Бенжамен Пере

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бенжамен Пере
френски поет

Роден
Починал
Националност Флаг на Франция Франция
Литература
Жанрове стихотворение, роман
Направление сюрреализъм
Бенжамен Пере в Общомедия

Бенжамен Пере (на френски: Benjamin Péret) е френски поет, една от основните фигури в групата на сюрреалистите.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е роден на 4 юли 1899 година в Рьозе, днес в регион Пеи дьо ла Лоар. През Първата световна война се записва като доброволец в армията и известно време воюва на Солунския фронт. След войната се сближава с дадаистите, а след това със сюрреалистите, като известно време е главен редактор на тяхното списание „Революсион сюрреалист“. През 1929 година заминава за Бразилия, но две години по-късно е екстрадиран, след като основава там троцкистка група. Участва в Испанската гражданска война на страната на републиканците. През 1940 година е арестуван във Франция за участие в комунистическа група, след което заминава за Мексико, откъдето се връща през 1947 година.

Бенжамен Пере умира на 18 септември 1959 година в Париж.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • 1921: Le Passager du transatlantique
  • 1925: Cent cinquante-deux proverbes mis au goût du jour, en collaboration avec Paul Éluard
  • 1927: Dormir, dormir dans les pierres
  • 1928: Le Grand Jeu
  • 1934: De derrière les fagots
  • 1936: Je sublime
  • 1936: Je ne mange pas de ce pain-là
  • 1945: Le Déshonneur des poètes
  • 1945: Dernier Malheur dernière chance
  • 1946: Un point c’est tout
  • 1952: Air mexicain
  • 1955: Le Livre de Chilam Balam de Chumayel
  • 1956: Anthologie de l’amour sublime
  • 1957: Gigot, sa vie, son œuvre
  • 1960: Anthologie des mythes, légendes et contes populaires d’Amérique

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]