Бенито Хуарес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бенито Хуарес
Benito Juárez
мексикански политик

Роден
Починал
Мексико, Мексико
Партия Либерална партия
Подпис Firma de Benito Juárez.png
Бенито Хуарес в Общомедия

Бенито Пабло Хуарес Гарсия (на испански: Benito Pablo Juárez García) е мексикански политик, президент на Мексико от 1861 до 1872 г. (пет мандата: 1: 1858 – 1861, 2: 1861 – 1865, 3: 1865 – 1867, 4: 1867 – 1871 и 5: 1871 – 1872). Той е сапотек и единственият чистокръвен индианец, заемал този пост. С либералните си реформи и съпротивата на френската окупация, Хуарес се превръща в национален герой на Мексико.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бенито Хуарес е роден през 1806 в Сан Пабло Гуелатао, село днешния щат Оахака. Родителите му са селяни, които умират преди той да навърши 4 години. През 1818 отива в град Оахака, където живее по-голямата му сестра. По това време той е неграмотен и не знае испански. Започва да се самообразова, докато францисканецът Антонио Салануева забелязва интелигентността му и му помага да постъпи в градската семинария.

След като през 1827 завършва семинарията, Хуарес започва да учи право. През 1834 вече е адвокат, а през 1842 – съдия. Той е един от изявените дейци на либералното движение и през 1847 е става губернатор на щата Оахака. Заради противопоставянето си на диктатурата на Антонио Лопес де Санта Ана, през 1853 е изпратен в изгнание. Той живее в Нови Орлеан, където известно време работи в тютюнева фабрика.

След падането на Санта Ана през 1855 и установяването на временното правителство на Хуан Алварес, Хуарес се завръща в Мексико. Той става основен поддръжник на започналите реформи и един от водачите на крайните либерали. Предложеният от него през 1855 Закон Хуарес премахва привилегиите на духовенството и военните и установява равенството на гражданите пред закона. След приемането на новата конституция през 1857, Хуарес става вицепрезидент на избрания за президент умерен либерал Игнасио Комонфорт.

В края на същата година консерваторите, водени от генерал Фелис Сулоага, извършват преврат с подкрепата на духовенството и армията. Хуарес е арестуван, но успява да избяга и оглавява съпротивата по време на Реформистката война, първоначално в Куеретаро, а след това във Веракрус. През 1859 той обявява национализацията на имуществото на църквата. Въпреки първоначалните успехи на консерваторите, либералите успяват да обърнат войната в своя полза и в началото на 1861 превземат столицата Мексико. Бенито Хуарес е избран за президент.

Изправен пред тежки финансови проблеми в разорената от гражданската война страна, Хуарес прекратява плащанията по външния дълг. Това предизвиква намесата на Испания, Великобритания и Франция, които съвместно установяват контрол над митницата във Веракрус през 1861. Малко по-късно Испания и Великобритания се изтеглят, но френският император Наполеон III използва повода, за да започне Френската интервенция в Мексико. Той се стреми да установи консервативен марионетен режим, начело с Максимилиан Хабсбургски като император на Мексико.

Паметник на Хуарес в град Мексико

След първоначалните успехи на мексиканците, през 1863 французите предприемат нова офанзива и принуждават Хуарес да се оттегли в северните части на страната. Въпреки това те не успяват да установят пълен контрол над територията и войната продължава. Самият Максимилиан симпатизира по-скоро на либералите и дори предлага на Хуарес поста министър-председател. Хуарес отказва да му сътрудничи, а тези маневри карат консерваторите да загубят доверие в Максимилиан.

През 1866, изправени пред заплахата за намеса във войната на Съединените щати и изострящите се отношения с Прусия, французите се изтеглят от Мексико. Изгубил почти всякаква местна подкрепа, Максимилиан бързо губи войната. През 1867 последните императорски войски са унищожени, а Максимилиан е осъден на смърт за измяна от военен съд. Въпреки международния натиск, Хуарес отказва да го помилва и той е екзекутиран на 19 юни 1867.

През 1867 и 1871 Хуарес е преизбран за президент, използвайки служебното си положение за привличане на гласове. Той умира от инфаркт през 1872 и президент става неговият външен министър Себастиан Лердо де Техада.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Бенито Хуарес върху номер на кола от Оахака

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Мигел Мирамон президент на Мексико (1861 – 1872) Себастиян Лердо де Техада
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Benito Juárez“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.