Беноа Пол Емил Клапейрон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Беноа Пол Емил Клапейрон
френски физик

Роден
Починал
28 януари 1864 г. (64 г.)
Научна дейност
Област Физика
Беноа Пол Емил Клапейрон в Общомедия

Беноа Пол Емил Клапейрон (на френски: Benoît Paul Émile Clapeyron) е френски физик и инженер, един от основоположниците на термодинамиката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Клапейрон е роден през 1799 година в Париж и получава образованието си в Политехниката и в Минното училище. През 1820 година заминава за Санкт Петербург, където започва да преподава инженерни дисциплини. Завръща се във Франция през 1830 година и участва в строителството на първата френска железопътна линия, свързваща Париж и Версай.

Първият принос на Клайперон към термодинамиката е от 1834 година, когато той публикува „Двигателната сила на топлината“ („Puissance motrice de la chaleur“), доразвивайки работата на починалия две години по-рано Сади Карно. Той представя формулираната в текстов вид теория на Карно в по-достъпна аналитична и графична форма.

През 1843 година Клапейрон формулира в явен вид „принципа на Карно“, известен днес като втори закон на термодинамиката. Той доразвива значително и работите на Рудолф Клаузиус, извеждайки формулата, станала известна като уравнение на Клаузиус-Клапейрон и описваща фазовия преход от едно агрегатно състояние към друго.