Бенковски (област Стара Загора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бенковски.

Бенковски
Общи данни
Население 133 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14.462 km²
Надм. височина 132 m
Пощ. код 6055
Тел. код 041179
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 3856
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Стара Загора
Живко Тодоров (ГЕРБ)

Бенковски е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Дуваджизлии се намира на 30 км от Стара Загора и на 16 км от Нова Загора. Името му означава голямо, широко, обширно поле.

Днес селото носи името на Георги Бенковски – командирът на „Хвърковатата чета“.

ИСТОРИЯТА на село Бенковски

Първоначалното заселване на този район е от турско етническо население, това е било през първите векове на османското населяване по българските земи, поради благоприятния климат и равнинен терен. Впоследствие на време от съседните села са се преселили и български фамилии, които са работили като налбанти, железари, ковачи, имало е от тях и аргати.

Първото име на селото е било Дуваджизлии – Дува по смисъл на български език означава – поле, равнина а Джизлии – голямо, широко, обширно поле, както през османско време така и сега Старозагорското поле е това което е било, събрано в едно име. От 1892 до 1911 година е имало предложения за смяна на името на селото, но е надделяло предложението на изпълняващия длъжността кмет – Пеньо Симеонов и няколко негови съмишленици, стигнало се до идеята да бъде прието името на Георги Бенковски – командир на „Хвърковатата чета“ и така селото било записано в регистрите като село Бенковски.

Най-близкият град до селото е Нова Загора, на 15 – 16 км. Общинският център е Стара Загора на около 29 – 30 км.

Общата площ на землището на селото е 13 680 дка, обработваема площ, останалите 10 660 дка, пасища, горски пасиви, канали, пътна мрежа.

До 1964 година е било трудно предвижването на хората до градовете и съседните села, но след това се развива автобусния и лекотоварния транспорт. Пощенска станция няма в селото и заради това хората са принудени да се обслужват от съседното село Хан Аспарухово. За по-доброто развитие на селото допринася кооперативното селско стопанство. След съединяването на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година са се заселили българи от много съседни села. Училище започва да функционира още от 1890 година, но новата сграда започва да се строи през 1937 – 39 година и на 15 септември 1940 година се открива с името „Народно начално училище „Кирил и Методий“. След това се построява читалище „Пробуда“, което е вече на близо 80-годишна възраст. През 1965 година е било водоснабдено селото, изгражда се мрежа, която влиза във всеки дом. От 1967 година се отваря здравен пункт и сега макар и останало с малко жители, селото е добре обслужвано от страна на транспорт, здравеопазване има и пенсионерски клуб и хората са щастливи и доволни от удобствата които им се предоставят.

КУЛТУРА

През 1956 година е започнало изграждането на читалищната сграда в с. Бенковски, дадено му е името „Пробуда“. Към читалището има и библиотека, която се посещава от деца и възрастни.

Традиционни празници на селото са Коледа, Великден, 8 март, Бабин ден, честват се рождени дни на хората като се организират тържества с музика, годишнини от бракове, има и сформирана група от млади момчета коледари, които в нощта на Коледа обикалят и влизат във всеки дом за здраве и берекет. На Великден традиция е да се канят музиканти и в неделя вечер да се вият кръшни хора по площада на селото, за щастие и веселие на хората.

Населението е предимно от възрастни и стари хора, по традиция е останало да се празнува Бабин ден, като лекарката и най-възрастната жена се удостояват за баба – акушерка.

„Имаше група от деца, които лазаруваха по време на „Лазаров ден“, но вече пораснаха и няма подрастващо население, което да замести вече порасналите. Започваме да събираме инвентар – посуди, носии и др. за музей, за да можем да покажем на поколенията какъв е бил бита и душевността на селото, на предците преди тях.

Инициативи – болно ми беше преди да бъда назначена за кметски наместник на селото, че бяхме единственото село където хората нямаше къде да се съберат в по задушевна обстановка, но с повече настояване успях да издействам сградата на старото кметство да я направим на пенсионерски клуб. Бяхме единственото село без такъв. Сега имаме инициатива за построяването на малък параклис, трудно е да успеем да съберем пари за църква, но хората имат нужда от божи храм макари и в по-малък размер. Също така и в двора на бившето училище има паметник посветен на 32-ма убити войници през 1912 – 1918 година, който е изоставен с годините и има нужда от възстановяване, за да се покаже на хората, че тук има хора дали живота си за сега живеещите и заслужават почит и уважение. Имаме инициативата да го възстановим и да направим молебен за тези хора“, разказва кмета на селото.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

== Редовни събития ==Празник на селото е Велик ден и се отбелязва с празнично хоро на мегдана.

От това село са родом двамата братя музиканти от орк. Славяни-Ст.Загора кавалджията Марко Марков и барабаниста Евгени Марков

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]