Бенешов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бенешов
Benešov
— Град —
Знаме
      
Герб
Централният площад
Централният площад
Страна Flag of the Czech Republic.svg Чехия
Край Средночешки край
Окръг Бенешов
Площ 46,87 km²
Надм. височина 368 m
Население 16 555[1] души (2014)
Кмет Петр Хостек
Пощенски код 256 01
МПС код S (стар BN)
Часова зона UTC+1:00
Официален сайт www.benesov-city.cz
Бенешов в Общомедия

Бенешов (на чешки: Benešov; на немски: Beneschau) е град в Средночешкия край на Чехия, разположен на 37 km югоизточно от Прага. Център на община с разширени правомощия и административен център на едноименния окръг Бенешов.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 11 век, по заповед на Пршемисловичите, се провежда заселване на по-рано незаетите земи южно от Прага. Първото селище на мястото на Бенешов е на територията на днешния район на града На Карлове, където са построени съд и църква. По-късно, на мястото на днешния площад „Томаш Масарик“, е построен градския пазар. В района на На Карлове е построен и францискански манастир, чиито глава става пражкия епископ Тобиаш от Бенешов, който построява крепостта Конопище. След измирането на Бенешовичите властта над селището преминава в ръцете на рода Щернберки. По това време се появява и герба на града – осемлъчева златна звезда на син фон, подобна но герба на рода. През 1420 г. манастирът е изгорен от Ян Жижка по време на похода му към Прага.

Руините на францисканския манастир
Площад в Бенешов

Хуситите не унищожават напълно манастира. По-късно Бенешов придобива значение при управлението на Иржи от Подебрад. В късното Средновековие градът е център на няколко политически срещи и преговори, като например заседанията на Бохемската диета през 1451 и 1473 г. През 15 и 16 век градът преживява икономически разцвет, благодарение на разположението си на търговския път от Прага към Линц.

В периода 1541 – 1566 г. в Бенешов живее майсторът на камбани Матей Шпиц, който изработва голям брой камбани за съседните църкви в Бистршице, Окроухлице, Лоуновице, Поступице, Олбрамовице, На Храдку, Кондраце и др.

Градът силно пострадва по време на Тридесетгодишната война, като през 1648 г. е подложен на обсада и завладян от шведските войски. През 1703 г. в града е основан колеж на ордена на пиаристите, в който има начална школа и гимназия. Църквата „Света Ана“ към колежа е построена в периода 1705 – 1715 г. според плановете на италианския архитект Джовани Алипранди. След 1803 г. градът се развива като център на националното възраждане в Бохемия.

По време на Втората световна война градът е подложен на изселване на жителите и е преименуван в СС-Щат Бьомен. Част от военния учебен полигон на Вафен СС е разположена западно от шосета към Табор.[2].

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Св. Микулаш“. XIII век.
  • Пиаристки колеж и църква „Св. Ана“.
  • Пивоварна Фердинанд – основана през 1897 г., защитен паметник на културата.
  • Старото еврейско гробище на града.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Počet obyvatel v obcích České republiky k 1. 1. 2014
  2. Staněk Stanislav Evakuace území mezi Vltavou a Sázavou za okupace// Sborník vlastivědných prací z Podblanicka. Praha. 1973
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Чехия“         Портал „Чехия