“.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в селцето Марктъл в Бавария (Германия) под името Йозеф Рацингер[3] на 16 април, на Велика Събота, в навечерието на Великден, в семейството на полицейския служител Йозеф Рацингер старши (* 6 март 1877, † 25 август 1959) и готвачката Мария, род. Пайнтнер (* 8 януари 1884, † 16 декември 1963), като трето и най-малко дете. Същия ден той е кръстен в църквата „Св. Освалд“ в Марктъл. Сестра му се казва Мария Рацингер (* 7 декември 1921, † 2 ноември 1991). Братът на папа Бенедикт XVI, Георг Рацингер (* 15 януари 1924, † 1 юли 2020) също е свещеник, както и бивш директор на църковния хор на катедралата в Регенсбург.

След войната заедно с брат си се записва в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“ и през 1951 г. го завършва със специалност „Теология и философия“. Същата година на 29 юни 1951 г. е ръкоположен заедно с брат му Георг Рацингер за свещеник в катедралата на Фрайзинг (Freisinger Dom) лично от архиепископа на Мюнхен и Фрайзинг кардинал Михаел фон Фаулхабер (1869 – 1952). През юли 1953 г. става доктор по теология.[4] От август 1951 г. Йозеф Рацингер е каплан в църквата „Св. Мартин“ в квартал Моозах в Мюнхен, след това една година в църквата „Св. Кръв“ в квартал Богенхаузен.

От 1959 г. започва преподавателската му дейност като професор първо в Бонския университет, а от 1963 г. – в университета на Мюнстер. През 1966 г. става завеждащ катедра „Теология“ в Университета в Тюбинген.

На 24 март 1977 г. е провъзгласен за архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг (1977 – 1982), а на консисторията на 27 юни същата година е избран за кардинал от папа Павел VI. На 25 ноември 1981 папа Йоан Павел II го назначава за префект на Конгрегацията за доктрината на вярата (1981 – 2005), най-старата и важна конгрегация на Ватикана, пряк наследник на Светата Инквизиция.

Той наследява папа Йоан Павел II, който през 1981 г. го назначава за префект на Конгрегацията за доктрината на вярата. От 1977 е архиепископ на Мюнхен-Фрайзинг и кардинал, от 1993 г. е глава на епископската епархия Велетри-Сени, а от 2002 г. – декан на Колегията на кардиналите. Титулярен епископ на Остия. Бенедикт XVI е един от приближените на Йоан Павел II.

Умира на 31 декември 2022 г. в манастира Mater Ecclesiae („Майка на Църквата“) във Ватикана след тежко боледуване.[3]

Йозеф Ратцингер като префект на конгрегацията, 1988

Понтификат[редактиране | редактиране на кода]

Папа Бенедикт XVI на 20 януари 2006.

След смъртта на папа Йоан Павел II кардинал Рацингер отслужва литургията на погребението му. Бива избран за негов наследник на втория ден от Конклава, приемайки името Бенедикт (т.е. благословеният), в чест на папа Бенедикт XV и свети Бенедикт Нурсийски.

На 11 февруари 2013 г. папа Бенедикт XVI обявява, че на 28 февруари ще се оттегли заради напредналата си възраст, която му пречи да изпълнява задълженията си.[5]

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Освен родния немски, папата владее английски, френски, италиански и латински език. Разбира свободно португалски и чете на старогръцки език и иврит.
  • Свири добре на пиано, а любимите му композитори са Йохан Себастиан Бах и Моцарт.
  • Котките са другата голяма страст на папата.
  • Бенедикт XVI е вторият по ред папа неиталианец. Преди папа Йоан Павел II, в продължение на 4 века и половина всичките папи са били италианци.
  • На 4 септември 2020 г., когато е на възраст от 93 години и 141 дни, Бенедикт XVI става най-дълго живелият папа в историята, надминавайки по дълголетие Лъв XIII, който умира през 1903 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бенедикт XVI.: Declaratio. vatikan.va, 11. Februar 2013,
  2. Benedetto XVI avrà il titolo di Papa emerito, ANSA, 28 febbraio 2013
  3. а б Почина папа Бенедикт XVI // Дойче Веле. 2022-12-31. Посетен на 2022-12-31.
  4. Йозеф Ратцингер: Aus meinem Leben. Erinnerungen (1927 – 1977), Stuttgart 1998, S. 75 f.
  5. Дарик/Папа Бенедикт XVI се оттегля

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Йозеф Рацингер (автобиографична): Aus meinem Leben. (1927 – 1977). Stuttgart 1998, ISBN 3-453-16509-8.
  • Alexander Kissler: Papst im Widerspruch: Benedikt XVI. und seine Kirche 2005 – 2013. Pattloch 2013, ISBN 978-3-629-02215-8.
  • Hans Langendörfer: Danke Benedikt. Verlag Herder, Freiburg im Breisgau 2013, ISBN 978-3-451-33407-8.
  • Paul-Henri Campbell: Papst Benedikt XVI. Hörbuch. Monarda Publishing House, 2012, ISBN 3-939513-80-6.
  • Георг Рацингер (с Михаел Хеземан): Mein Bruder, der Papst. Herbig, München 2011, ISBN 978-3-7766-2678-0.
  • Gerhard Feldbauer: Der Heilige Vater. Benedikt XVI.: Ein Papst und seine Tradition. Papyrossa-Verlag, Köln 2010, ISBN 978-3-89438-415-9.
  • Peter Seewald: Benedikt XVI. Leben und Auftrag. Weltbild, Augsburg 2006, ISBN 978-3-89897-474-5.
  • Klaus-Rüdiger Mai: Benedikt XVI. Joseph Ratzinger: sein Leben – sein Glaube – seine Ziele. Lübbe, 2005, ISBN 978-3-7857-2236-7.
  • Karl Wagner: Kardinal Ratzinger. Der Erzbischof in München und Freising in Wort und Bild. Pfeiffer, München 1977, ISBN 978-3-7904-0253-7.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Йоан Павел II1
Римски папа
Римски папа
римски папа (19 април 2005 – 28 февруари 2013)
Франциск